Самбогакая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа

Самбхогакая или Самбогакая (санскрит: "тяло на радостта"[1]) е вторият вид или аспект от Трикая.

Определение[редактиране | edit source]

Самбхогакая има Осем специални качества:

  1. Обкръжение: само бодхисатвите от Десетте нива преживяват обкръжението на Самбхогакая.
  2. Сфера: единственото "място" на наслада е Чистата Земя (санскрит: Аканища, тибетски: Огмин Тугпо Кьо).
  3. Тяло: Самбхогакая се проявява в съвършени форми - такива като Вайрочана и др.
  4. Характеристики: това са 32 главни и 80 второстепенни знаци на съвършенство.
  5. Дхарма: в Чистата страна те се наслаждават изключително на ученията на Махаяна.
  6. Активност: освен всичко включва също специални сили, предсказване и т.н.
  7. Спонтанност: това означава, че всичките им действия са освободени от усилие. Традиционният пример е Скъпоценния камък изпълняващ желания. Това е и обичайно обръщение към Лама.
  8. Липса на собствена природа: това означава, че макар бодхисатвите да се проявяват във всевъзможни Самбхогакая форми, те са невеществени и подобно на дъга не могат да бъдат докоснати.

Божествени проявления[редактиране | edit source]

Самбхогакая е "фино тяло на безгранична форма" [1]. И двамата "небесни" буди Буда лечител и Амитабха, както и реализираните бодхисатви като Авалокитешвара и Манджушри могат да се проявят в "тяло на блаженството". Буда може да се прояви чрез "тяло на блаженството", за да учи другите бодхисатви чрез визуални преживявания [1].

Тези буди и бодхисатви показват ясно себе си в своите чисти земи. Тези светове са създадени за благото на другите същества. В тези земи е лесно да чуеш и практикуваш Дхарма. Човек може да се прероди в такава чиста земя чрез "пренасянето на "заслуги" от огромния запас в Чистата земя, обитавана от съответния Буда", с помощта на искрена молитва.[1] Там той автоматично придобива статута на архат [2].

Едно от местата, където се проявява Самбхогакая тялото е отлична космична сфера или чиста земя, наречена Акаништха. Това е една от най-високите сфери на девите Шуддхаваша.

Абсолютно видени, само Дхармакая е истинска; Самбхогакая и Нирманакая са "условни начини на говорене и разбирането й".[3]

Достъп до напреднали практикуващи[редактиране | edit source]

Самбхогакя се отнася до светлата форма на чиста светлина, която практикуващия будизъм постига като достигне до най-високите измерения в будитката медитативна практика.

Според предание, тези умели в медитация като напредналите тибетски лама и йоги както и други високо реализирани будисти могат да постигнат достъп до Самбхогакая и да получат пряко предаване на учение.

Понятието в различните будистки традиции[редактиране | edit source]

Тибетски будизъм[редактиране | edit source]

Съществуват безброй Самбхогакая сфери колкото и безброй божества в тибетския будизъм. Тези две Самбхогакая сфери са известни още като Буда-полета или Чисти земи.

В тибетският будизъм едно от проявленията на Самбхогакая е така нареченото 'Тяло-дъга' или джалу (на тибетски). Постигайки го напредналия практикуващ малко преди да умре е зазидан в пещера или пришита в малка подобна на юрта палатка. В перод на една седмица или скоро след смъртта на практикуващите тялото им се превръща в светлото Самбхогакая тяло като от трупа остават само коса и нокти.

Намдак интерпретирайки Ваджранатха, казва че връзката между Потока на Ума и Самбхогакая е това, което свързва Дхармакая с Нирманакая.[4]

Будизма Чан[редактиране | edit source]

В Чан (禪) (яп. Зен) преданието съществуват метафорични интерпретации на Самбхогакая (кит. 報身↔баошен, лит. "тяло на възмездието"), Дхармакая и Нирманакая.

В Олтарна сутра на Шестия патриарх, Чан учителя Хуйнен описва Самбхогакая като състояние в което практикуващият продължително и естествено създава добри мисли:

Мисли не за миналото, но за бъдещето. Постоянно поддържай бъдещите си мисли да бъдат добри. Това ние наричаме Самбхогакая.

Само една лоша мисъл може да унищожи наша карма, която е продължила хиляда години; а на свой ред само една добра мисъл може да унищожи лоша карма, която е живяна хиляда години.

Ако бъдещите мисли са винаги добри, ти можеш да наречеш това Самбхогакая. Разграничаващото мислене произлиза от Дхармакая (法身↔фашен "Тяло на истината") се нарича Нирманакая (化身↔хуашен "Тяло на преобразяването"). Последващите мисли, които завинаги включват само добро правят Самбхогокая.[5]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г Harvey, 1995, p. 126
  2. Kenneth K. Tanaka, The Dawn of Chinese Pure Land Buddhist Doctrine: Ching-ying Hui-yüan's Commentary on the Visualization Sutra, SUNY Press, 1990
  3. Harvey, 1995, p. 128
  4. Namdak, 1991
  5. Yampolski, 1967

Виж също[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]