Сапармурад Ниязов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сапармурад Ниязов
туркменистански политик
Сапармурад Ниязов 
Роден: 19 февруари 1940
Ашхабад, СССР
Починал: 21 декември 2006  (на 66 години)
Ашхабад, Туркменистан

Сапармурат Атаевич Ниязов 19 фев 1940 - 21 дек 2006 е политик на Туркменистан, който е служил като президент (по-късно, като президент до живот) на Туркменистан от 02 ноември 1990 г. до смъртта си през 2006 година. Той е бил първи секретар на Комунистическата партия на Туркменистан от 1985 г. до 1991 г. и продължил да е лидер на Туркменистан в продължение на 15 години след независимостта от Съветския съюз през 1991 година. Туркменските медии са го назовавали с титлата "Негово превъзходителство Сапармурат Туркменбаши (Turkmenbasy, в превод Водач на всички туркмени), президент на Туркменистан и председател на Министерския съвет". Неговата самостоятелно дадена титла Туркменбаши, означава лидер на Туркменистан, и посочва позицията си като основател и председател на Асоциацията на Туркмените на света. Чуждите медии го критикуват като един от най-тоталитарните и репресивни диктатори в света, като се подчертава репутацията му на налагане на личните му ексцентричности върху народа, преименувайки имената на месеци с имената на членовете на семейството му. “Global Witness”, организация защитаваща човешките права (базирана в Лондон) съобщи, че 3,0 милиарда щатски долара са били под контрола на Ниязов, от които между $ 1,8 2,60 милиарда щатски долара по общоприето мнение е разположен в Валутен фонд Резервен на Deutsche Bank в Германия.


Биография[редактиране | edit source]

Ниязов е роден на 19 февруари 1940 г. в Гипджак, съвсем близо до Ашхабад в Туркменистан ССР. Според официалната версия на биографията му, баща му умира през Втората световна война в борба срещу нацистка Германия, докато други източници твърдят, че е избягал от военна служба и поради това бе осъден от военен съд. Останалите членове на семейството му са били убити в катастрофално земетресение, което изравнило Ашхабад до основи през 1948 година. Той е израснал в Съветско сиропиталище, преди държавата да го постави под попечителството на далечен роднина. След като завършва училище през 1959 г., той е работил като инструктор в туркменски, търговски синдикат . След това е учил в Ленинградския политехнически институт, където през 1967 г. той се е дипломирал като електроинженер. След това той е заминал да учи в Русия, но е бил изгонен няколко години по-късно заради академичен провал. През 1962 г. Ниязов започнал политическата си кариера, а след това той се е присъединил към комунистическата партия. Той бързо се издигал и станал първи секретар на Комунистическата партия на Туркменистан ССР през 1985 година. Той спечелил този пост, след като съветският лидер Михаил Горбачов отстранил своя предшественик. Под ръководството на Ниязов, туркменската комунистическа партия била една от най-твърдолинейните и нереформирани партийни организации в Съветския съюз. На 13 януари 1990 г.; Ниязов станал председател на Върховния съвет на туркменски ССР, върховният законодателен орган в републиката. Този пост е бил еквивалентен с този на президент. Ниязов подкрепил опитат за преврат срещу Съветският Съюз от 1991 г. , но след като превратът бил приключил. Върховния съвет на Съветският Съюз обявил Туркменистан за независим и назначил Ниязов като първи президент на страната на 27 октомври. На 21 юни 1992 г., Ниязов бил избран за първия по популярност в страната президент, той бил единственият кандидат. Година по-късно, той се е обявил за Туркменбаши или "Лидер на всички туркменски." През 1994 г. плебисцит удължил срока на Ниязов до 2002 г., така че той можел да наблюдава 10-годишния план за развитие. Официалните резултати показали, че 99,9% от избирателите одобрили това предложение. На 28 декември 1999 г., Парламентът обявил Ниязов за доживотен президент; парламентарните избори се състоели няколко седмици по-рано, при което всички кандидати са били подбрани от президента. Ниязов и неговата руско-еврейската жена, Муза, имали син и дъщеря, Мурат]] и Ирина.

