Сараха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Част от серията статии за
Будизъм
BuddhaTwang.jpg
Портал Будизъм
История на Будизма
Основни фигури
Буда Шакямуни
Нагарджуна · Падмасамбхава
Архат · Бодхисатва
Будизъм по страна и регион
Северен и южен будизъм
Тибетски будизъм
Школи
Тхеравада · Махаяна
Мадхямака · Йогачара
Дзен · Тендай · Шингон
Ваджраяна
Нингма · Кагю · Сакя
Кадам · Джонанг · Гелуг
Текстове и основни понятия
Дхарма · Трипитака
Тибетски Будистки Канон
Четирите благородни
истини
· Убежище
Медитация · Трикая
Сангха · Ступа
Съвременна статуя на Сараха от бронз.

Сараха (“Майстор на стрели ” или “Стрелец”) известен още Сарахапа или Сарахапада, живял през 8-ми век е един от 84-те махасидхи на Ваджраяна будизма и държател на махамудра. За него се споменава в много будистки текстове, включително в произведението на Абхаядата: „Лъвовете на Буда: живота на осемдесет и четиримата сидхи”. Сараха е наречен висшия сидха на новите тантри.

Животът на този тантричен майстор не се побира в рамките на общоприетите схващания. Точното време и продължителност на живота му не са еднозначно изяснени. В произведението „Лъвовете на Буда: животът на осемдесет и четирите сидхи” се споменава град Роли в Раджни източна Индия, но това също не е безспорно. Някои автори твърдят, че Сараха е роден три века след паринирваната на Буда Шакямуни, докато други говорят за седем или девет века. Известно е, че баща му бил учен брамин в кралския двор и кралят пожелал да омъжи за Сараха единствената си дъщеря. Младият човек обаче отказал тази чест и станал монах.

В младостта си Сараха изучава Хинаяна, но след това срещнал четири девойки, които се оказали Дакини. Момичетата убедили Сараха да изпие четири чаши силно вино, след което той изпитал четири безгранични състояния на реализация: радост, висша радост, по- висша от всички радости и едновременно появяваща се радост. След това преминава обучение в знаменития университет Наланда. Известно време следвал монашеската дисциплина и тайно практикувал Тантра, иазлизаща от формалната дисциплина на Виная.

Сараха учи при Шри Кирти няколко години, докато по време на медитация разбира, че негов главен учител ще бъде жена. Сараха е родоначалник на нов цикъл в развитието на тантричните учения и затова животът му и събитията, свързани с много аспекти на обучението и духовната му приемственост, както и при други сидхи са забулени в тайнственост.

Почти нищо не знаем за жената- учител, която станала партньорка на Сараха. Знае се само, че била майсторка в стрелбата с лък и правенето на стрели. Била от ниска каста и Сараха я срещнал на пазара. В текстовете не се споменават името, учителите и традицията, към която тя принадлежи, вероятно както и самия Сараха към традицията Тетрей.

Някои традиции твърдят, че жената на Сараха била петнадесетгодишна, когато се срещат, но според други- значително по- възрастна. Те живеели без официален брак и това гневяло техните съграждани. В отговор Сараха изпява своята знаменита «Царска Песен» (санскр. Дохакоша).

В резултат на реализацията на своята практика Сараха получава приемствеността на Махамудра от Бодхисатвата на десето ниво Ратнамати, който на свой ред бил я бил получил от Ади Буда[1].

Dharma wheel
Будистки учители,
държатели на линията Кагю
Тилопа (9881069)
Наропа (10161100)
 Майтрипа (10071077)
 Куккурипа
Марпа (10121097)
Миларепа (10521135)
 Речунгпа (10841161)
Гампопа (10791153)
Линия Карма Кагю
Кармапа
Шамарпа
 Дрогон Речен (1148-1218)
 Помдрагпа (1170-1249)
 Оргенпа (1230-1312)
 Юнгтонгпа
(1284-1365 или 1296-1376)
Джамгон Конгтрул Ринпоче

Препратки[редактиране | edit source]

  1. . Ади Буда е въплъщение на Дхармакая и представлява същността на всички Буди и Бодхисатви. Ади Буда излъчва Буда от измеренията на Самбогакая, който в във Ваджраяна традициите е Ваджрасатва. А от Ваджрасатва еманират останалите Буди и Бодхисатви, представени в различни семейства. В Нингма в качеството ну на Ади Буда се представя Самантабадра, а в школите на новите преводи (Сарма) това е Ваджрадхара. В Китай и Япония в ролята на Ади Буда е Вайрочана или Махавайрочана.

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

  • Herbert V. Günther|Guenther, Herbert V. The Royal Song of Saraha: A Study in the History of Buddhist Thought. a.) University of Washington Press, 1970. ISBN 0295785527 b.) New paperback edition, Shambhala Publications, 1973. ISBN 0394730070
  • Guenther, Herbert V.; Ecstatic Spontaneity: Saraha’s Three Cycles of Doha Asian Humanities Press, 1993. ISBN 0895819333
  • Jackson, Roger R.; Tantric Treasures: Three Collections of Mystical Verse from Buddhist India Oxford University Press, 2004. ISBN 019516640X; ISBN 0195166418 (pbk.).
  • Ray, Pranabesh Sinha. The Mystic Songs of Kanha and Saraha : The Doha-Kosa and the Carya. (translated into English from French) Kolkata, The Asiatic Society, 2007.
  • Schaeffer, Kurtis R. Dreaming the Great Brahmin: Tibetan Traditions of the Buddhist Poet-Saint Saraha. Oxford University Press, USA: 2005. ISBN 0195173732.

Връзки[редактиране | edit source]