Самакитка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самакитка
Aconitum variegatum 110807c.jpg
Aconitum variegatum
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Ranunculales
семейство: Ranunculaceae Лютикови
род: Aconitum Самакитка
Научно наименование
Уикивидове Aconitum
Linnaeus, 1753

Самакитка (Aconitum) (още Аконит, Аконитум, Вълче биле) е отровно растение. Научното му название Aconitum произлиза вероятно от планината Akonitos в Понт (Мала Азия). Там, според гръцката митология, Херкулес извежда триглавото куче Цербер от подземното царство на Хадес. От слюнката на Цербер пониква отровното растение аконитум.

Листата на самакитката са дълбоко нарязани. Цветовете ѝ растат на високи класове и достигат височина около 1 метър. Цъфти през юли-август.

Растението е едно от най-отровните в Европа и се използва широко във фармацевтичната индустрия.

Има болковъзпиращо, антиревматично и хомеопатично действие.

В миналото е била използвана като инструмент за откриване на върколаци. Това се определяло като се доближи цвят до гърдите на заподозрян. Наличието на жълтеникава сянка била потвърждение за същността на върколака.

У нас се срещат три вида: A. variegatum (синя самакитка), A. lycoctonum (жълта самакитка) и A. burnatii (бурнатова самакитка). Те растат в планинските райони, обикновено между 1000 и 2500 m н.в.

Описание[редактиране | edit source]

Многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. От него излизат няколко прави и високи стъбла с височина до 1,5 m. с длановидни, тънко и високо врязани перести листа. Цветовете са наредени гроздовидно по горната част на стъблото. Цветът се състои от пет нееднакви обикновено виолетови, рядко сини, червеникави или бели чашечни листа, най-големият, от които е подобен на шлем. Коренът е месест, грудковиден. Всяка година се образува дъщерна грудка от майчината. Дъщерната грудка със спирането на вегитацията се изпълва с резервни вещества, докато майчината умира. Цъфти през юли – септември. Има медицинско приложение при следните показания:

  • висока температура
  • слънчево изгаряне, слънчев удар
  • невралгии
  • лицеви парализи
  • безпокойство, безсъние
  • сърцебиене, високо кръвно налягане

Произхожда от Средна и Южна Европа. Често използвано в озеленяването растение. Има много декоративен цъфтеж, започващ от средата на лятото и продължаващ до есента. Напълно зимоустойчиво за условията на България. Най-добре се развиват на полусянка, силното слънце е неблагоприятно за тях. Има нужда от добро подхранване. В периоди на суша се напоява. Дава и добър отрязан цвят. При работа с аконитум трябва да се има предвид, че е отровно растение

Размножаване[редактиране | edit source]

Чрез делене в края на есента или началото на пролетта.

Подходящи партньори: Арум, Астилбе, Хемерокалис.

Отровност[редактиране | edit source]

Растението е смъртоносно. При прием причинява агония.

Митове и легенди[редактиране | edit source]

Самакитка - Вълче биле: латинското име на това растение е “Аконитум” и неговите семена, листа и корени съдържат смъртоносната отрова аконитин, която забавя сърдечния ритъм и понижава кръвното налягане. Наричат я “вълче биле”, тъй като европейските селяни някога защитавали добитъка си от вълци, като оставяли месо, напоено с отровния сок на растението. Самакитката има и дълга магическа история. Според гръцката митология тя поникнала там, където земята била напоена от слюнката на триглавото куче Цербер. В началото на новата европейска история вярвали, че вещиците използват растението за отвари и като “мехлем за летене”. От него също правели любовни отвари. За жалост, тъй като трудно улучвали дозата, понякога възлюбените били пращани на оня свят. Също така се е смятало, че Вълчето биле е използвано от върколаците в миналото, предполагаемо за лечение или др. подобни на това действия.