Санкт Петербург
Град
 Санкт Петербург
|
.png)
4 848 700 души (
Санкт Петербург (на руски: 
Санкт-Петербург, sankt pʲɪtʲɪrˈburk) е град от федерално значение в Русия, разположен в северозападната част на страната, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Между 1914 и 1924 година Санкт Петербург носи името Петроград, от 1924 до 1991 година - Ленинград, а разговорно е наричан също Питер и Петербург.
Основан на 27 май 1703 година от цар Петър I, Санкт Петербург е столица на Руската империя в продължение на повече от два века (1713-1728, 1732-1918), с изключение на четиригодишния период 1728-1732, когато Петър ІІ премества столицата в Москва. След Октомврийската революция, на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност Ленин отново премества столицата в Москва, но и днес градът често е наричан "северната столица на Русия". С 4,9 милиона жители днес градът е втори по население в страната след Москва и е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Тук е седалището на Конституционния съд.
Санкт Петербург често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.[1] Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В Санкт Петербург се намира и Ермитажът — най-големият музей на изкуството в света и един от най-важните туристически центрове в страната. [2]
Съдържание |
[редактиране] География
Разположен е в Северозападна Русия, при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море. Площ - 1,4 хил. кв. км. Със своите 4 568 047 жители (2008) той е четвъртият по големина в Европа и най-северният град с над 1 милион жители.
Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случват да са меки. Средната дневна температура през юли е 22°C (72°F); летният максимум е около 34°C (93°F), зимният минимум е около -27°C (-17°F). Рекордно ниската температура е -35,9° C (-33°F), регистрирана през 1883. Средната годишна температура е +4°C (39°F).
По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева , извираща от Ладожкото езеро, носи водите си през него по протежение на 28 километра. Средната ширина на образуваната делта е 340-650 м. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, водната площ достига 1/10 от площта на града, над които са построени около осемстотин моста, без да се броят промишлените, в това число – 218 пешеходни. Най-дългият мост е Болшой Обуховский.
Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през април. От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 24 см. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му. Метеорологичните условия са доста променливи през цялата година.
Средните годишни валежи са 600 мм и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78%.
[редактиране] История
Градът е основан от цар Петър Велики на 27 май (16 май стар стил) 1703, за да бъде „прозорец към Европа“ (на руски: "Окно в Европу"). Новият град имал важно стратегическо значение за поддържане на водния път от Русия за Западна Европа. Първото здание, което е трябвало да бъде построено, била Петропавловската крепост на остров пред устието на река Нева.
От 1712 до 1918 г. Санкт Петербург е столица на Руската империя. През 1715 е основана Морската академия. През 1719 е открит първия обществен музей в Русия „Кунсткамерата”. През 1756 е основан първият обществен театър. Според официално приетата версия Санктпетербургският университет е основан през 1724 г. През 1825 г. избухва въстанието на декабристите. В началото на XX век е средище на въстанието от 1905 г. и на Февруарската революция.
През 1917 г. е център на Октомврийската революция, наложила съветската власт в страната и довела до създаване на Съветския съюз на мястото на Руската империя. Година по-късно столица става гр. Москва.
По време на Втората световна война Ленинград e обсаден от германците от 8 септември 1941 г. до 27 януари 1944 година. По заповед на Хитлер градът e бомбардиран постоянно и лишен от хранителни запаси, което води до смъртта на близо 1 млн души, 800 000 от които — мирни граждани. Заради проявената храброст на жителите му Ленинград е провъзгласен за град-герой на 1 май 1945.
През 1991 г. След всенародно допитване на града е върнато старото име Санкт-Петербург.
[редактиране] Забележителности
През 1990 г. историческият център на града и дворцово-парковите ансамбли в предградията му (Царское село, Петерхоф, Павловск, Стрелна, Гатчина, Ораниенбаум, Ропша, Пулково, Шлиселбург и Кронщат) са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
В Санкт- Петербург са живели и творили много известни личности. В Художествената академия са учили Карл Брюлов и Иля Репин. В Петербург Менделеев съставя Периодичната система. През 1738 г. е открита танцувалната школа, положила основите на Мариинския театър.
