Самаритяни

Самаритяни през 1900 година

Самаряни на Пасха на хълма Геризим през 2006 г. - на снимката с талит и с шапки подобни на фесове носени преди Христа от картагенските свещеници

Самаритяните или самаряните са етнорелигиозна група, която възниква в древна Палестина. Те считат себе си за потомци на жителите на Израилското царство, произхождащи от коляното на Йосиф и населявали Самария, област в централната част на древна Палестина. Юдейската традиция смята самаритяните за потомци на кутиите, преселени в Самария след завладяването на Израил от асирийците.

Юдаизмът, който изповядват самаритяните, е различен от ортодоксалния и затова са смятани и за юдейска секта. Те не приемат Талмуда и равинистичните тълкувания, а от Танаха признават само Тората и книгата на Иисус Навин. След разрушаването на Втория храм са изселени от палестинските земи. Завръщат се в обетованата земя през 6 век, но не са приети от ортодоксалната юдейска общност.

В Новия завет притчата за добрия самарянин е една от най-известните притчи на християнството, изразяваща учението на Иисус Христос за добрите дела.

Понастоящем представляват малобройна общност, съсредоточена в градовете Холон в Израел и Наблус в Палестина.

Вижте също

• Западносемитска митология
• Самарянски бунтове
• Караити
• Дьонме
• Черни евреи
• Християнство