Сантасе

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Шестдесет и шест (по-известна като сантасе) е популярна игра с карти.[1] Това е най-старата игра с карти от вида „съседски игри“. Играта се е появила за пръв път в Германия през 17 век. Играчите нямат право да преглеждат спечелените взятки, след като вече са прибрани.

Сантасе се играе с 24 карти, при което необходимите за игра карти се получават като от тесте от 32 карти се премахнат седмиците и осмиците. Стойностите на картите, с които се играе, са както следва: 9=0; J=2; Q=3; K=4; 10=10; A=11. Точки в играта се трупат и от анонси по време на разиграването. Те са съответно комбинация от Дама и Поп (Q и K) от един цвят като стойностите са съответно 20 за нормален цвят и 40 за козов.

Целта на играта е в конкретните раздавания да бъдат постигнати колкото се може по-бързо 66 точки, като по този начин се победи в съответното раздаване, а за цялата да се победи в няколко раздавания.

Когато играч вземе последната ръка (последните две карти), то тогава той печели.

Нейна разновидност е играта шнапсен, различаваща се в известна степен: играе се с тесте от 20 карти (липсват деветките), ръка от 5 такива, свойството за подмяна притежава валето, като самата подмяна може да бъде извършена и на първа ръка и др. Шнапсенът е популярен най-вече в Австрия и Унгария, където се откриват и специални тестета.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Раздаване[редактиране | редактиране на кода]

Раздаващият в първото раздаване играч разбърква картите, след което по време на играта картите не се разбъркват отново. Опонентът на раздаващия цепи тестето за игра, след което раздаващият раздава последователно по три карти на противника си и на себе си и веднага след това по още три карти. След това се обръща следващата карта като тя става определяща за козовия цвят на това раздаване. Картите, които остават от тестето след това раздаване, се поставят върху обърната карта като талон. По този начин всеки от играчите държи в ръцете си по шест карти като допълва техния брой до шест от талона след всяка взятка. В следващите раздавания раздаващ е този играч, който е спечелил предходната игра. 20 се обявява когато играч притежава K (поп) и Q (дама) от една боя, а когато е от козовия цвят се обявява 40. След първата ръка играчите имат право да обявят 20 или 40.

Откриване на играта[редактиране | редактиране на кода]

Играта се открива от този играч, който не е раздавал. Откриващият играта няма право да обяви 20 и 40, или да смени картата от талона. Основната разлика в правилата на протичане на разиграването от тези в другите игри от този вид е, че не е задължително отговарянето(или цакане) на играния от противника цвят карта до изчерпването на картите от талона. Качването също не е задължително. Всяка карта от даден цвят е по-силна от по-ниските от нея и козовият цвят е по-силен от всички останали.

Брой точки[редактиране | редактиране на кода]

Когато някой от двамата играчи достигне или мине тази граница, той съобщава това на противника си и играта приключва в негова полза (независимо от броя на точките на противника). Печели играта този, който пръв обяви, че е събрал 66 точки (или повече) или този който е взел последната карта.

В края на играта[редактиране | редактиране на кода]

Правилото за задължително качване влиза в сила едва след като двамата играчи държат в ръцете си последните 12 карти (всеки по 6). В тази част на играта е задължително и отговарянето на играния от противника цвят. При равно разпределение на точките и липса на обявени анонси по време на играта се налага игра за последна взятка, за която се присъждат допълнително още 10 точки. По този начин единствената игра, в която не се определя победител е игра без анонси, в която и двамата играчи са събрали по 65 точки.

Последна взятка[редактиране | редактиране на кода]

До игра за последна ръка може да се достигне и ако един от двамата играчи реши, че е способен да достигне до границата от 66 точки или да я премине само с картите, които държи в ръцете си. В такъв случай той има право да затвори талона. По този начин влизат в сила правилата за задължителното качване и отговарянето на искан цвят, както при нормално изчерпване на талона. Затваряне не може да се извърши, ако в талона са останали само две карти, или на първи ход. Смяната на коза при три карти под ръка може да бъде извършена по договаряне на играчите дали да се осъществи или не.

Специални свойства[редактиране | редактиране на кода]

Специално свойство притежава деветката (9) от козовия цвят. С нея играчът, който я притежава сред картите в ръцете си, може да смени картата, която е обърната, за да определя козовия цвят. По този начин той заменя деветката за по-висока и силна карта от козовия цвят. Тази подмяна може да бъде извършена, ако играчът, притежаващ деветката, е на ход, взел е поне една ръка и върху обърнатата козова карта има повече от две карти.

Затваряне[редактиране | редактиране на кода]

Затваряне означава, че играчът, който затваря, има достатъчно добра ръка за да достигне 66 точки според правилата за край на играта. Играчът трябва да е на ред за да затвори. Това се прави чрез обръщане на определящата козовия цвят карта. Правилата се променят, ставайки стриктни, както е описано в секцията "В края на играта" отгоре с изключение, че за последната ръка не се взимат допълнителни 10 точки. Ако играча, който затвори, не успее да събере 66 точки, неговия опонент взима 3 точки.

Победа[редактиране | редактиране на кода]

За победа в раздаването се присъжда една точка. Ако загубилият не е успял да събере 33 или повече точки, победителят получава две точки. Ако загубилият не е успял да вземе нито една взятка то играта се обявява за „капо“ и победителят получава три точки. Ако играчът, който е затворил талона, не е успял да събере необходимите 66 точки, на неговия противник се вписват 3 точки. Ако успее, той взима 3 точки, ако противника му не е събрал 33.

За победител се счита и този, който има повече точки.

Серията игри се състои от поредица раздавания, в която играчите се стремят да съберат 11 точки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]