Сапарево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сапарево
България
Red pog.png
Сапарево
Област Кюстендил
Red pog.png
Сапарево
Общи данни
Население 1 290 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 54,046 km²
Надм. височина 730 m
Пощ. код 2645
Тел. код 0707
МПС код КН (Кн)
ЕКАТТЕ 65379
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Сапарева баня
Сашо Иванов
(независим)
Кметство
   - кмет
Сапарево
Иван Базиргянов
(независим)

Сапарево е село в Западна България. То се намира в община Сапарева баня, Област Кюстендил.

География[редактиране | edit source]

Село Сапарево се намира в планински район, в подножието на северните склонове на Рила. То се намира в близост до град Сапарева баня. По време на османското владичество горещата вода се появила първо в близост до с. Сапарево (до параклиса "Св. Петър"), но заради появата на турски войски в Сапарева баня (тогавашна Германея), възрастните хора запушили извора с минералната вода от страх от нашествие. Впоследствие минералната вода изригнала в Сапарева баня.

История[редактиране | edit source]

За село Сапарево е най-старото сведение за учители и учебно дело в Кюстендилска област – от времето на нашето Възраждане. Отбелязано е на амвонната стена на черквата „Св. Никола“ в с. Сапарево през 1735 г.

От селото са и първите мелиоратори в България – хаджи Иван Велков, Петре Пугьов и Митьо Бонджилов, под чието ръководство се строи 14-километровата Сапаревска вада, по която се насочва част от водите на Черни Искър към басейна на Струма.

За първи път в Дупнишко, в село Сапарево се създава еснафско взаимоспомагателно сдружение, а през 1864 г. През същата година се построява и най-голямата черква за времето в Горно поле „Св. Богородица“.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Църквата "Свети Никола" - с.Сапарево
Църквата "Свети Архангел Михаил" - с.Сапарево
Църквата „Успение Богородично“ - с.Сапарево
  • Средновековна църква "Свети Никола". Намира се в старото селско гробище на село Сапарево. След пожар през 1950 г. от нея е оцеляла само източната стена и апсидата. Малкото по обем запазени части от сградата и нейната стенопис, показват, че гробищната църква в село Сапарево принадлежи към прочутите църкви от Западна България. Паметник от национално значение.
  • Средновековна църква "Свети Архангел Михаил" и Сапаревски манастир "Свети Архангел Михаил". Намира се на около 1,5 км. югоизточно от селото, в долината на малък поток, в гънките на Рила. Построена е през втората половина на XV в. от който строителен период са оцелели само южната и част от източната стена. Възстановена е през 1863 г. Запазени са част от средновековни стенописи от XV и XVI век. Църквата е манастирообразуващ фактор — през 1997 г. около църквата са изградени нови постройки, камбанария и масивна ограда, които заедно с църквата оформят манастирския комплекс на едноименният манастир. Манастирът не е действащ.
  • Възрожденска църква "Успение Богородично". Представлява умален вид на църквата в Рилския манастир. В изографисването и при изработването на дърворезбата художникът и майсторът-резбар също са се стремили да подражават на образци от Рилската обител. Строена е в периода 1861–1864 г. На мястото ѝ в началото на 19 век имало само един каменен кръст, което подсказва, че там се е намирало старо оброчище. Църквата е изградена по инициатива на Алексо Грахльов, който бил най-бедният човек в селото. Подтик към това му дало съновидение, в което му се явила Богородица и му казала да построи църква. Пак по такъв чуден начин му било подсказано къде да копае, за да намери необходимите за строежа пари. Котелът, в който, както твърдят, бедният човек намерил заровените златни пари, и до днес се пази като реликва в църквата. За строежа били наети майстори от Трън, прочути със своите строителни умения, а за украсата бил поканен дърворезбар и иконописец от Банско-Разложката школа. Църквата е най-голямата в общината и е изключително красива. Четирите колони, крепящи централния купол, са увенчани с позлатени образи.

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • Всяка година на 15 август има събор в центъра на селото, съпроводен от голям курбан, танци и веселие с местните и гости от съседните села. Големи събори има също на Илинден, Арахангеловден и Петровден, всички съпроводени с курбан.

Литература[редактиране | edit source]

  • Геров Г., Стенописите от църквата “Св. Архангел Михаил” край с. Сапарево., сп. Изкуство, кн. 14, 1994
  • Милушева, Венета, „Късносредновековни и възрожденски култови обекти в района на Сапарева баня”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.ХVІ, Велико Търново, 2010 г., с.117-128.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]