Управление[редактиране | edit source]

Ниязов станал президент, след като Туркменистан бил обявен за независима държава от Съветския Съюз. Управлението му като президент се характеризирало с начален разпад на централизирания съветски модел, който в много отношения не бил пригоден да функционира като отделна единица; също имало големи количества чуждестранни приходи от газ и петролни запаси (около $ 2-4 милиарда от 2005 г.) . Имало е външна загриженост за свободата на печата и в по-малка степен за религиозните права на малцинствените религиозни групи. Ниязов направил опит да се създаде културен фонд за новата държава на Туркменистан с писането и насърчаване на Рухнама, автобиография, която имала за цел да ръководи хората от Туркменистан с неговите идеи и насърчаване на родната култура (и да забрани чужда култура). Той участвал и в създаването на нови празници със специфичен Туркменски характер и въвел нова туркменска азбука, която била базирана на латинската, да замени руската кирилица. Латинско- туркменската азбука се състояла от: Aa, Bb, Як Dd, EE, AA, FF, Gg, Hh, Ii, Jj, ZZ, KK, Ll, мм, Nn, NN, Oo, OO, PP, Rr, Ss , SS, Tt, Uu, UU, Ww, Yy, ГГ, Zz. Ниязов станал заместител на вакуума оставен от падането на комунистическата система, с неговия образ заменят тези на Маркс и Ленин. Той преименувал град Красноводск на "Туркменбаши" след себе си, и също преименувал училища, летища и дори метеорит след себе си и членовете на неговото семейство. Ексцентричният характер на някои от неговите укази, и огромен брой снимки на президента довели до възприемане, особено в западните страни, на един деспотичен лидер, богат с петролни суровини, славещ себе си, докато от страна на народа това нямало никаква полза. Въпреки,че наблягал на необходимостта да се премине от централно планиране към пазарна икономика и в по-пълна демокрация по време на царуването му, нито един от плановете не напредвал. Годишни планове, изложени от правителството и централизирана икономика дали малко индикация за премахване контролираната от държавата икономика, и диктаторски характер на много от неговите укази и обявяването му "за доживотен президент" дали малка надежда, че да е постигнат значителен напредък в тези две области.

Нефт и газ[редактиране | edit source]

Туркменистан е втората по големина на петролни залежи в бившия Съветски съюз, като генерира високи доходи за държавата. Правителството използвало централно планиране, както контрол на производството и доставките, преки банкови кредити с ниски лихви, ограничения на валутния курс, както и контрол на цените, тъй като е съществувала като република в рамките на СССР. В годините след независимостта си, Туркменистан прави сериозни инвестиции в растениевъдството и машиностроенето в опит да се превърне от преди всичко доставчик на нефт в държава с по-напреднала икономика; такива инвестиции включвали петролни рафинерии и фабрики за полиетилен . В интервю за вестник "Российская газета", Ниязов заявил, че Туркменистан е в състояние да обработва 85% от вътрешното си производство. В допълнение, многобройни транспортни проекти за петрол сбили завършени, като газопровода от Корпедже до Корт-Кой в Иран. През 1991 г. правителството на Ниязов пуснало постановление за отпускане "на безплатно ползване на вода, газ и електричество и обработена сол от народа на Туркменистан в продължение на десет години", когато постановлението е изтекло, то било удължено до 2020г.

Земеделие[редактиране | edit source]

Други ресурси на Туркменистан са памук и зърно. Ниязов продължил старата практика, изисквайки високи годишни квоти в селскостопанската продукция, а след това да обвинява или уволнява заместник-министри, когато квотите не са били изпълнени. Въпреки това, Туркменистан имал период, през който е имало големи инвестиции в растениевъдството, съоръжения и машини за индустрията, така че страната да е можела да се промени от страна на производител на суров памук, до страна с памуко-обработваща индустрия. По време на председателството на Ниязов, текстилна индустрия е била основана в Туркменистан. Ниязов въвел празника наречен "Денят на пъпеша", фестивал на реколтата празнуван на втора неделя на август, за разлика от някои от другите му творения, честването на "Денят на пъпеша" продължава и след смъртта му.

