Сара Бернар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сара Бернар
SarahBernhardt1880.jpg
френска актриса
Име Сара-Мари-Анриет Розин Бернар
Родена 22 октомври 1844
Париж, Франция
Починала 26 март 1923
Париж, Франция
Активни години 1862–1922
Брачни партньори Амбруаз Аристид Дамала (1882–1889)
Сара Бернар в Общомедия

Сара Бернар (на френски: Sarah Bernhardt) е легендарна френска драматична актриса от еврейски произход. Рожденото ѝ име е Сара-Мари-Анриет Розин Бернар. Добива известност през 1870-те и с успех гастрлира в Европа и Америка. Наречена от писателя Оскар УайлдБожествената Сара“, тя остава безспорната кралица на френската романтична и класическа трагедия. Тя почти самостоятелно революционизира мястото на жените в класическия театър с нейните изумително емоционални и експресивни роли. Красивият ѝ глас, наречен златен, грацията на нейните движения и страстната ѝ натура я превръщат в най-прочутата актриса и една от най-магнетичните личности на своето време, според познавачи.

Оскар Уайлд пише своята „Саломе“ първо на френски език специално за Сара Бернар. Джакомо Пучини пише операта „Тоска“, след като гледа Сара Бернар в коронната ѝ роля в пиесата от Викториен Сарду „Тоска“.

През дългогодишния си творчески път Сара Бернар създава над 170 бляскави роли от ранга на Федра, Дамата с камелиите, Медея. Тя е първата жена, която дръзва да играе мъжки роли като Хамлет и Лорензачо. Кариерата ѝ включва притежание на театри и управление на всичките ѝ театрални продукции. Прави девет турнета в Америка. Сама гради публичния си образ. Използва всяка технологична новост. Едисон записва златния ѝ глас с току-що изобретения от него фонограф. Първа от големите театрални актриси се снима в киното - техническа новост с малък по онова време артистичен престиж. Позира на много от най-модните художници.

Може би най-често фотографираната жена в света, тя става лице на множество търговски реклами на продукти - от препарати за къдрене на коса до етикети на алкохолни напитки. Изключителната ѝ популярност на актриса и театрален предприемач създава шаблона на холивудските звезди-икони такъв, какъвто го познаваме днес. Артистичните ѝ дарования включват скулптура, живопис, архитектура, писане на пиеси и романи.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Сара Бернар през 1864 година

Сара Бернар е родена на 22 октомври 1844 г. в Париж като извънбрачно дете с еврейски произход от френско-холандска връзка.[1] Нейната майка е Жули Бернар (1821 г. Амстердам – 1876 г. Париж), а баща ѝ е неизвестен. Жули е едно от 6 деца на пътуващо еврейско семейство.[2] Тя по-късно става куртизанка. Свидетелството за раждане на Сара е загубено през 1871 година по време на пожар, но за да докаже, че е френски гражданин, тя изработва фалшиво свидетелство за раждане на което пише, че родителите ѝ са Джудит Хард и Едуард Бернар от Хавър.[2][3] Това не е първият път, когато тя трябва да лъже през живота си, затова Александър Дюма син я описва като известна лъжкиня.[4]

Кариера[редактиране | edit source]

Нейната сценична кариера започва през 1862 година докато е студентка в Комеди Франсез, най-престижният френски театър. Тя решава да напусне Париж и заминава за Белгия, където става любовница на принц Анри и ражда син, Морис, през 1964 година. След раждането на сина ѝ, принцът иска да се ожени за нея, но неговото семейство го забранява и прекъсва връзката им.[5]

През 1865 година става куртизанка, като майка си. По това време тя започва да спи в ковчег, вместо в легло и казва, че това ѝ помага да разбере по-добре трагичните роли. През 1870-те вече става известна по сцените на Европа.[6] Тя вече има репутация на сериозна драматична актриса, наричана „божествената Сара“ и може би е най-известната актриса на XIX век.[7] През 1872 напуска Одеон и се връща в Комеди Франсез. Тя дори пътува до Куба през 1887 г. за да участва в спектакли.

Личен живот[редактиране | edit source]

От любовната си връзка с принц Анри Сара има единственото си дете - син Морис Бернар, който по-късно се жени за полска принцеса, Мария Яблоновска.

