Самарина
  СамаринаΣαμαρίνα |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Самарина
Самарина на картата на Гърция
|
|
 Самарина
Самарина на картата на дем Гревена и област Западна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Население | 701 (2001) |
| Надм. височина | 1 450-1 550 m |
| Пощ. код | 511 00 |
Самарѝна (на гръцки: Σαμαρίνα, на арумънски: Samarina) е село в Гърция, част от дем Гревена, административна област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 701 жители - арумъни (власи).
Съдържание |
[редактиране] География
Селото е разположено на 50 километра западно от град Гревена в източното подножие на Смолика (Смоликас), Северен Пинд. Макар и разположено в македонския ном Гревена, селото е в долината на река Вьоса и географски принадлежи на Епир, а не на Македония. Най близките селища са Фурка от епирския дем Коница на северозапад, Жужел от костурския дем Нестрам на север през планината Куркури и гревенското Филипеи (Филипища) на изток. Самарина е най-високо разположеното селище в Гърция.
[редактиране] История
[редактиране] В Османската империя
Самарина заедно с Мецово и Авдела е един от най-големите арумънски центрове в Пинд. Традиционно в 19 век Самарина е в лоното на елинизма, но в селото макар и в по-слаба степен от Авдела си пробива път Румънската пропаганда в Македония. 1880 в Самарина е основано румънско училище от Т. Шому.[1]. Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) Самарина брои 2 600 жители власи.[2] Според гръцка статистика от 1904 година в Самарина живеят 3 059 влахофони, от които 52 румънеещи се.[3]
[редактиране] В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Самарина влиза в състава на Кралство Гърция.
[редактиране] Личности
- Родени в Самарина
Алкивиад Диаманди (1893 - 1948), арумънски политик, княз на Пиндското княжество (1941 - 1942)-
Атанасиос Ваяс (Αθανάσιος Βάγιας), гръцки андартски деец, работи под командата на Йоанис Каравитис[4] - Георгиос Лепиндатос (? - 1906) (Λεπιντάτος, Λεπενάτος, Λεπενιώτης, Αλιμπιντάτος, Καπετάν Αρκούδας), гръцки андарт[5][6]
- Зику Арая (1877 - 1948), арумънски поет, преводач и политик
- Никола Матуши (1898 - 1981), арумънски политик
- Христо Семерджията, деец на ВМОРО в Хрупищко[7]
- Костас Ризос или капитан Цекурас (Καπετάν Τσεκούρας, Κώστας Ρίζος, 1880 - 1927), гръцки андартски капитан
[редактиране] Литература
- Ενισλείδης, Χρήστος Μ., "Η Πίνδος και τα χωριά της, Σπήλαιο - Γρεβενά - Σαμαρίνα", Αθήνα 1951.
- Πλίτσης, Μιχάλης Ζ., "Οι χοροί της Σαμαρίνας", Αθήνα 1993.
[редактиране] Външни връзки
[редактиране] Бележки
- ↑ Ласку, Стојка. Од историјата на ароманскиот печат во Македонија. Списанијата "Братство" и "Светлина", Скопје 2007, с. 122
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.276
- ↑ Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр.22
- ↑ www.greveno.gr
- ↑ Ηλιοχώρι (Ντομπρίνοβο) - Ζαγορίου
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 186.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