Култура[редактиране | edit source]

Ниязов поставил възраждането на културата на Туркменистан като един от основните приоритети в развитието на Туркменистан. Той въвел нова туркменска азбука, въз основа на латинската азбука, да замени кирилица. Националното движение Възраждане, организация за насърчаване на туркменски култура (туркменски: "Galkynish") също била създадена. В много отношения, културните идеи и промени на Ниязов са най-видими за външни зрители. Преименуването на месеците, както и дните на седмицата, на туркменски герои, поети, исторически събития и членове на семейството си, повдигало много вежди, навсякъде по света. Например, Септември бил преименувам на Рухнама в чест на книга, написана отНиязов (която била завършена на 19 септември 2001 г.) Не всички промени въздигали Ниязов;. Октомври бил преименуван на Независимост (Garaşsyzlyk), за да отбележи основаването на държавата на 27 октомври 1991 г. и Ноември на Санджар в чест на султан Санджар, който ръководил династията „Seljuqs“ . Новите имена влезли в сила с въвеждането на нов закон за труда, който заявявал, че "датите на професионални празници са определени от указите на президента на Туркменистан". Тези имена са били премахнати по-късно от неговия наследник Бердимухамедов през април 2008 г.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Едина от най-ранните прояви на президента била да премахне смъртното наказание и да се гарантира различни човешки права на хората. Свободата на медиите под ръководството на Ниязов била много критикувана, като била с други бивши съветски държави от Централна Азия. Туркменистанските медии постоянно хвърляли вниманието върху президента и изграждали култ към личността му. През май 2000 г. правителството отменило всички интернет лицензии, с изключение на държавния туркменски Телеком и през юни 2001 г. да затворило всички интернет кафенета. До 2005 г. имало 36 000 потребители на интернет в Туркменистан, което представлявало 0.7% от населението. През март 2004 г. 15 000 обществени здравни работници били освободени, включително сестри, акушерки, здравните посещения в училище и санитари. През февруари 2005 г. всички болници извън Асгабат били затворени, с мотивите, че болните трябвало да дойдат в столицата за лечение. Според вестника „Neitralniy“, на туркменистанските лекари било наредено да положат клетва към президента, на мястото на Хипократовата клетва. Всички библиотеки извън столицата били затворени, тъй като Ниязов вярвал, че единствените книги, които били необходими, били Корана и Рухнама. През януари 2006 г. една трета от възрастните хора в страната пенсиите били спрени, докато на други 200,000 били намалени. Пенсиите получени през предходните две години трябвало да бъдат изплатени обратно на държавата. Министерството на външните работи на Туркменистан категорично отрекло твърденията, че орязването на пенсиите довело до смъртта на много възрастни туркменистанци, като обвинло чуждестранните медии за разпространяване на "умишлено извратена "информация по въпроса. На 19 март 2007 новият президента на Туркменистан Гурбангули Бердимухамедов , възстановил пенсиите на над 100 000 възрастни граждани.

Укази и закони[редактиране | edit source]

Ниязов забранл употребата на устно синхронизиране на публични концерти през 2005 г., както и звукозаписите на "музикални изпълнения по време на държавни празници, в предавания по телевизионните канали на Туркменистан, по време на всички културни събития, организирани от държавата на места за масово събрание и в сватби и тържества, организирани от обществеността ", повлиявайки отрицателно върху развитието на музикалните изкуства, направени чрез използване на музикални записи. Ниязов прогонил всички кучета от столицата Ашхабад, заради тяхната "непривлекателна миризма." Според кореспондент на Ашхабад на „Turkmenistan.ru“ , вносните автомобили с десен волан, които били преработвани за ляв волан, били забранени поради повишен риск от инциденти. Ниязов поискал да бъде построен "дворец от лед", или закрита ледена пързалка, в близост до столицата, така че тези, които живеели в пустинята страната да можели да се научат да карат ски. Дворецът бил построен през 2008 г. и се намира в близост до новия туркменски държавен медицински университет. След като се налага да се откаже от пушенето през 1997 г. поради направената сърдечна операция, той забранява пушенето на всички обществени места и разпорежда всички държавни служители да последват примера му. Тютюна за дъвчене вил също забранен по-късно. Забранил :операта, балета, и цирка през 2001 г. за това, че не били присъщи на туркменското общество. През февруари 2004 г. постановил, че мъжете вече не трябва да носят дълги коси или бради. Той забранил репортерите и говорителите да носят грим по телевизията, защото той казал, че е било трудно да се направи разграничение между мъжки говорител от женски говорител.

