Самюел Ричардсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Самюел Ричардсън
Samuel Richardson by Joseph Highmore.jpg
Самюел Ричардсън, Джозеф Хаймор, 1750
Роден 19 август 1689
Макуърт, Дарбишър, Англия
Починал 4 юли 1761
Лондон, Англия
Националност англичанин
Активен период 18. век

Повлиян от

Съпруга Марта Уайлд, Елизабет Лийк
Самюел Ричардсън в Общомедия

Самюел Ричардсън (на английски: Samuel Richardson) (19 август 1689 – 4 юли 1761) е английски писател и издател от първата половина на 18. век. Автор на епистоларните романи „Памела, или наградената добродетел“ (1740 г., често определян като първия английски роман[1]), „Клариса, или историята на една млада дама“ (1748 г.) и „Сър Чарлз Грандисън“ (1753 г.). Известен издател, публикувал почти 500 различни произведения, както и вестници и списания.

Ричардсън има два брака — пет сина от първия и четири дъщери от втория. Загубата на синовете му го оставя без наследник на издателския бизнес и, на 50-годишна възраст, Ричардсън пише първата си книга, която се радва на мигновен успех. Познава се с водещи фигури в Англия, сред които Самюел Джонсън и Сара Филдинг. На лондонската литературна сцена си съперничи с Хенри Филдинг, с когото си оказват взаимно влияние; напр. Чарлз Грандисън е антипод на Том Джоунс на Филдинг[1]. Джейн Остин е силно повлияна от романа и споделя, че си спомня "всяко действие; всичко, което е казано или направено в него"[1].

Името на Ричардсън фигурира в Списъка на забранените от Ватикана книги.


Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в http://www.britannica.com/EBchecked/topic/502679/Samuel-Richardson
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Samuel Richardson“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.