Саломон III от Констанц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саломон в разговор със Св. Виборада (миниатура от 1460 г., Codex sangallensis 602, S. 298)

Саломон III (на немски: Salomo III. von Konstanz, * 860, † 5 януари 919 или 920) е епископ на Констанц от 890 до 919/920 г., граф на Рамшваг и игумен на княжеското Абатство Санкт Гален по времето на Каролингите.

Саломон III е син на братовчедка на епископ Саломон II от Констанц († 889), племеник на сестра на епископ Саломон I от Констанц († 871) и по-малък брат на епископ Валдо от Фрайзинг (883-906). Той e роднина със старата херцогска фамилия Ахалолфинги. Той е ученик на поета и историка Ноткер I Заекващия († 912).

През 880 г. Соломон е нотар, 884 г. е ръкополжен за дякон, 885 г. става ерц-канцлер на империята на Карл III, през 887 г. става монах в Санкт Гален. През 890 г. той получава на около 30 години епископството Констанц, след смъртта на надзорника му Саломон II, и става епископ на Констанц и абт на Санкт Гален и играе наред с покровителя и приятеля си архиепископ Хато I от Майнц († 913) значима роля в източнофранкското кралство. През 900 г. Саломон III пречи на Ахалолфингите и Бурхардингите да се образува отново Племенно херцогство Швабия. Саломон III не искал да има херцог между себе си и крал Конрад I.

Саломон III е от 909 г. канцлер за Лудвиг Детето и неговия последник Конрад I. Той има голямо влияние над Конрад I и го кара да затвори швабските камерботи Бертхолд и Ерхангер, с които той има конфликти и които през 914 г. го били пленили, заради отказ да се подчинят и през 917 г. те са екзекутирани. Саломон умира през януари 919 или 920 г. Той е последван като епископ от Ротинг от Феринген († 934).

Саломон III e автор на книга, сбирка от важни формули от документи и писма през 890 г. Освен това той е автор на две поетични епистели до епископ Дадо от Вердюн за смъртта на своя брат и нещастието на отечеството. В епископията си той сече динари.

Източници[редактиране | edit source]

  • Salomo, Helvetia Sacra III/1/2 (1986), S. 1280 f.
  • Germania Sacra NF 42,1, 2003, 88-119
  • Reuter, Timothy. Germany in the Early Middle Ages 800–1056. New York: Longman, 1991.
  • Alfons Zettler, Geschichte des Herzogtums Schwaben, Stuttgart, 2003; ISBN 3-17-015945-3.
  • Thilo Offergeld, Reges pueri. Das Königtum Minderjähriger im frühen Mittelalter, Hannover 2001, S.544–547 ISBN 3-7752-5450-1.
  • Paul Ladewig, Salomo III. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). 30. Duncker & Humblot, Leipzig 1890, S. 227–281
  • Helmut Maurer, Salomo III. Швейцарски исторически лексикон

Външни препратки[редактиране | edit source]