Самаритяни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самаритяни през 1900 година
Самаряни на Пасха на хълма Геризим през 2006 г. - на снимката с талит и с шапки подобни на фесове носени преди Христа от картагенските свещеници

Самаритяните или самаряните са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина. Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.

Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта[1]. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.

В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.

Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

[редактиране] Източници

  1. Юдейски сектантски движения

[редактиране] Вижте също



Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици