Самуилова крепост (Охрид)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Самуилова крепост.

План и изглед.
Изглед след реконструкцията.

Самуилова крепост е част от средновековна крепост, обграждала столицата на Първото българско царство Охрид, днес Република Македония, по-късно наречена в чест на цар Самуил. Днес Самуиловата крепост е една от основните забележителности на Охрид.

История[редактиране | edit source]

Още през 5 век римските хронисти споменават Охрид като град с крепостни стени, който като и другите римски градове на Балканите, се отбранява от набезите на номадските племена по време на Великото преселение на народите 4 и 5 век. През 479 година укрепеният Охрид отбива обсадата на готския крал Теодорих.

През следващите векове Византия използва същите крепостни стени и вероятно ги поправя и разширява. По време на заселването на славяните Охридската крепост не претърпява големи щети. След завладяването на Източна България от византийския император Йоан Цимисхий съпротивата на българските боляри срещу византийското нашествие се пренася в западните краища на страната. Не след дълго Комитопулите застават начело на българската съпротива, и едва след смъртта на последния законен цар на България Роман през 997 г. Самуил се обявява за български цар и получава кралска корона от папа Григорий V (996-999). След неколкократно местене на столицата от Видин, Средец и Скопие най-накрая цар Самуил избира Охрид за престолен град на българската държава и започва да обновява крепостните стени на града, с оглед на стратегическото му значение за държавата. Днешнатата форма на крепостта датира от времето на Самуил, въпреки че според историческите извори през вековете тя е разрушавана и повторно възстановявана от византийци и османлии.

Архитектура[редактиране | edit source]

Най-високата част на Охрид е обхваната от централните зидове на крепостта, които имат височина от 10 до 16 метра, и няколко отбранителни кули. Едниният край от външната стена се спуска косо на запад до брега на Охридското езеро при местността "Лабино". Другият край тръгва на изток, преминава през външната "Горна порта", обхваща по-ниската височина на Охридския рид в местността "Дебой" и оттук продължава на юг и косо се спуска към езерото.

По крепостта се виждат следи от чести поправки. Под частично разрушения външен слой на вътрешните зидове се забелязват хоризонтални слоеве тухли с византийска форма. В стените на "Горната порта" са взидани много камъни с гръцки надписи, добивани от античните сгради, с каквито терена наоколо е препълнен. След независимостта на Република Македония през 1991 година Самуиловата крепост започва поетапно да се възстановява, като дори се изграждат цели разрушени участъци от нея. Днес крепостта е един от символите на града и основна туристическа забележителност.

Източници[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.