Салах ад-Дин
| صلاح الدين Салах ад-Дин |
||
|---|---|---|
| Султан на Египет и Сирия | ||
 |
||
| Лични данни | ||
| Управление | 1174–1193 | |
| Коронация | 1174, Кайро | |
| Пълно име | Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб | |
| Роден | ок. 1137–1138 | |
| Тикрит, Месопотамия | ||
| Починал | 4 март 1193 | |
| Дамаск, Сирия | ||
| Погребан в | Омаядска джамия, Дамаск, Сирия | |
| Предшественик | Нур ад Дин | |
| Наследник | Ал Афдал (Сирия) Ал-Азиз Утман (Египет) |
|
| Династия | Айюбиди | |
| Баща | Наим ад-Дим Аюб | |
Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) (на арабски: صلاح الدين) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век. Роден е през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак и умира на 4 март 1193 година в Дамаск, Сирия. Остава в историята като предводител на ислямска завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните държави в Близкия Изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силния и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от него династия Аюбиди.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Саладин е роден през 1138 г. в кюрдско семейство в Тикрит (град в днешен Северен Ирак), произхождащо от Киликия. [1][2] Баща му, Нажм ад-Дин Аюб, се премества в Мосул, след като е прогонен от Тикрит. Там е назначен за главнокомандващ на крепостта Баалбек от турския управител на Мосул - Имад ад-Дин Зенги, основател на династията на Зенгидите. След смъртта на Зенги, Нажм ад-Дин става управител на Мосул, а Саладин е изпратен да завърши образованието си в Дамаск, където изучва Суни теология[3]. Представен е в двора на емира на Халеб и Дамаск Нур ад-Дин (Нуредин) Зенги, където служат много негови родственици.
Първи експедиции [редактиране]
Военната кариера на Саладин започва под егидата на чичо му Асад ад-Дин Ширкух, важен военен командир. През 1163 везирът на фатимидския халиф ал-Адид, Шавар, е изгонен от Египет от съперника му Диргам. Той иска военна подкрепа от Нур ад-Дин, който се съгласява и през 1165 г. изпраща Ширкух да помогне на Шавар в експедицията му срещу Диргам. Саладин също отива с тях.[4] След като Шавар връща поста си, нарежда на Ширкух да оттегли войската си срещу сума от 30 000 динара, но той отказва с довода, че желанието на Нур ад-Дин е да остане. Ролята на Саладин е незначителна. Знае е се, че е бил накаран от Ширкух да събира припаси от Билбейс преди обсадата му от общите сили на кръстоносците и Шавар.[5]
След превземането на Билбейс, кръстоносно-египетската войска и армията на Ширкух се срещат в битка до пустинната граница на реката Нил, източно от Гиза. Саладин играе важна роля като командир на дясната част от войската, докато група кюрди ръководят лявото крило, а Ширкух ръководи център. Според ислямските източници от това време обаче Саладин е бил в центъра със заповед да примами врага в капан. Силите на кръстоносците печелят победа в началото срещу Ширкух, но теренът е твърде стръмен и песъчлив за конете им и командира им е пленен, докато атакува отряда на Саладин. След откъслечни битки в малките долини южно от главната позиция, основните сили на Зенгидите се завръща в нападението; Саладин се присъединява отстрани.[6]
Битката завършва с победа на Зенгидите, и Саладин е признат за помощта си в една от „най-забележителните победи в писаната история“, според Ибн ал-Атир, въпреки че повечето от войните на Ширкух са убити и битката се смята от повечето източници за непълна победа. Саладин и Ширкух се местят в Александрия където са приети и получават пари, оръжие и база.[7] Изправени пред превъзхождащата ги армия на кръстоносците и египтяните, които се опитват да обсадят града, Ширкух разделя армията си. Той и по-голямата част от силите си напускат Александрия, а Саладин остава да пази града.[8]
В Египет [редактиране]
Емир на Египет [редактиране]
Под ръководството на един от тях, чичо си Ширкух, Саладин завършва военното си обучение във войните с халифата на Фатимидите през 60-те години на XII век. През 1169 г., той е назначен за везир на Египет, където провежда внимателна и добре обмислена политика, която оживява икономиката на Египет; и извършва реформи в армията. Саладин, все пак, избягва каквито и да е конфликти с Нурадин, своят формален повелител.