В Петербург са живели много известни творци като Пьотр Илич Чайковски, А.С.Пушкин, Ф.М.Достоевски, А.П.Чехов, Александър Блок, Анна Ахматова, Дмитрий Шостакович и др.
[редактиране] Териториално деление
Санкт Петербург е град с федерално значение, който включва в състава си и други селища. Той се дели на 18 района със 111 муниципални образувания — 81 муниципални окръга, 9 града и 21 села. Районите са следните:
- Адмиралтейски
- Василеостровски
- Виборгски
- Калинински
- Кировски
- Колпински
- Красногвардейски
- Красноселски
- Кронщатски
- Курортен
- Московски
- Невски
- Петроградски
- Петродворцов
- Приморски
- Пушкински
- Фрунзенски
- Централен
[редактиране] Побратимени градове
Адана, Турция
Акаба, Йордания от 2003 г.
Александрия, Египет
Алмати, Казахстан
Антверпен, Белгия от 1958 г.
Баку, Азербайджан
Банкок, Тайланд
Барселона, Испания от 1985 г.
Бордо, Франция
Варна, България
Варшава, Полша
Венеция, Италия от 2006 г.- Видин, България
Витлеем, Палестина
Гданск, Полша- Генуа, Италия
Грац, Австрия
Гьотеборг, Швеция
Даугавпилс, Латвия
Дрезден, Германия
Душанбе, Таджикистан
Единбург, Великобритания
Ереван, Армения
Загреб, Хърватия от 1968 г.
Иматра, Финландия- Истанбул, Турция
Исфахан, Иран
Квебек, Канада
Кейптаун, ЮАР
Киев, Украйна
Коломбо, Шри Ланка- Котка (град), Финландия
Кошице, Словакия- Лапеенранта, Финландия
- Лвов, Украйна
- Лион, Франция
Лос Анджелис, САЩ- Манчестър, Великобритания
Марибор, Словения
Мелбърн, Австралия- Микели, Финландия
- Милано, Италия
Минск, Беларус
Монтевидео, Уругвай
Мумбай, Индия- Николаев (град), Украйна
- Ница, Франция
- Одеса, Украйна
Орхус, Дания
Осака, Япония
Ош, Киргизстан- Париж, Франция
- Перник, България
Петрозаводск, Русия
Пирея, Гърция- Пловдив, България
Прага, Чехия
Пусан, Република Корея
Рио де Жанейро, Бразилия- Рига, Латвия
Ришон ле Цион, Израел
Ротердам, Холандия
Сантяго де Куба, Куба- Севастопол, Украйна
- Сейнт Питърсбърг, САЩ
- Солун, Гърция
София, България- Стокхолм, Швеция
Талин, Естония- Тампере, Финландия
Тбилиси, Грузия- Тегу, Република Корея
Турку, Финландия от 1953 г.- Хавана, Куба
- Хавър, Франция
- Хайфа, Израел
- Хамбург, Германия
- Харков, Украйна
Хартум, Судан- Хелзинки, Финландия
Хошимин, Виетнам
Чънду, Китай- Шанхай, Китай
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
[редактиране] Галерия
-
Петропавловската крепост
-
Изглед от Дворцовия площад
-
Зимният дворец нощем
-
Невският проспект нощем
-
Английската крайбрежна ул. с Исакиевския събор
-
Николската морска катедрала
-
Катедрала „Възнесение Христово“
-
Нарвската триумфална врата на Площада на стачките
-
Маринският оперен театър2
-
Историческият Смолни институт, днес седалище на губернатора
[редактиране] Бележки
- ↑ V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. Ciaonet.org
- ↑ Exploring St. Petersburg / The Hermitage. // Geographia.com, 1990-01-06. Посетен на 2010-01-25.
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Външни препратки
|
|||||||
|
|||||||||||||||||||||||
|
|||||||
