Сапотеки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Граници на сапотекската цивилизация.

Сапотекската местна предколумбова цивилизация процъфтява в долината на Оахака в южна Мезоамерика. Археологически доказателства показват, че културата е просъществувала най-малко  2 500  години. Те оставят археологически следи в античния град Монте Албан под формата на сгради, игрище за игра на топка (на науатъл уямалицтли, ullamaliztli) [1], великолепни гробници и погребални предмети, включително и фино изработени златни бижута. Сапотекският център Монте Aлбан е един от първите големи градове в Мезоамерика и столица на държавата на Сапотеките, която заемала голяма част от това, което сега е щат Оахака.

История[редактиране | edit source]

Погребална урна във формата на бога прилеп или ягуар от Оахака, датирана 300 – 650 от н.е.. Височина - 23 см.

Цивилизацията на сапотеките се заражда в долината Оахака в края 6 век пр.н.е. По това време в трите разклонения на долината се обособяват три различни по численост общества, разделени от около 80 км2 "ничия земя" в Централната долина. Археологически сведения от периода свидетелстват за изгорени храмове и убити пленници, което сочи, че трите общества са били в някакъв вид военен конфликт. В края на хронологичния период „Росарио” (700-500 пр.н.е.) най-населеното градче в долината Сан Хосе Моготе и други близки селища в разклонението Етла, почти се обезселват. По същото това време в „ничията земя” в средата на долината Оахака на върха на планината се изгражда ново селище с поглед към трите направления на долината и това е Монте Албан. С течение на времето сапотекските владетели започват да разширяват властта си над провинции извън долината на Оахака. Нито една от околните провинции не можела да се мери с обитателите на долината на Оахака, нито политически, нито военно [2].

Към 200 от н.е. влиянието на сапотеките достига Киотепек на север и Оселотепек и Чилтепек на юг. За това време Монте Албан става най-големият град в южната част на високите средномексикански плата и така той остава доминиращ приблизително до 700 от н.е .[2].

Разширението на Сапотекската империя достига своя връх по време на периода Монте Албан II. Сапотеките завладели и колонизирали селища далеч отвъд долината на Оахака. Това разрастване се вижда в археологическите доказателства по няколко начина, но най-вече, се забелязва внезапна промяна на керамиката открита в региони извън долината. Преди това тези региони имат собствени уникални стилове, които внезапно са заменени със сапотекски мотиви и стил на керамика.

Език[редактиране | edit source]

Сапотекският език (сапотека) принадлежи към древното местно езиково семейство на отомангейските езици. Езиковата група на сапотеките включва сапотека и тясно свързания език чатино (Chatino). Сапотекските езици се говорят и до днес в югозападната част на щат на Оахака [3].

Тоналната система на сапотекския език е модулиращо ниво, което променя фонетичния смисъл на звукосъчетанията според тоновата височина. Пример: дните на сапотекския календар.

Сапотекският език е тонален език, което означава, че значението на дума, често се определя от тоновата височина. Тоновете са от съществено значение да се разбере значението на различните думи. Отделните музикално-фонетични елементи на тоналната реч се наричат тонеми. Сапотекският език има няколко тонеми: в някои варианти на езика има 4 тона - 1)висок, 2)нисък, 3)повишаващ и 4)падащ; в други са три - 1)висок, 2)нисък и 3)повишаващ[4].

Общество[редактиране | edit source]

Между етапите Монте Албан 1 и 2 значително се увеличава населението на долината на Оахака. С разрастването на населението успоредно се повишават степените на диференциация на обществото, на централизирането на политическа власт и на церемониалните дейности. По време на Монте Албан 1-2 изглежда, че долината е била фрагментирана на няколко независими държави, което личи от засилени регионални центрове на властта[5]

Сапотеките са заселеници, а не номади и живеят в големи села и градове, в къщи, изградени с камък и хоросан. Те записват основните събития в историята си с помощта на логограми – сричкови йероглифи и във военното дело използват броня от памучен текстил. Руините на световно известния комплекс Митла се смятат за дело на сапотеките, които също твърдят, че са гробници "на техните баби и дядовци".

География[редактиране | edit source]

Изглед от Монте Албан.

