Сантасе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Шестдесет и шест (по-известна като сантасе) е популярна игра с карти. Това е най-старата игра с карти от вида „съседски игри“. Играта се е появила за пръв път в Германия през 17 век. Това е и единствената игра, в която играчите имат право да преглеждат спечелените взятки, след като вече са прибрани. За разлика от сантасето, при останалите игри прегледът на взетите взятки е забранен.

Сантасе се играе с 24 карти, при което необходимите за игра карти се получават като от тесте от 32 карти се премахнат седмиците и осмиците. Стойностите на картите, с които се играе, са както следва: 9=0; J=2; Q=3; K=4; 10=10; A=11. Точки в играта се трупат и от анонси по време на разиграването. Те са съответно комбинация от Дама и Поп (Q и K) от един цвят като стойностите са съответно 20 за нормален цвят и 40 за козов. Целта на играта е в конкретните раздавания да бъдат постигнати колкото се може по-бързо 66 точки, като по този начин се победи в съответното раздаване, а за цялата да се победи в няколко раздавания.

Нейна разновидност е играта шнапсен, различаваща се в известна степен: играе се с тесте от 20 карти (липсват деветките), ръка от 5 такива, свойството за подмяна притежава валето, като самата подмяна може да бъде извършена и на първа ръка и др. Шнапсенът е популярен най-вече в Австрия и Унгария, където се откриват и специални тестета.

Правила[редактиране | edit source]

Раздаване[редактиране | edit source]

Раздаващият в първото раздаване играч разбърква картите, след което по време на играта картите не се разбъркват отново. Опонентът на раздаващия цепи тестето за игра, след което раздаващият раздава последователно по три карти на противника си и на себе си и веднага след това по още три карти. След това се обръща следващата карта като тя става определяща за козовия цвят на това раздаване. Картите, които остават от тестето след това раздаване, се поставят върху обърната карта като талон. По този начин всеки от играчите държи в ръцете си по шест карти като допълва техния брой до шест от талона след всяка взятка. В следващите раздавания раздаващ е този играч, който е спечелил предходната игра. След първата ръка играчите имат право да обявят 20 или 40.

Откриване на играта[редактиране | edit source]

Играта се открива от този играч, който не е раздавал. Откриващият играта няма право да обяви 20 или 40, или да смени картата от талона. Основната разлика в правилата на протичане на разиграването от тези в другите игри от този вид е, че не е задължително отговарянето на играния от противника цвят карта до изчерпването на картите от талона. Качването също не е задължително. Всяка карта от даден цвят е по силна от по-ниските от нея и козовият цвят е по-силен от всички останали.

Брой точки[редактиране | edit source]

Всеки от играчите има право през цялата игра да преглежда спечелените си взятки. Това е така, за да може да има представа за натрупаните си точки и да следи приближаването си до границата от 66 точки. Когато някой от двамата играчи достигне или мине тази граница, той съобщава това на противника си и играта приключва в негова полза (независимо от броя на точките на противника). Печели играта този, който пръв обяви, че е събрал 66 точки (или повече).

В края на играта[редактиране | edit source]

Правилото за задължително качване влиза в сила едва след като двамата играчи държат в ръцете си последните 12 карти (всеки по 6). В тази част на играта е задължително и отговарянето на играния от противника цвят. При равно разпределение на точките и липса на обявени анонси по време на играта се налага игра за последна взятка, за която се присъждат допълнително още 10 точки. По този начин единствената игра, в която не се определя победител е игра без анонси, в която и двамата играчи са събрали по 65 точки.

Последна взятка[редактиране | edit source]

До игра за последна ръка може да се достигне и ако един от двамата играчи реши, че е способен да достигне до границата от 66 точки или да я премине само с картите, които държи в ръцете си. В такъв случай той има право да затвори талона. По този начин влизат в сила правилата за задължителното качване и отговарянето на искан цвят, както при нормално изчерпване на талона. Затваряне не може да се извърши, ако в талона са останали само две карти, или на първи ход.

Специални свойства[редактиране | edit source]

Специално свойство притежава деветката (9) от козовия цвят. С нея играчът, който я притежава сред картите в ръцете си, може да смени картата, която е обърната, за да определя козовия цвят. По този начин той заменя деветката за по-висока и силна карта от козовия цвят. Тази подмяна може да бъде извършена, ако играчът, притежаващ деветката, е на ход, взел е поне една ръка и върху обърнатата козова карта има повече от една карта.

Победа[редактиране | edit source]

За победа в раздаването се присъжда една точка. Ако загубилият не е успял да събере 33 или повече точки, победителят получава две точки. Ако загубилият не е успял да вземе нито една взятка то играта се обявява за „капо“ и победителят получава три точки. Ако играчът, който е затворил талона, не е успял да събере необходимите 66 точки, на неговия противник се вписват 2 точки. Ако успее, той взима 2 точки, ако противника му не е събрал 33. За победител се счита и този, който е взел последната ръка.

Серията игри се състои от поредица раздавания, в която играчите се стремят да съберат 11 точки.