Самюел Джонсън
| Самюел Джонсън | |
 Портрет на Самюел Джонсън от сър Джошуа Рейнолдс, ок. 1772 |
|
| Роден | 18 септември 1709* Личфийлд, Стафордшир, Англия |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1784 Лондон, Англия |
| Националност | англичанин |
| Активен период | 18. век |
| Съпруг/а | Елизабет Портър |
Д-р Самюел Джонсън (на английски: Samuel Johnson) е английски творец - поет, есеист, моралист, литературен критик, биограф, редактор и лексикограф.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден в Личфийлд, графство Стафордшир. Учи една година в Колежа Пемброук в Оксфорд, но напуска по финансови причини. Работи като учител в Лондон, а в свободното си време пише материали за „Списанието за джентълмени“ (The Gentleman's Magazine). Сред ранните му творби са биографията на Ричард Савидж, поемите „Лондон“ (1738) и „Суетата на човешките желания“ (The Vanity of Human Wishes) и пиесата „Ирена“ (Irene).
През 1755 г. е публикуван неговият „Речник на английския език“, който оказва силно влияние върху развитието на съвременния английски език и е определен за „едно от най-големите постижения в науката“.[1] Речникът му носи слава и успехи и до публикуването 150 години по-късно на първия Оксфордски речник се счита за най-качествения английски речник.[2] Сред по-късните творби на Джонсън са множество есета, анотирано издание на пиесите на Шекспир и популярният роман „Историята на Раселас, принц на Абисиния“ (The History of Rasselas, Prince of Abissinia). През 1763 г. пътува до Шотландия и описва преживяванията си в „Пътешествие до западните острови на Шотландия“ (A Journey to the Western Islands of Scotland). В края на живота си публикува опуса „Животът на най-известните английски поети“ (Lives of the Most Eminent English Poets) - сборник с биографии и критически преглед на поети от 17. и 18. век.
Според някои изследователи Джонсън е страдал от синдрома на Турет.[3] Умира на 13 дек. 1784 г. Погребан е в Уестминстърското абатство. След смъртта си Джонсън е признат за един от най-влиятелните английски литературни критици.[4]
Избрани произведения [редактиране]
| Есета, памфлети, периодични издания, проповеди | |
| 1732–33 | Бирмингамски журнал (Birmingham Journal) |
| 1747 | План за Речник на английския език |
| 1750–52 | Скитникът (The Rambler) |
| 1753–54 | Авантюрист (The Adventurer) |
| 1756 | Universal Visiter |
| 1756- | Литературен преглед (The Literary Magazine, or Universal Review) |
| 1758–60 | Безделникът (The Idler) |
| 1770 | Фалшива тревога (The False Alarm) |
| 1771 | Размисли върху последните събития около Фолклендските острови (Thoughts on the Late Transactions Respecting Falkland's Islands) |
| 1774 | Патриот (The Patriot) |
| 1775 | Пътуване до западните острови на Шотландия (A Journey to the Western Islands of Scotland) |
| Данъци, а не тирания (Taxation No Tyranny) | |
| 1781 | The Beauties of Johnson |
| Поезия | |
| 1728 | Месия, превод на латински на поемата на Александър Поуп |
| 1738 | Лондон |
| 1747 | Пролог на откриването на театъра Друри лейн |
| 1749 | Суетата на човешките желания (The Vanity of Human Wishes) |
| Ирена | |
| Биографии и критика | |
| 1744 | Животът на Ричард Савидж |
| 1745 | Общи наблюдения върху трагедията Макбет |
| 1756 | Животът на Браун в Християнска нравственост ("Life of Browne" in Thomas Browne's Christian Morals) |
| Предложение за публикуване, чрез абонамент, на драматичните творби на Уилям Шекспир (Proposals for Printing, by Subscription, the Dramatick Works of William Shakespeare) | |
| 1765 | Предговор към Пиесите на Уилям Шекспир |
| Пиесите на Уилям Шекспир | |
| 1779–81 | Животите на най-известните английски поети |
| Речник на английския език | |
| 1755 | Предговор към Речник на английския език |
| Речник на английския език | |
| Новели | |
| 1759 | Историята на Раселас, принц на Абисиния |
Източници [редактиране]
- ↑ Bate 1977, с. 240
- ↑ Lynch 2003, с. 1
- ↑ Murray 1979 и Stern 2005
- ↑ Winters 1943, с. 240
Външни препратки [редактиране]