Долината на Оахака е люлка на цивилизацията на сапотеките. Планини ограждат котловината със Сиера Мадре Ориентал на север и с планините на Тлаколула на югоизток. Околната среда е подходяща за селско стопанство, особено на отглеждането на царевица, което прави долината желано място за заселници. Почвата на долината е предимно равна и годна за обработване земя. По време на появата на цивилизацията на сапотеките почвата не е търпяла ерозия, тъй като дъбовите и боровите гори около долината са непокътнати. Слана пада рядко както и в другите по-високи плата на региона. Високият селскостопански потенциал на Оахака със сигурност допринася за изграждане на първите развити селскостопански общества [6]. Достъпът до вода е от решаващо значение за земеделието. Долината е пресечена от север на юг от река Атояк, която доставя вода само за малка ивица земя, граничеща с реката, когато периодично се разлива.

Технологии[редактиране | edit source]

500-200пр.н.е.

Технологиите на сапотеките и научните им постижения подобно тези на египетската култура се развиват в отговор на практическите нужди като земеделска култура. Те овладяват мелиорацията, установяват календар за навременна сеитба, и установяват писменост, за да записват добивите си.

Напояване[редактиране | edit source]

За да доставят вода за растителни култури по други полета в долината както и до Монте Албан, сапотеките прекарват мрежа от напоителни канали. От малки потоци сапотеките докарват вода до Монте Албан, разположен на 400 метра от нивото на долината и далеч от река Атояк. Археолозите намират останките на малка напоителна система, състояща се от основен канал и два километра разклонение на югоизточната страна на планината.

Терасиране[редактиране | edit source]

Тази система очевидно не е била достатъчна, за да поддържа всички жители на Монте Албан и се приема, че е само една от много напоителни системи [7]. Поради бързия растеж на населението в Монте Албан през най-ранния период на сапотекската цивилизация, културите отглеждани в долината, не са достатъчни за изхранване на населението. Затова зърнени и нишестени култури са били отглеждани върху тераси по склоновете на планината, където почвата е по-малко плодородна и е било нужно изкуствено напояване[7].

Занаяти[редактиране | edit source]

В столицата на ацтеките Теночтитлан, имало сапотекски и миштекски занаятчии, които изработвали бижута за ацтекските владетели. Съществувалите обменни културно-търговски отношения с централно Мексико се удостоверяват от намерените археологически останки на цял сапотекски квартал в Теотиуакан както и на "къща за гости" в Монте Албан изградена в Теотиуакански стил.

Календар и числа[редактиране | edit source]

Сапотеките изработват свой календар, който представлява система от два независими цикъла - първият цикъл е от 365 дни (слънчев, граждански календар), а вторият е (противоречивият) 260 дневен сакрален календар. В математическите разбирания на сапотеките основно място заема числото 20[8]. Тяхната бройна система е с основа 20. По тази причина и свещеният им календар е също разделен на тринадесет фрагмента от по двадесет дни. Сакралният им календар е наречен "пийе" (piye). Дните на тази 20-дневна "седмица" са както следва:[9] [10][11].

двадесетодневката на сапотеките
1. chilla
алигатор
2. laa
светкавица
3. laala/guela
нощ
4. lachi
игра на топка
5. zee
лошо знамение
6. lana
мирис на месо
7. china
елен
8. lapa
---
9. niça
вода
10. tella
възел
11. loo*
маймуна
12. piya
сапунен бурен
13. laa/quij
тръстика
14. lache
сърце?
15. naa
царевичак
16. loo*
око
17. xoo
земетръс
18. lopa
роса
19. lape
капка
20. loo*
господар

*) Трите думи господар (loo), маймуна (loo) и око (loo) имат еднакво звуково, но различно тоново съдържание (виж език на сапотеките).

Писменост[редактиране | edit source]

Успоредно с развитието на земеделието, математиката и календара, сапотеките установяват и писмена система. Сапотекската писмена система е една от няколко кандидати, за които се смята, че са били първите писмени системи в Мезоамерика и е предшественик на писмеността на маите, миштеките и ацтеките. В момента има дебати дали писмените паметници на олмеките от преди 650 пр.н.е., са всъщност форма на писменост, предхождащи най-старото сапотекско писмо от около 500 пр.н.е. [12]

Религиозни вярвания[редактиране | edit source]

Както повечето местни американски религиозни системи религията на сапотеките е политеистка. Двете основни божества са Косихо - "бог на светкавиците и дъжда" (подобно на ацтекското божество Тлалок), Кокиани - "бог на светлината", както и Питао-кособи - "бог на царевицата" [13].

При сапотеките преобладават божества свързани с плодородието и земеделието. Божествата са мъжки и женски. Имат и взаимствани божества, които не са пряко свързани с културата на сапотеките. Пример за това са пернатата змията и божеството пеперуда, теотиуаканското божество на дъжда и Чипе тотек, божество, свързано с идването на пролетта в науатълската култура [14].

