Сантяго Уондърърс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сантяго Уондърърс
Club de Deportes Santiago Wanderers
Емблема на футболния клуб
ПрозвищеПристанищните (Портеньос)[1]
Деканът (Ел Декано)
Зелените (Ел Верде)
Основан15 август 1892
ДържаваЧили
СтадионЕлиас Фигероа Брандер
Капацитет23.000
Президент Хорхе Лафренц
Фелипе Уриарте
Старши треньор
ПървенствоПримера Дивисион
2014/2015 К17-о
СпонсорТерминал Пасифико Сур
ЕкипировкаМитре
Уебсайтsantiagowanderers.cl
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Сантяго Уондърърс в Общомедия

Клуб де Депортес „Сантяго Уондърърс“ (на испански: Club de Deportes Santiago Wanderers) е футболен клуб от Валпараисо в едноименния регион Валпараисо, Чили.

Създаден е на 15 август 1892 г. Въпреки че често е определян като най-старият отбор в страната,[2][3] той всъщност е най-старият професионален и най-старият все още съществуващ тим, защото преди него са създадени отбори като Валпараисо и Маккай и Съдърланд.[4][5] Играе в чилийската Примера Дивисион. Трикратен шампион и двукратен носител на купата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване и аматьорски години[редактиране | редактиране на кода]

Съставът на Уондърърс, спечелил титлата на Лига де Валпараисо през 1907 г.

Отборът е основан през 1892 г. от тридесетина местни футболни ентусиасти, предвождани от Гилберто Идалго, Франсиско Авария и Херман Санчес.[5] В чест на английските емигранти и търговци, представили футбола за първи път в страната във Валпараисо, те се спират на името Уондърърс (от английски – пътешественик, странник), а за да се изрази ясно националната принадлежност е добавено името на столицата Сантяго, защото в града вече съществува отбор, носещ названието Валпараисо Уондърърс.[5] Той е създаден от английски емигранти, а Идалго и съратниците му – всичките чилийци – държат на чилийската идентичност на отбора – той не само не трябва да се бърка с „отбора на гринготата“, но в първите години на създаването си един от малкото отбори с предимно чилийски футболисти, а за разлика от другите тимове всичките официални публикации на Сантяго Уондърърс са не на английски, а на испански език.[6][7] Трябва обаче да се отбележи, че няма официални документи, които да доказват датата на основаване, което дава основание на някои историци да твърдят, че Сантяго Уондърърс всъщност е създаден три или четири години по-късно,[6] но от друга страна е възможно тези документи да са били унищожени при земетресението през 1906 г., което разрушава офиса на отбора.

В първите десетилетия след създаването си Сантяго Уондърърс участва с успех в различни аматьорски първенства и турнири, печелейки титлата в Националната Футболна Асоциация (1897, 1900), Чалъндж Къп (1899), Лига де Валпараисо (1907, 1909, 1913, 1915, 1917, 1919, 1921, 1933, 1934, 1935) и Копа Спортинг (1907, 1913, 1915). През този период най-голямо е съперничеството на Уондърърс с несъществуващите вече Ла Крус, Валпараисо и ФК Бадминтон,[8] а през 1916 г. е изиграно първото пристанищно дерби срещу Евъртън. През 1937 г. Сантяго Уондърърс добива професионален статут и за първи път участва в професионалното първенство на Чили, организирано от Асосиасион де Футбол Професионал (АДП), но с плачевен резултат – загуби във всичките 12 мача, и следващия сезон се връща в Лига де Валпараисо.

