Самардала

Самардала
Надземната част на растението
Класификация
царство: Plantae Растения отдел: Magnoliophyta Покритосеменни клас: Liliopsida Едносемеделни разред: Asparagales семейство: Amaryllidaceae Кокичеви подсемейство: Allioideae Лукови род: Nectaroscordum вид: Nectaroscordum siculum подвид: N. s. bulgaricum Самардала
Научно наименование
Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum) е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита, се използва като подправка, често като съставка в шарена сол.

Разпространение и приготвяне

В България самардалата (див лук), като подправка е най — разпространена в Сливенска, Старозагорска област, Странджа и района над Слънчев бряг. Расте на луковици, от които излизат по два и повече тънки стръка на дължина до 40 см. На външен вид прилича много на някои треви, но лесно се разпознава по трискатовото си стебло, което при напречен срез наподобява трите лъча в емблемата на "Мерцедес". Вероятно тази е причината самардалата да бъде наричана "мерцедесът на подправките". Най-популярен е следният метод на приготвянето ѝ като подправка: Берат се младите стръкове, преди да започне зреенето на семената. Набрани, те се смилат с машинка за кайма, като може 2-3 пъти да се прекарат през нея. По-лесен начин е с пасатор. Резултатът е силно ароматна зелена пихтия, която се смесва със ситна йодирана сол. Пропорцията е различна, в зависимост колко солена искате да бъде самардалата. След като се смеси е необходимо добре да се разбърка. Сместа се разстила в плосък съд, например тава, и се поставя на сенчесто и добре проветриво място, където да съхне. Периодично се разбърква всеки ден по 2-3 пъти и така до пълното изсъхване, след което по желание може да се пресее през сито. Друг, не по-малко ефикасен начин е, снопчета самардала да се нарежат с нож или ножица на ситно (0.5 см). Разбъркват се с по-голямо количество сол (заради хигроскопичността ѝ). След изсъхване, сухата маса може да се пресити със сито за брашно при желание да се намали солеността. Самата подправка се стрива ръчно. Съхранява се в добре затворени буркани, а най-добре в непрозрачни съдове. С времето леко загубва първоначално ярко зеления си цвят, но съхранението на тъмно забавя този процес. Въпреки избледняването, вкусът си остава абсолютно същият, специфичен и чудесен. Използва се за подправянето на варени меса, печени гъби, пиле, картофи, яйца, ястия с ориз, пресни краставици и домати.

Самардалата е разпространена из Североизточните и централни части на балкана, в сенчести и влажни места. Особено е популярна като подправка сред турскоговорящото население във Върбишко и Омурташко, които я употребяват с името "пой". Традиционно те я сушат без добавка на сол. Сместа е тъмнозелена до кафеникава. Отглеждане: може да се отгледа в лехи от семена, които се образуват на върна на цветоносното стъбло. На вид са като лучените семена. Покарват на втората година. Цветоноси едва след 4-5-тата година с оранжеви пъстри камбанки. Заради декоративния се ефект на изложението за цветя в Брюксел през 2009 година е наречена "българско лале".