Самюъл Уолис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Портрет на Самюъл Уолис
Маршрутът на околосветското му плаване на Самюъл Уолис (1766-1768)

Самюъл Уолис (на английски Samuel Wallis) (23 април 1728 - 21 януари 1795) английски мореплавател.

Роден в Камелфорд, графство Корнуол.

През 1766 в Тихия океан е изпратена английска експедиция начело със Самюъл Уолис с два кораба "Делфин" и "Суейлоу", като командир на втория е Филип Картерет. Експедицията отплава от Англия през август 1766 и на 17 декември достига до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържа там до 11 април 1767. Край западния вход на протока двата кораба се разделят и всеки поема в различни посоки.

От 6 до 13 юни 1767 в архипелага Туамоту Уолис открива островите Пинаки (6 юни, 19°23′ ю. ш. 138°40′ з. д. / 19.383333° ю. ш. 138.666667° з. д., 1,3 км2), Нукутаваке (7 юни, 19°17′ ю. ш. 138°47′ з. д. / 19.283333° ю. ш. 138.783333° з. д., 5,5 км2), Ваираатеа (7 юни, 19°21′ ю. ш. 139°13′ з. д. / 19.35° ю. ш. 139.216667° з. д., 3 км2), Параоа (9 юни, 19°08′ ю. ш. 140°40′ з. д. / 19.133333° ю. ш. 140.666667° з. д., 4 км2), Мануханги (10 юни, 19°12′ ю. ш. 141°15′ з. д. / 19.2° ю. ш. 141.25° з. д., 1 км2) и Ненгоненго (вторично, 13 юни).

На 17 юни в Дружествените о-ви открива остров Мехетиа (17°52′ ю. ш. 148°04′ з. д. / 17.866667° ю. ш. 148.066667° з. д., 2,3 км2), а на 18 юни – остров Таити (1 042 км2, 17°37′ ю. ш. 149°26′ з. д. / 17.616667° ю. ш. 149.433333° з. д.). На 23 юни хвърля котва в залива Матаваи на северозападния бряг на острова и е посрещнат радушно от таитяните. На северозапад от Таите Уолис открива и островите Моореа (17°30′ ю. ш. 149°50′ з. д. / 17.5° ю. ш. 149.833333° з. д., 134 км2), Маиао (18 юни, 17°39′ ю. ш. 150°38′ з. д. / 17.65° ю. ш. 150.633333° з. д., 9 км2), Хуахине (16°44′ ю. ш. 151°00′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151° з. д., 74,8 км2), Мануае (Фенуа Ура, 16°31′ ю. ш. 154°42′ з. д. / 16.516667° ю. ш. 154.7° з. д., 3,5 км2), Тупаи (Моту Ити, 16°17′ ю. ш. 151°49′ з. д. / 16.283333° ю. ш. 151.816667° з. д., 11 км2), Раиатеа (16°44′ ю. ш. 151°27′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151.45° з. д., 238 км2), Тахаа (16°37′ ю. ш. 151°30′ з. д. / 16.616667° ю. ш. 151.5° з. д., 88 км2), Борабора (вторично) и атола Маупихаа (Мопелиа, 16°48′ ю. ш. 153°57′ з. д. / 16.8° ю. ш. 153.95° з. д., 2,6 км2).

На 16 август, на 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д. открива остров Увеа (Уолис), а в Маршаловите о-ви – атолите Ронгерик (3 септември, 11°22′ с. ш. 167°26′ и. д. / 11.366667° с. ш. 167.433333° и. д., 0,7 км2) и Ронгелап (вторично). След това през Батавия и Кейптаун на 20 май 1768 завършва околоветското си плаване в Англия.

Неговото име носи остров Уолис (Увеа, 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д.), в Тихия океан, задморско владение на Франция (Уолис и Футуна).

Източници[редактиране | edit source]