Сакре кьор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Sacre-coeur-paris.jpg
Базиликата в час за посещения

„Сакре Кьор“ (на френски: Basilique du Sacré Cœur, в превод свято сърце) е католически християнски храм, базилика, построена в романско-византийски стил от 1874 г. до 1914 г. на хълма Монмартр в Париж.

История[редактиране | edit source]

Историята на създаването на бялата църква "Светото Сърце" е почти толкова интересна, колкото е красива самата сграда.

През 17 век една смирена монахиня - сестра Маргарита-Мария от Алакоке известява на Франция, че Бог желае да се построи храм „за слава на Неговото Божествено Сърце“. Бог показва на канонизираната по-късно за светица френска монахиня Своето Свято Сърце, заобиколено от огън, короновано с трънен венец, с открита кървяща рана. От вътрешността на Сърцето излиза кръст. Светицата чува Господ да казва: „Ето тук е сърцето, толкова обичано от хората, но голяма част от тях не показват нищо повече от неблагодарност, непочтителност и пренебрежение към това тайнство на любовта.“ Летописите твърдят, че това се случва на 16 юни 1675 година. Но трябва да изминат цели две столетия преди да започнат работите по изграждането на църквата. Двама ревностни християни – Александър-Феликс Лежантий и неговият баджанак Губер Роо де Флери, се отзовават на Христовата воля. Те дават обет да построят църква, посветена на Неговото Свято Сърце – Sacré Coeur. На 25 юли 1873 година Националното събрание утвърждава това богоугодно дело като го обявява за общонароден почин. Първоначалната идея да се посвети храма на загиналите във Френско-пруската войната среща упорита съпротива и е подложена на силна критика, но депутатите дават своята подкрепа на предложението. Това начинание – построяването на храм, посветен на Светото сърце, получава поддръжката на множество вярващи и на Парижкия архиепископ Жилберт. Своята благословия изпраща и папа Пий IX. След провеждането на конкурс е приет проекта на Пол Абадие. Разходите за строителството превишават 40 милиона франка. Те са покрити от вярващите католици чрез един оригинален начин на събиране на средства – всеки може да си купи камък и на някои от блоковете (в зависимост от цената) се изписват инициалите на дарителите.

На 18 юни 1875 година в присъствието на маршал Мак-Магон, президент на Републиката, е направена първата копка на строежа. В основите са поставени бронзoв медалион „Франция поднася на Христос монмартърската базилика“, торбичка с френски медали от Френско-пруската война и пергамент с протокол на церемонията по основаването на Sacré Coeur. Не след дълго обаче, cтроителните работи се прекъсват, за да се укрепи терена, който е силно изровен от функциониращите на хълма стари каменоломни.

Строителните работи приключват през 1914 година, но поради избухването на Първата световна война храмът е осветен чак на 16 октомври 1919 година. През този дълъг период Оноре Доме, Шарл Лене, Анри Ролин, Люсиен Ман и Луи-Жан Юло вдъхват живот на първоначалния проект, като всеки го тълкува по своему. Вдъхновението за дизайна на Sacre Coeur се породило от разделението на френския народ след Френската революция на религиозни католици от една страна, и на демократи, секуралисти, социалисти и радикали от друга. Този разкол станал особено явен след Френско-пруската война и последвалото възстание на Парижката комуна от 1870 г. Днес се твърди, че базиликата е построена в памет на 58 000-те загинали по време на тази война.

Архитектура[редактиране | edit source]

Сградата е дълга 85 метра, широка 35 метра и е висока 83,33 метра. Построена е от специфичен вид камък от кариерата Шато Ландон. Този строителен материал под въздействието на дъждовната вода отделя бяло вещество, калцит, който придава на храма прочутата му белоснежност и гарантира белия цвят на базиликата дори при атмосферни влияния и замърсяване. Сакре Кьор е построена в романо-византийски стил и оказва влияние върху архитектурата на други религиозни сгради, издигнати през 20 век, като базиликата dе Sainte- Thérèse de Lisieux. Състои се от обширна централна ротонда, около която са разположени къс неф, два трансепта и хор. Базиликата има форма на гръцки кръст, увенчан с четири купола: централния с 80 м височина, е декориран с прозорци. Впечатляващо е голямото стълбище на храма. В църквата има множество параклиси и обширна крипта. Криптата има същото разположение като църквата и е една от забележителностите на базиликата. Изящни цветни витражи украсяват църквата и ѝ придават особен чар.

На фасадата, изпълнена по образец на романските църкви в департамент Шарант, на самия връх на фронтона, е поставена статуя на Господ и Неговото Свято Сърце. Тя е една от най-добрите творби, излезли изпод ръцете на Гюстав Мишел. От двете страни на църковния вход са поставени отлятите от Иполит Льофевр конни статуи на Света Жана д'Арк и крал Луи Свети (краля Слънце Луи XIV). Формата на купола на сградата повтаря този на базиликата Сен Фрон в Перигьо, строена през 12 век.

В храма се съхраняват уникални статуи, като сребърната статуя на Господ и Неговото Сърце, дело на Йожен Бене, както и статуята на Божията Майка с Младенеца на ръце, отлята от чисто сребро, дело на Пол Брюне (1876 г.). Mонтиран e орган, изработен от Аристид Кавайе-Коля, има 78 регистъра и 4 клавиатури, три от които са педални. Централният купол е зает от мозайка, изработена по скици на Марсел Мaня и Люк-Оливие Мерсон. Наречена е ”Благоговението на Франция пред Сърцето Господне“. Тя заема площ от 475 кв. м, което я прави една от най-големите мозайки в света. Изобразява Исус Христос с разтворени ръце и Неговото Свято Сърце, които са прославяни от френската католическа църква.

Зад църквата е разположена камбанарията. Камбанарията представлява квадратна кула с височина 84 метра. Една от камбаните на Sacré Coeur - знаменития “Савоярд” - тежи 19 тона, само езика ѝ има тегло 850 килограма. Диаметърът ѝ е 3 метра. Наречена е la Savoyrde в чест на присъединяването на Савоя към Франция през 1860 година. Отлята е в Анси и е най-голямата камбана в Париж. Тя е дарена от диоцеза Шамбери.

Туристическа информация[редактиране | edit source]

Най красивата част от комплекса (храма) е градината за медитация и фонтанът. Там обикновено е пълно с хора, а усещането, че Париж е в краката ти е неповторимо. От площадката пред базиликата се открива впечатляваща панорама към целия град. Горната част на купола е отворена за туристи и предоставя изключителна гледка към Париж. Тъй като църквата се намира на върха на хълма Монмартр и изкачването би могло да представлява проблем за доста хора, в подножието има лифт, който извозва туристите само за няколко секунди.

В базиликата фотографирането не е разрешено.

Sacré Coeur е една от най-посещаваните от туристи сгради във френската столица. Базиликата увенчава най-непокорния квартал като въплъщение на консервативния морал и християнската добродетел. Монмартр е кварталът с най-много стриптийз барове, секс шопове, кабарета и нощни заведения. Само на минути от Сакре кьор се намира и Мулен Руж.

Източници[редактиране | edit source]