Салтиково
 СалтиковоΛάβαρα |
|
 Училището и църквата в Салтъккьой |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Салтиково
Салтиково на картата на Гърция
|
|
 Салтиково
Салтиково на картата на дем Софлу и област Източна Македония и Тракия
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Население | 1 580 (2001) |
| Надм. височина | 20 m |
| Тел. код | +30 |
Салтиково или Салтъккьой (на гръцки: Λάβαρα, Лавара) е село в Североизточна Гърция, част от дем Софлу.
География [редактиране]
Отстои на 2 километра от река Марица, която е граница между Гърция и Турция. Най-близкото турско селище на отсрещния бряг на Марица е Алибей.
Лавара има население от 1 580 души.[1]
Разположено в богатата долина на Марица Салтиково има богато землище, но има и средищно транспортно значение, което е запазило селото от замиране. Салтъккьой е ЖП спирка на железопътната линия от Одрин за Дедеагач, а през него минава и европейски път E85, започващ от север от литовския град Клайпеда и движейки се на юг стигащ до Дедеагач.
История [редактиране]
Преди Балканските войни село Салтъккьой е гръцко християнско село част от Димотишка кааза на Османската империя. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Салтък кьой (Saltyk-keui) е посочено като село със 170 домакинства и 780 жители гърци.[2] В демографската статистика на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че селото има 360 гръцки семейства и е едно от големите селища на Димотишко.[3]
Бележки [редактиране]
- ↑ ((el)) PDF (875 KB) Преброяване на населението от 2001 г. Национална статистическа служба на Гърция (ΕΣΥΕ). www.statistics.gr. http://www.statistics.gr/gr_tables/S1101_SAP_1_TB_DC_01_03_Y.pdf PDF.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 54-55.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.302.