Външна политика[редактиране | edit source]

Ниязов насърчава политика на строг неутралитет , въздържайки се от членство в НАТО или ГУУАМ и почти игнорира ОДКС. Туркменистан не е участвала в никакви мисии на ООН по поддържане на мира. Обаче е станала член на Интерпол. Отношенията с Русия се влошили веднага след обявяването на независимостта. Пълната независимост на Туркменистан е призната от ООН резолюция на общото събрание "Постоянният неутралитет на Туркменистан" на 12 декември 1995. В резултат на това през 2005 г. Туркменистан понижава своите връзки с общността на независимите държави, става само асоцииран член в съответствие с член 8 от Хартата на ОНН, като такава тя няма да участва в някой от военните структури на страните от ОНД. През 2006 г. Европейската комисия и Международния търговски комитет на Европейския парламент гласува да отпусне на Туркменистан "най-облагодетелствана нация" статут за търговия с Европейския съюз, широко разглеждано, като мотивирано от интерес на природен газ, след като Ниязов обяви, че ще въведете "диалог за правата на човека "с ЕС.

Опозиция[редактиране | edit source]

След предполагаем опит за убийство на 25 ноември 2002 г., правителството на Туркменистан арестувало хиляди предполагаеми заговорници и членовете на техните семейства. Критиците твърдят, че правителството инсценира опита за убийство, за да се справи с вътрешната и външната политическа опозиция. През лятото на 2004 г. имало брошурна кампания в столицата, Асгабат, която призовала за премахване и осъждане на Ниязов. Властите не са успели да спрат кампанията и президентът отговорил , като уволнява министъра на вътрешните работи и директора на полицейската академия по националната телевизия. Той обвинил министъра в некомпетентност и заявил:. "Не мога да кажа, че сте имали някакви заслуги или направили много, за да се борите с престъпността. " Ниязов по-късно обявил, че камерите за наблюдение щели да бъдат поставени на всички основни улици и обекти в Туркменистан, явно предпазна мярка срещу бъдещи опити.

Смърт[редактиране | edit source]

На 21 декември 2006 г., туркменски държавна телевизия съобщава, че президента Ниязов е починал от внезапен инфаркт. Ниязов вземал лекарства за неидентифицирано сърдечно състояние. Туркменското посолство в Москва по-късно потвърждава този доклад. Според Конституцията на Туркменистан, председател на Народното събрание, ще поеме председателството. Вицепремиерът Гурбангули Бердимухамедов е обявен за ръководител на комисията организира погребението. Атаев бил арестуван на 21 декември 2006 г. и Бердимухамедов впоследствие бил наречен действащ президент. Обстоятелствата около смъртта на Ниязов били заобиколен от някои спекулации от страна на медиите. Някои опозиционни туркменските източници също твърдят, че Ниязов умира няколко дни преди официално обявената дата 21 декември. В негова чест е обявен седемдневен траур и са отменени коледните празненства.[1]

Култ към личността[редактиране | edit source]

В Туркменистан е в сила култ към личността, съгласно който президентът Ниязов е провъзгласен за Туркменбаши (Водач на всички туркменци). Неговият образ е поставен навсякъде в държавата - от медиите до етикетите на бутилките с водка. На негово име или на името на неговите непосредствени роднини са кръстени град, няколко училища, летища и дори метеорит. Институция, която не може да носи името му, се нарича на името на неговата майка. Логото на туркменската национална телевизия е неговият профил. Статуи на Ниязов и неговата майка са поставени навсякъде в страната, дори една в пустинята Каракум. Негова огромна позлатена статуя, висока 15 метра, стои на подвижен пиедестал в столицата. Правителството го е награждавало пет пъти с наградата Герой на Туркменистан.

През 2001 Сапармурад Ниязов публикува философско-историческото изследване на туркменския народ "Рухнама" (Духовност). Книгата става задължителен предмет за изучаване в училищата и университетите и е преведена на 30 езика, включително на езика на зулусите и на брайловата азбука за слепи. През 2004 президентът на Туркменистан издава втори том на "Рухнама" със завети за бъдещите поколения. Двете книги се изучават задължително в училищата и са настолно четиво в авто-клубовете, в обществените институции и по домовете. На 10 август 2002 са преименувани имената на месеците съгласно туркменските национални символи описани в книгата "Рухнама", като месец януари се нарича "Туркменбаши". Преименувани са също и имената на дните от седмицата. Както много диктатори (Александър Велики, Наполеон Бонапарт и др.) и Ниязов е доста нисък, има ръст едва 150 cm.