Нейни близки приятели са артисти и писатели, между които и Виктор Юго. Алфонс Муха прави няколко от най-известните си картини в стил ар нуво, вдъхновен от нея. Тя проявява интерес и към изобретателя Никола Тесла, но за нейно съжаление той я вижда само като нещо, което го разсейва от работата му. Има и известни подозрения, че е имала връзки и с жени.

По-късно, през 1882 година, тя се жени за дипломата от гръцки произход Аристидес Дамала, в Лондон, но техният брак пропада и те се развеждат само след няколко месеца. Това е нейният единствен брак. Съвременниците описват Аристидес като нещо средно между Казанова и маркиз дьо Сад, който се хвали публично със своите изневери и изпитва удоволствие да унизява Сара на обществени места. Въпреки че се развеждат, тя се грижи за него в последните месеци на живота му, когато умира най-вече от употребата на морфин и кокаин през 1889 г. Към края на брака си Сара има връзка с Едуард VII, принц на Уелс.[8] Според различни слухове, тя има връзка с много европейски монарси, които я засипват със скъпи подаръци.

Известна е със своята ексцентричност. По убеждения тя е атеист.[9] Въпреки това е кръстена като римокатоличка, и приема последна молитва преди смъртта си.[10]

В нямото кино[редактиране | edit source]

Сара Бернар в ролята на Хамлет

Сара Бернар е една от първите актриси на нямото кино, дебютирайки като Хамлет в 2-минутен филм Le Duel d'Hamlet през 1900 г.[11] Тя се снима в общо осем игрални и два биографични филма.

Последни години[редактиране | edit source]

Гробът на Сара Бернар

през 1904 г. заедно с Енрико Карузо дава поредица от благотворителни концерти, парите от които дарява на ранени войници. По-ранни благотворителни изяви има още по време на Френско-пруската война, когато в обсадения Париж Сара оборудва в театър „Одеон“ болница, изпълнявайки временно ролята на медицинска сестра.

През 1905 г. претърпява тежка злополука когато скача при последната сцена, докато играе в Рио де Жанейро и наранява сериозно дясното си коляно, което никога не заздравява. До 1911 г. не може да се движи без чужда помощ и през 1915 г. целият ѝ десен крак е ампутиран поради гангрена. Въпреки трудностите с протезата, която тя не харесва, Сара Бернар продължава актьорската си кариера и играе дори на фронта по време на Първата световна война. На сцената протезата не се забелязва, а гласът ѝ, който почти не се промяня с годините, успява все така да омагьосва публиката. Кавалер е на Ордена на честта. Има звезда на алеята на славата.

Почива от уремия на 26 март 1923 г. На погребението ѝ идват много хора, толкова че успяват да парализират движението в Париж. Погребана е в Пер Лашез.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. See "Snel, Harmen. The ancestry of Sarah Bernhardt; a myth unravelled, Amsterdam, Joods Historisch Museum, 2007, ISBN 978-90-8020-293-1, pp 9–10".
  2. а б Snel, Harmen. "The ancestry of Sarah Bernhardt; a myth unravelled", Amsterdam, Joods Historisch Museum, 2007, ISBN 978-90-8020-293-1
  3. Sarah's fictitious father was named after her uncle Eduard Bernardt, youngest (half) brother (born c. 1826) of her mother, who was raised in a boarding school in Tours and emigrated to Chile before 1860 (see Snel, p. 82)
  4. Gottlieb, Robert. The Drama of Sarah Bernhardt. Retrieved 2007-10-18.
  5. Madame Sarah, Cornelia Otis Skinner, Houghton Mifflin 1966
  6. Sarah Bernhardt в Internet Broadway Database
  7. Golden, Eve. From Stage to Screen: The Film Career of Sarah Bernhardt. // Посетен на 2007-10-18.
  8. Edward VII biography. // Архив на оригинала от 2006-05-25. Посетен на 2007-10-18.
  9. Positive Atheism's Big List of Quotations: Sarah Bernhardt. // Посетен на 2007-10-18.
  10. Sarah Bernhardt in the Theatre of Films and Sound Recordings, by David W. Menefee, McFarland & Company, Inc, 2003
  11. Filming Shakespeare With And Without Words In Settings Familiar And Unfamiliar. // Архив на оригинала от 2007-10-30. Посетен на 2007-10-18.