Самопораженско личностно разстройство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Самопораженско личностно разстройство (също известно като мазохистично личностно разстройство) е личностно разстройство, което досега не е формално прието в Диагностичното и статистическо ръководство на умствените разстройства (DSM). То е дискутирано в приложението на ревизираното трето приложение (DSM-III-R). Като алтернатива се диагностицира като Личностно разстройство без специфична класификация. Някои изследователи и теоретици продължават да използват този критерий. Има официален номер 301.90.[1]

Диагностика[редактиране | edit source]

Предложението в DSM III-R[редактиране | edit source]

Самопораженско личностно разстройство е, когато е налице:

A) Пространен модел на самопораженско поведение, започващо от ранните години на съзряването и налично в различни контексти. Индивидът може често да отбягва или понижава по значение приятните изживявания, да бъде привлечен от ситуации или взаимоотношения, в които той или тя ще страда, и да отказва / пречи на другите да му помогнат, което се индикира в поне пет от следните:
  1. избира хора и ситуации, които го водят до разочарование, провал или лошо третиране, дори когато други по-добри опции за избор са очевидно налични
  2. отказва или прави неефективни опитите на другите да му / ѝ помогнат
  3. след позитивни персонални събития (напр. нови постижения) реагира с депресия, вина или поведение, което произвежда болка (сред тези и инцидент)
  4. подбужда гневни или отхвърлящи отклици от другите и след това чувства болка, поражение или унижение
  5. отказва възможности за удоволствие или чувства неохота да се самоприеме като забавляващ/а се (дори и да има адекватни социални умения и способност за удоволствие)
  6. проваля се в задачите, които са от съществено значение за нейните или неговите персонални цели, въпреки демонстрираната възможност да се справи, например помага на приятели студенти да си пишат домашните, но не се справя да напише своето
  7. не е заинтересован или отхвъля хора, които имат постоянно добро отношение към него, не поддържа лична и сексуална връзка
  8. въвлича се в ексесивно самопожертване, което е непоискано от предполагаемите реципиенти
B) Поведенията, описани в A, се появяват не само в отговор или при очакване на някакъв вид злоупотреба - физическа, сексуална, психическа
C) Поведенията, описани в A, не се проявяват само при депресия.

Премахване от DSM-IV[редактиране | edit source]

Исторически мазохизмът е асоцииран с женската покорност. И това разстройство става политически неудобно, когато става асоциирано с домашното насилие, което най-често е причинено от мъже.[2] Все пак много изследвания показват, че разстройството е често.[3][4] Въпреки отхвърлянето от DSM-IV, разстройството продължава да има своята популярност след клиницистите, като конструкция, която обяснява множество аспекти на човешкото поведение.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Tavris, Carol. Misdiagnosing the Mind. // The mismeasure of woman. New York, Simon & Schuster, 1993. ISBN 0-671-79749-2. с. 181.
  2. а б ((en)) Millon, Theodore, Personality Disorders in Modern Life, 2004
  3. Kass, F., Self-defeating personality disorder: an empirical study (1987)
  4. Reich, J., Prevalence of DSM-III-R self defeating (masochistic) personality disorder in normal and outpatient populations. Journal of Nervous and Mental Diseases, 175, 52-54 (1987)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Self-defeating personality disorder“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Външни препратки[редактиране | edit source]