Първи професионални успехи[редактиране | редактиране на кода]

Аржентитецът Хосе Перес е най-успешният треньор в историята на отбора, извел го до две шампионски титли и две Купи на Чили (и съответно три и едно втори места)

През 1940 г. Сантяго Уондърърс, заедно с други отбори от Валпараисо и Виня дел Мар, съосновава Асосиасион Портеня де Футбол Професионал (АПФП), която започва да провежда паралелно професионално първенство, в което участва дори аржентинският Велес Сарсфийлд. Уондърърс печели титлата през 1941 и 1942 г. – първите му триумфи като отбор с професонален статут. През 1941 г. се изиграва приятелски мач между шампионите на двете професионални първенства, в който Сантяго Уондърърс побеждава Коло Коло с 4:3. По същото време – от средата на 1940 до края на 1941 г., вторият отбор на Уондърърс прави турне в северно Чили, Еквадор, Колумбия, Панама, Перу и Боливия, като от изиграните 86 срещи печели 70, а в шест завършва наравно.[9] През 1944 г. тимът се завръща в Примера Дивисион, като този път представянето е по-добро, завършвайки на девето място от 12 отбора, а през следващите два сезона – на пето и четвърто. През 1949 г. са постигнати първите големи успехи като член на АДП – две втори места в първенството и в Кампеонато де Апертура. В първата половина на 50-те години Уондърърс записва посредствени резултати с класирания предимно в дъното на таблицата. През 1956 г. отборът отново завършва на второ място в шампионата, а две години по-късно триумфира с титлата, след като завършва сезона с точка повече от Коло Коло. Години по-късно Чилийският футболен съюз признава тази титла като първата за тима в професионалния футбол, защото счита, че първенството на АПФП, макар и официално признато от съюза като паралелен шампионат, е различно от това на АДП, което е организирано за първи път през 1933 г. и в днешни дни продължава да бъде най-високото ниво на футбола в страната.[10][11] През 1959 г. е спечелено второто издание на турнира за Купата на Чили. Доброто представяне продължава и през следващите две години, когато Уондърърс завършва на второ място в първенството и турнира за купата, а през 1961 г. отново печели купата. Следващият голям успех идва през 1968 г., когато отборът печели втората си шампионска титла. При първото си участие за Копа Либертадорес година по-късно тимът играе четвъртфинал, а Алберто Фереро става голмайстор на турнира с осем гола.

Трудни години[редактиране | редактиране на кода]

В следващите години Уондърърс се намира в управленческа криза, която се отразява и на представянето на шампионата с класирания предимно в дъното на класирането, като единственият светъл лъч е достигането на финал за Купата на Чили през 1974 г. След като през 1970 г. отборът е на крачка от изпадане, завършвайки на две точки от последното място, през 1977 г. за първи път в историята си изпада във втора дивизия. Престоят там обаче е кратък и още следващия сезон тимът завършва на първо място и печели промоция. През 1980 г. Уондърърс отново изпада, а година по-късно записва най-слабото си класиране в професионалния футбол – 16-о място във втора дивизия. Въпреки 12-ото място през 1982 г., отборът печели промоция по служебен път, защото футболната федерация решава да увеличи броя на отборите в елита и дава допълнителните места на отборите с най-добре посетени домакински срещи.[12] През 1983 г. Уондърърс отново е спасен по административен път – въпреки че завършва сред изпадащите, тимът остава в първа дивизия, защото според промяна в правилата в разгара на сезона достигналите полуфинал за купата на страната (Уондърърс е един от тези четири отбора) не могат да изпаднат. Това обаче става факт година по-късно, а в Примера дивисион отборът се връща чак след като печели промоция през 1989 г. Той обача отново не може да се задържи в елита за дълго и след като веднъж успява да се спаси от изпадане, през 1991 г. завършва на последното място в класирането. Следващия сезон, в годината на стогодишния юбилей, дори съществува опасност да изпадне в Терсера Дивисион, но в крайна сметка под управлението на новия президент Рейналдо Санчес успява да се стабилизира както в спортно-технически, така и във финансов план. През 1995 г. Уондърърс печели титлата във втора дивизия и промоция. Следващата година за първи път в историята играч на клуба става голмайстор на Примера Дивисион – Марио Венер с 30 гола.[13] Представянето на отбора обаче продължава да бъде посредствено и през 1998 г. отново изпада, но веднага завършва на второ място и се връща в първа дивизия.