Султан на Египет [редактиране]
Едва след неговата смърт през 1174 г., Саладин приема титлата султан на Египет. Той възстановява сунизма в страната и става основател на династията на Аюбидите. През 1174 г. присъединява Хама и Дамаск, а през 1175 г. — Халеб.
Присъединяване на Сирия [редактиране]
Превземането на Дамаск [редактиране]
Други завоевания [редактиране]
Поход срещу асасините [редактиране]
Саладин договаря примирия със Зенгидите и Йерусалимското кралство (лятото на 1175 г.), но е изправен пред заплахата на сектата на асасините, водени от Рашид ад-Дин Синан. Скрити в планините Ал Нусайри, асасините владеят девет крепости, разположени на голяма височина. Веднага след като разпуска по-голямата част от войниците си в Египет, Саладин повежда войски в планината през август 1176 г., но се оттегля през същия месец, без да завладее нито една от крепостите, поради забавянето си в равнините. Повечето ислямски историци твърдят, че чичото на Саладин посредничи за мирно споразумение между него и Синан.[9] По-късни панегерици твърдят, че Саладин се оттегля поради страха от убийство от ръцете на наемните убийци.[10]
Завръщане в Кайро и набези в Палестина [редактиране]
След оттеглянето си от планината Ал Нусайри, Саладин се завръща в Дамаск и разпуска сирийските си войски да се приберат по домовете. Той оставя Сирия под управлението на Туран Шах и потегля за Египет само с личните си телохранители. Отсъствал от Кайро близо две години, Саладин започва реорганизация и строителство в страната, и преди всичко отделя внимание на укрепяването на Кайро. Градските стени са поправени и издигнати на височина, започнато е строителството на цитаделата в града.[11] По негова заповед е изкопан и 85-метровия кладенец „Бир Юсуф“. Най-мащабните работи извън Кайро са големият мост при Гиза, чиято цел е да служи и като външно укрепление при защита от евентуално мавърско нападение.[12]
През ноември 1177 г., Саладин нарежда нападение над Палестина — кръстоносците скоро преди това са извършили набег към Дамаск и Саладин осъзнава, че примирието вече не се спазва. Кръстоносците изпращат голяма войска да обсади крепостта Харим, северно от Алепо, и по този начин южна Палестина е останала почти без защита.[13] Саладин използва подходящата ситуация, и напредва с армията си към град Аскалон, който нарича „годеницата на Сирия“. Хронистът Гийом от Тир отбелязва, че Аюбидската армия наброява 26 000 войници, от които 8 000 елитни и 18 000 чернокожи роби-войници от Судан. Армията нахлува в страната, опустошава Рамла и Лод, и достига чак до портите на Йерусалим.[14]
Битки и мир с Балдуин [редактиране]
Вътрешни проблеми [редактиране]
Разширение на империята [редактиране]
Завладяване на Месопотамия [редактиране]
Притежание на Алепо [редактиране]
Борба за Мосул [редактиране]
Борба с кръстоносците [редактиране]
Турските и арабските емирства са силно разединени на политическа и религиозно-идеологическа основа и от това се възползват участниците в Първия кръстоносен поход - франкските[15] барони. Те бързо преодоляват несолидаризираната съпротива и създават няколко полуфеодално-полутеократични княжества в Светите за християнството земи.
Превземането на Йерусалим [редактиране]
Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3—4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, пленен в битката. След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим и го обсажда. На 2 октомври 1187 година последният защитник на Йерусалим Балиан предава града, след като получава обещанието на мюсюлманския военачалник сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин изпълнява поетата дума.
Трети кръстоносен поход [редактиране]
По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II при град Акра. По време на битката Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.