Президентски декрети[редактиране | edit source]

Като доживотен президент на Туркменистан, Сапармурад Ниязов отправя множество противоречиви и необичайни декрети и препоръки:

  • През април 2001, са забранени операта и балета, описани като "ненужни ... нехарактерни за туркменската култура".[2]
  • През 2004 е забранено на младите мъже да носят дълги коси и бради.[2]
  • През март 2004, 15 000 обществени здравни работници са освободени, включително сестри, акушерки, училищни лекари и санитари и заменени от редовни войници.[3]
  • През април 2003, младите в Туркменистан са посъветвани да дъвчат кокали, за да запазят зъбите си бели и да не си слагат златни коронки.[4]
  • През април 2004 е наредено да се построи леден дворец близо до столицата.[5] (През декември 2006, статия в британския вестник Sunday Times разкрива, че "ледения дворец" всъщност е разкрасена ледена пързалка)[6]
  • През 2004, всички правоспособни шофьори са задължени да преминат морален тест.[7]
  • През 2004 е забранено на новинарите да носят грим.[8]
  • През февруари 2005, на всички болници извън Ашхабад е наредено да затворят, за да ходят болните на лечение в столицата. Всички провинциални библиотеки са затворени с мотива, че обикновените туркеменци не четяли книги.[9]
  • През ноември 2005 на лекарите е наредено да полагат клетва пред президента, вместо Хипократова клетва.[10]
  • През декември 2005 са забранени видеоигрите, с мотива, че съдържат твърде много насилие, неподходящо за младите, които ги играят.
  • През януари 2006 на една трета от възрастните хора са премахнати пенсиите, а на други 200 000 са намалени. Наредено е пенсиите, получавани през изминалите две години, да бъдат върнати на държавата.[11] Министърът на външните работи на Туркменистан категорично отрича обвиненията, че орязването на пенсиите е довело до смъртта на много възрастни туркменци и обвинява чуждите медии в разпространяване на "целенасочено изопачена" информация по темата.[12]
  • През септември 2006 туркменските учители, които не успеят да публикуват хвалба за туркменския водач да останат на по-ниско заплащане или да бъдат уволнени.[13]
  • През октомври 2006 Туркменистан твърди, че е освободил 10 056 затворници, включително 253 чуждестранни от 11 страни. По този случай Ниязов казва: "Нека този хуманен акт на една част от държавата послужи за укрепване на истинските морални ценности на туркменското общество. Нека целия свят разбере, че никога не е имало място за злини и насилие в благословената туркменска земя."[14]
  • Забранени са автомобилните радиокасетофони, имитирането на пеене както и музиката на обществени места, за да се предпази туркменската култура от "негативни влияния".[15]
  • В столицата са забранени кучетата, поради непривлекателната им миризма.[16]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Оппозиция узнала о смерти Туркменбаши несколько дней назад. // Lenta.ru, 2004-12-21.
  2. а б Whitlock, Monica. Young Turkmen face beard ban. // BBC News, 2004-02-25. Посетен на 2006-12-22.
  3. Whitlock, Monica. Troops to replace Turkmen medics. // BBC News, 2004-03-01.
  4. Burke, Justin. Turkmen president urges youth to avoid gold teeth. // EurasiaNet.org, 2004-04-07.
  5. Osborn, Andrew. Dictator orders ice palace to be built in central Asian desert. // The Independent on Sunday, 2004-08-15.
  6. Januszczak, Waldemar. In the realm of fantasy. // The Sunday Times, 2006-12-17.
  7. Romanoff, Lance Jonn. Absolute Power Makes You Absolutely Crazy. // Ljonn.com, 2005-08-18.
  8. Turkmenistan Project Weekly News Brief, August 13-19, 2004. // EurasiaNet.org, 2004-06-19.
  9. Morgan, David (Translator). President of Turkmenistan closes hospitals, libraries and nature reserves. // Prima-News, 2005-02-14.
  10. Turkmen Doctors Pledge Allegiance To Niyazov. // Radio Free Europe, Radio Liberty (RFERL), 2005-11-15. Посетен на 2006-12-22.
  11. Туркменбаши решил истребить всех стариков. // NEWSru.com, 2006-02-03.
  12. ...Russian media outlets disseminate "deliberately perverted" information on republic's pension maintenance. // Turkmenistan.ru, 2006-04-02.
  13. Praise Turkmen leader or else, teachers are told. // Telegraph (UK).
  14. Turkmenistan to set free 10056 prisoners.... // Turkmenistan.ru, 2006-10-17.
  15. Turkmenistan bans recorded music. // BBC News, 2005-08-23.
  16. In the realm of fantasy. // The Sunday Times Online, 2006-12-17.

Външни препратки[редактиране | edit source]