Завръщане към старата слава[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 г. Уондърърс излиза начело във временното класиране за първи път от 1976 г., а в края на сезона печели третата си официално призната професионална шампионска титла. В турнира за Копа Либертадорес през следващата година тимът отпада в груповата фаза, след като една точка не достига да измести съименниците от Монтевидео Уондърърс от второто място, но дебютът за Копа Судамерикана е по-успешен, след достигнатия четвъртфинал. В средата на десетилетието Сантяго Уондърърс отново изпитва финансови затруднения, като в турнира Апертура през 2007 г. дори му са отнети три точки заради забавени заплати на играчите.[14] В края на годината отборът изпада във втора дивизия, но след второто място през 2009 г. се завръща в първа. В турнира Апертура през сезон 2014/2015 отборът записва 14 победи, едно равенство и две загуби, но остава на второ място след Универсидад де Чиле, който има една точка повече.

Футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Нац. Играч Роден Последен отбор
Вратари
1 Диего Фигероа 21 февруари 1990 Депортес Валдивия
12 Маурисио Виана 14 юни 1989 Унион Килпуе
25 Габриел Кастейон 8 септември 1993 Депортес Колчагуа
Хосе Лафренц 19 октомври 1992 Депортес Консепсион
Защитници
2 Марио Лопес Кинтана 6 юли 1995 юноша на отбора
4 Маурисио Прието 26 септември 1987 Кубан Краснодар
14 Франц Шулц 20 юли 1991 юноша на отбора
16 Оскар Опасо 18 октомври 1990 юноша на отбора
19 Есекиел Луна 19 ноември 1986 ЛДУ Кито
26 Агустин Пара 10 юни 1989 юноша на отбора
29 Хуан Сото 2 юли 1994 юноша на отбора
31 Рейналдо Аумада 30 май 1997 юноша на отбора
Полузащитници
3 Кевин Валенсуела 30 юли 1993 юноша на отбора
8 Хорхе Орменьо 14 юни 1977 Универсидад Католика
10 Хорхе Луна 14 декември 1986 Естудиантес де Ла Плата
18 Гонсало Кандия юноша на отбора
20 Хими Систерна 5 април 1993 юноша на отбора
21 Марко Медел 30 юни 1989 Коло Коло
27 Кевин Флорес 1 януари 1995 юноша на отбора
Андрес Роблес 7 май 1994 Атлетико Мадрид Б
Нападатели
9 Рони Фернандес 30 януари 1991 Депортес Консепсион
11 Роберто Салдидас 25 февруари 1993 юноша на отбора
22 Карлос Гонсалес Еспинола 4 февруари 1993 Магаянес
23 Гастон Сейерино 26 юни 1986 Ливорно

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. На испански думата porteño се използва за жителите на пристанищен град, най-вече тези на Буенос Айрес (Аржентина), но и на Валпараисо (Чили), Веракрус (Мексико) и провинция Пунтаренас (Коста Рика).
  2. www.conmebol.com
  3. Five sent off in bad-tempered Chilean 'clasico' // Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 2015-05-06.
  4. Уилям Едмъндсън: A History of the British Presence in Chile: From Bloody Mary to Charles Darwin and the Decline of British Influence, стр. 217
  5. а б в Historia de Santiago Wanderers – Fundación // Архивиран от оригинала на 2015-05-18. Посетен на 2015-05-14.
  6. а б Centenario historia total del fútbol chileno: 1895 – 1995
  7. “Wanderers, Biografía Anecdótica”: La necesidad de fundar un club y el origen del nombre
  8. „El Santiago Wanderers, decano de los clubs de football de Chile, cumple 32 años de vida“, списание Лос Спорт, 05.12.1924
  9. „¡Que girita!...“, списание Естадио, 17.07.1942
  10. "Las estrellas ausentes del escudo wanderino", в-к Ла Терсера, 26.08.2012 // Архивиран от оригинала на 2015-05-22. Посетен на 2015-05-20.
  11. "Las dos estrellas perdidas de Santiago Wanderers", в-к Ел Меркурио, 19.08.2012
  12. Chile 1982
  13. Chile – List of Topscorers
  14. Tribunal Patrimonial rechazó recursos de S. Wanderers y Rangers