Салтово-маяцка култура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Салтово-маяцкаята култура е археологическа култура свързвана основно с прабългарите и в някаква степен с аланите и господствалите по-късно над населението в тези земи хазари. Датира се от средата на VIII - до началото на Х век. С нея се свързват погребенията в известната Сивашовска група, които следват тези от предходната Покровска група.

Условно се дели на степна - българска и лесостепна - свързвана според намерената керамика с три български и две алански племена. Наречена е по името на първите открити крупни нейни паметници - некропол с катакомбни (алански) прокопани в брега и землени погребения (български) пограбания и значимото средновековно градище на 120 хектара от VIII—X в. с мощни частично разкрити крепостни каменни стени, облицовани двустранно с плочи от пясъчник, обграждащи пространство разделено посредата с дълбок ров, при северния ров са намерени фрагменти керамика, массивни рыболовни куки, прешлени за тъкачни станове, различни оръдия на труда и много домакински ями и зимници, но нито едно жилище, в околността са разкопани няколко неукрепени средновековни села, паметника е при днешното село Верхний Салтов на североизточната граница на Харковска област на десния бряг на река Северски Донец и другият голям комплекс - Маяцкото градище от IX—X в. при с.Дивногорье Воронежка област, включващо белокаменна крепост, поселение с некропол и грънчарски работилници при вливането на р. Тихая Сосна в Дон. Друг голям град е построения на левия бряг на Дон по поръчка на хазарите от византийски инженери в 834-837 г. Саркел, днес останките му са покрити от Цимлянското водохранилище. На някои предмети от керамиката атрибутирана към тази култура са открити рунически надписи, които де са разчетени.

Литература и Източници[редактиране | edit source]

  • Мерперт, Н.Я. К вопросу о древнейших болгарских племенах. – Казань, 1957.
  • Труды Волго-Донской археологической экспедиции. Т. 1 – 3. – М. – Л., 1958 – 1963. – (Материалы и исследования по археологии СССР, № 62, 75, 109).
  • Кызласов И. Л. Рунические письменности евразийских степей. — М.: Восточная литература РАН, 1994. — 323 с.
  • Плетнёва С. А. От кочевий к городам. — М.: Наука, 1967. — 208 с. — (Материалы и исследования по археологии СССР. №142).
  • Савицкий Н. М. Жилые постройки лесостепного варианта салтово-маяцкой культуры: диссертация на соискание ученой степени кандидата исторических наук. — Воронеж: Воронежский государственный университет, 2011.
  • Смоляк А. Р. Исследование могильника Матюхин Бугор // Историко-археологические исследования в Азове и на Нижнем Дону в 1994 г. — Азов, 1997. — В. 14. — С. 48.
  • Колода В.В., Горбаненко С.А. Сельское хозяйство носителей салтовской культуры в лесостепной зоне. — К.: ИА НАН Украины, 2010. — 216 с.