Има няколко легенди за произхода на сапотеките; една от тях гласи, че сапотеките са първоначалните обитатели на долината на Оахака и били родени от скали или произхождали от животни, като пумата и оцелота. Управляващият елит вярвал, че те произхождат от свръхестествени същества, които живели в облаците, както и че при смъртта си те ще се върнат към това състояние. Легендата е записана едва след идването на испанците[15].

Войни и съпротива[редактиране | edit source]

Последните битки между ацтеките и сапотеките са между 1497 и 1502, по времето на владетеля на ацтеките Ауисотъл. След завладяването на Юкатан през 1517, Кортес получава на 23 октомври 1518 инструкции за установяване на контакти с вътрешността на Мексико[16]. След интриги и опити да се осуети експедицията на Кортес, от 18 февруари 1519 до 8 ноември 1519 конкистадорите на Кортес достигат от Мексиканския залив до столицата Теночтитлан. На 13 август 1521 последният ацтекски император, Куатемок, се предава на Кортес при Тлателолко [17]. Когато новините пристигнали, че ацтеките са победени от испанците, крал Косихоеса нарежда на воините си да избягват спречквания с конкистадорите, за да избегнат същата съдба. Независимо от тактическите тънкости на сапотеките, воините им са победени от испанците само след няколко кампании между 1522 и 1527.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Marcus, Joyce и др. Zapotec Civilization: How Urban Society Evolved in Mexico's Oaxaca Valley. New York, Thames & Hudson, 1996. ISBN 0-500-05078-3. OCLC 34409496.
  • Marcus, Joyce и др. Cultural Evolution in Oaxaca: The Origins of the Zapotec and Mixtec Civilizations. // The Cambridge History of the Native Peoples of the Americas, Vol. II: Mesoamerica, part 1. Cambridge, UK, Cambridge University Press, 2000. ISBN 0-521-35165-0. OCLC 33359444. с. 358–406.
  • Zeitlin, Robert N.. Two Perspectives on the Rise of Civilization in Mesoamerica's Oaxaca Valley. Review of: Ancient Oaxaca:. // Latin American Antiquity 11 (1). 2000. с. 87-89.
  • Whitecotton, Joseph. Zapotec Elite Ethnohistory: Pictorial Genealogies from Eastern Oaxaca. Nashville, TN, Vanderbilt University, 1990. ISBN 0-935462-30-9. OCLC 23095346.
  • Whitecotton, Joseph W.. The Zapotecs: Princes, Priests and Peasants. Norman, University of Oklahoma Press, 1977.

Източници[редактиране | edit source]

  1. The Aztec ball game(...игрище за игра на топка)
  2. а б Marcus, Joyce и др. Zapotec Civilization: How Urban Society Evolved in Mexico's Oaxaca Valley. New York, Thames & Hudson, 1996. ISBN 0-500-05078-3. OCLC 34409496.
  3. Whitecotton (1977), p. 12 Ll.35-37
  4. Whitecotton (1977), p. 13 Ll.20-27
  5. Whitecotton (1977), p. 33 Ll.16-18
  6. Whitecotton (1977), p. 18
  7. а б Marcus and Flannery (1996), pp. 147–48
  8. http://[www.ancientscripts.com/ma_ws.html математиката на мезоамериканските култури (на английски)]
  9. дните на двадесетодневката (сайтът е на английски)
  10. ...The Zapotecs may have devised the earliest 260-day divinatory calendar. Following Caso’s pioneering work, Javier Urcid later spent ten years drawing and recording hundreds of Zapotec glyphs, and comparing the day and year signs to words in the Zapotec language. Through a tedious process of comparison and elimination he reconstructed an entire day sign list as well as the four year bearers...[1]
  11. олмекската и сапотекска писмености (на английски)
  12. Script Delivery: New World writing takes disputed turn Science News December 7th, 2002; Vol.162 #23
  13. Whitecotton (1977), p. 52 Ll.23- 33
  14. Whitecotton (1977), pp. 52–53 Ll.34- 2
  15. Whitecotton (1977), p. 23 Ll.11-26
  16. Thomas, Hugh. Conquest: Montezuma, Cortés, and the fall of Old Mexico p. 141
  17. Bernal Díaz del Castillo, Historia verdadera de la conquista de Nueva Espana, capitulo CLII
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Zapotec civilization“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.