Смърт [редактиране]
Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му, в хазната няма достатъчно средства за погребението му — Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.
Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Омаяад в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – изработен от дърво, в който е тялото на Саладин.
Саладин в съвременността [редактиране]
Саладин е кумир на Садам Хюсеин, който, също като него, е роден в Тикрит. По време на управлението на диктатора в Ирак има култ към Саладин.
Персонажът на Саладин фигурира във филма „Небесно царство“ (2005 г., реж. Ридли Скот), а също и в „Арн: Рицарят-тамплиер“ (2007, реж. Петер Флинт), където е представен като мъдър и благороден владетел. В компютърната игра Assassin's Creed уличните глашатаи също споменават името на Саладин. Той присътства в качеството си на един от лидерите в игрите Civilization IV и Medieval II: Total War: Kingdoms, а в играта Age of Empires II има кампания за Саладин.
Източници [редактиране]
- ↑ В. Ф. Минорский,The Prehistory of Saladin, Studies in Caucasian History, Изд. Кембриджки университет, 1957, стр. 124—132.
- ↑ Bahā' al-Dīn «Жизнь Саладина» (2002), стр. 17.
- ↑ Ибрахим Карахасан-Чънар, "Арабската експанзия", стр. 264
- ↑ Lyons & Jackson 1982, с. 6–7
- ↑ Lyons & Jackson 1982, с. 8
- ↑ Lyons & Jackson 1982, с. 14
- ↑ Lyons & Jackson 1982, с. 15
- ↑ Lyons & Jackson 1982, с. 16
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 148
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 149-150
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 151
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 153
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 153
- ↑ ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. G. P. Putnam's Sons. London. 1906 г. стр. 154
- ↑ По подобие на западноевропейските завоеватели, които наричат всички мюсюлмани сарацини, последните назовават всички кръстоносци франки.
Литература [редактиране]
Основни източници [редактиране]
- ((en)) Bahā' al-Dīn Ibn Shaddād. The Rare and Excellent History of Saladin. Ashgate, 2002. ISBN 978-0-7546-3381-5.
- ((fr)) Imad ad-Din al-Isfahani. Conquête de la Syrie et de la Palestine par Salâh ed-dîn. Brill, 1888.
Вторични източници [редактиране]
- ((en)) Bosworth, Clifford. Mahk-Mid. // The Encyclopaedia of Islam. E. J. Brill, 1989. ISBN 90-04-08112-7. Посетен на May 18, 2008.
- ((en)) Gabrieli, Francesco. Arab historians of the crusades. London, Routledge & Kegan, 1984. ISBN 978-0-7102-0235-2. с. 362.
- ((en)) Gillingham, John. Richard I. New Haven, Yale University Press, 1999. ISBN 978-0-300-07912-8. с. 378.
- ((en)) Grousset, René. The epic of the Crusades. New York, Orion Press, 1970.
- ((en)) Lane-Poole, Stanley. Saladin and the Fall of the Kingdom of Jerusalem. London, G. P. Putnam's Sons, 1906.
- ((en)) Saladin: the Politics of the Holy War. Cambridge University Press, 1982. ISBN 978-0-521-31739-9.
- ((en)) Minorsky, Vladimir. Studies in Caucasian history. London, Cambridge University Press, 1953.
- ((en)) Rossoff, Dovid. Where heaven touches earth : Jewish life in Jerusalem from medieval times to the present. Jerusalem, Guardian, 2001. ISBN 978-0-87306-879-6.
- ((en)) Runciman, Steven. A History of the Crusades: The Kingdom of Jerusalem and the Frankish East 1100–1187. 2nd ed.. London, Penguin, 1990. ISBN 978-0-14-013704-0.
- ((am)) Ter-Ghevondyan, Aram N.. Արաբական Ամիրայությունները Բագրատունյաց Հայաստանում (The Arab Emirates in Bagratuni Armenia). Yerevan, Armenian Academy of Sciences, 1965.
