Сакен Сейфулин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сакен Сейфулин
Роден
Починал
25 април 1938 г. (43 г.)

Религияислям
ПартияКПСС
НаградиЧервено знаме на труда (СССР)
Литература
ЖанровеПовест, роман
Сакен Сейфулин в Общомедия

Саке́н (Садвака́с) Сейфу́ллин (на казахски: Сәкен (Сәдуақас) Сейфуллин; 1894 – 1939) е основоположник на съвременната казахска литература, поет и писател, държавен деец, виден член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Сейфу́ллин е основател на Съюза на писателите на Казахстан и един от първите председатели на Съвета на народните комисари (правителството) на Киргизката автономна съветска социалистическа република (днешен Казахстан).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в номадски аул в Акмолински уезд на тогавашната Акмолинска област (сега в Карагандинска област). Между 1905 и 1908 година учи в руско-казахското училище в Акмолинск. През 1912 година е учител по руски език в мюсюлманско медресе. На 21 август 1913 година постъпва в Омската учителска семинария, където учи с Магжан Жумабаев. Попада в архивите на Охранката, след като става ръководител на културно-просветното дружество на казахските младежи „Бірлік“ („Единство“).

През 1914 година издава стихосбирката „Өткен күндер“ („Отминали дни“), а през 1916 одина – стихотворението „Вълнение“, посветено на Казахското въстание. Подкрепяйки Февруарската революция, през 1917 г. Сакен Сейфулин създава обществено-политическото и културно дружество „Жас қазақ“ („Млад казах“) и вестника „Тіршілік“ („Живот“).

Веднага след Великата октомврийска социалистическа революция Сейфулин пише стихотворението „Ану-ка, джигиты!“, което се счита за първото произведение на казахската съветска литература. На 27 декември 1917 година Сейфуллин е избран за народен комисар по просвещението. През Гражданската война е задържан от белогвардейците на атамана Аненков, но след 47 дни успява да избяга. На 7 май 1920 г. е назначен за помощник-завеждащ административния отдел на Революционния комитет в Акмолинск.

През октомври 1920 година става член на президиума на Централния изпълнителен комитет на Киргизката АССР, а през декември 1922 година е избран за председател на Съвета на народните комисари на Киргизката АССР. Участва в присъединяването на Акмолинска област и Семипалатинска област към Киргизката АССР. Издава вестник „Еңбекши қазақ“ („Трудов казах“). Радее за официално деловодене на казахски език.

След 1925 година постепенно преминава от политиката в науката и образованието. Назначен е (7 април 1925 година) за председател на Академическия център – първата научна организация в Казахстан, през 1926 г. става завеждащ филиала в републиката на Института по история на Октомврийската революция. От 1927 г. е ректор на Къзълординския институт за народна просвета, от 1928 година – ректор на Ташкентския казахски педагогически институт и лектор по казахска литература в Ташкент, а от 1934 година е професор в Казахския комунистически институт по журналистика. Събира образци на казахското устно творчество, издава учебник по история на казахската литература, сатиричен роман и повест.

На 24 септември 1937 година Сейфулин е арестуван от НКВД, изтезаван[1] и осъден на смърт като „враг на народа“. Разстрелян е на 25 април 1938 година в Алма-Ата.[2] Реабилитиран е от Военната колегия на Върховния съд на СССР на 21 март 1957 година.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Шъгармалар (Съчинения), т. 1 – 6, Алма-Ата, 1960 – 1964
  • Сейфуллин Сакен. Стихотворения и поэмы ((ru)), Москва, 1958
  • „Тернистый путь“, Алма-Ата, 1964
  • „Наш быт“, роман
  • „Айша“, повест

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Предшественик
Мухамед-Кафи Мурзагалиев
председател на Съвета на народните комисари на Киргизката АССР

1922 – 1924
Приемник
Нигмет Нурмаков
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сейфуллин, Сакен“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​