Санта Мария Новела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Санта Мария Новела
Basilica di Santa Maria Novella
FlorenceSantaMariaNovella20020318.JPG
Вид на храма католическа църква
Страна Италия
Населено място Флоренция
Вероизповедание католицизъм
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил смес от ренесанс, готика и романика
Време на изграждане 1246-1360; 1470 (главната фасада)
Съвременен статут енорийска доминиканска църква

„Санта Мария Новела“ (на италиански: Basilica di Santa Maria Novella) е римокатолически християнски храм, разположен в столицата на италианската област ТосканаФлоренция. Сградата е първата голяма базилика в града и е главната доминиканска църква във Флоренция.

Изпълнението на главната фасада по проект на Леон Батиста Алберти се превръща в един от еталоните за ренесансовата архитектура. Храмът и прилежащият манастир съдържат изобилие от безценни произведения на изкуството и гробници на исторически значими личности.

История[редактиране | edit source]

Църквата е наречена Новела (нова), тъй като е построена на мястото на съществуващ от IX век параклис носещ също името Санта Мария. Когато теренът е прехвърлен на Доминиканския орден през 1221 година, духовниците решават да построят нов голям храм с прилежащ към него манастир.

Страничен панорамен поглед към базиликата и камбанарията.
Горната част на главната фасада с надписа под фронтона.

Църквата е проектирана в романски стил от двамата доминикански монаси - Фра Систо Фиорентино и Фра Ристоро да Кампи. Строителството започва в средата на XIII век (около 1246 година) и е приключено към 1360 година заедно с романско-готическата камбанария, под надзора на монаха Якопо Таленти. По това време, екстериорно е напълно завършена само долната част на главната фасада в тоскански готически стил. Тя съдържа един главен и два странични портала, обрамчени с арки. Останалата площ по протежение на фасадата е заета от слепи ниши съдържащи гробниците на флорентински аристократи, с островърхи готически арки, облицовани с раирана шарка от бял и зелен мрамор. Същият архитектурен ритъм е приложен и по продължаващите стени, ограждащи стария църковен двор. Освещаването на „Санта Мария Новела“ се извършва чак през 1420 година.

По поръчка на видния, заможен флорентинец Джовани ди Паоло Ручелай, търговец на текстил, в периода 1456-1470 година е осъществено цялостното завършване на главната фасада. Проектът е изготвен от бележития ренесансов архитект Леон Батиста Алберти, който проектира за същия възложител и фасадата на двореца „Палацо Ручелай“ във Флоренция. Надписът във фриза под фронтона е посветен на мецената и гласи: IOHAN(N)ES ORICELLARIUS PAU(LI) F(ILIUS) AN(NO) SAL(UTIS) MCCCCLXX (Джовани Ручелай син на Паоло в благословенната година 1470).

Интериор

През 1567 година, Великият херцог на Тоскана Козимо I Медичи възлага на архитекта Джорджо Вазари първата реконструкция на храма след неговото окончателно завършване. Преустройството включва премахване на оригиналния иконостас и вътрешните балкони (галерии) и устройването на шест капели между големите колони. През 1572 година, астрономът на Козмо І - Игнацио Данти добавя към главната фасада сферичен астролаб и гномон. В периода 1858-1860 година е извършено второ преустройство по проект на Енрико Ромоли.

По времето на Козмо І, площадът пред църквата започва да се използва за състезания с колесници. Надпреварата се превръща в обичай, който се провежда от 1563 година до края на XIX век. Двата обелиска на площада са маркирали началото и финала на трасето.

Капелите[редактиране | edit source]

Списък на художниците[редактиране | edit source]

„Светата Троица“ (1425-1428), Мазачо

Автори създали призведения за църквата и манастира са:

Бележки и източници[редактиране | edit source]


Външни препратки[редактиране | edit source]