Сара Кирш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сара Кирш
(Sarah Kirsch)
Bundesarchiv Bild 183-R0531-0325, Sarah Kirsch.jpg
Сара Кирш през 1976 г.
Родена: 16 април 1935 г.
Лимлингероде, Нордхаузен, Германия
Починала: 5 май 2013 г.
(на 78 г.)
Хайде, Шлезвиг-Холщайн, Германия
Подпис:
Sarah Kirsch Signature.jpg

Сара Кирш (на немски: Sarah Kirsch) е немска поетеса, белетристка, художничка и преводачка, родена в Лимлингероде, Южен Харц в семейството на техник по далекосъобщенията. Истинското и име е Ингрид Бернщайн, но тя променя малкото си име на Сара като протест срещу антисемитизма на баща си.


Житейски и творчески път[редактиране | edit source]

След като завършва гимназия, Сара Кирш работи в захарна фабрика, а после изучава биология в Хале. Две години следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг.

Сара и Райнер Кирш на младежки литературен фестивал през 1964 г.

Като поетеса Сара Кирш се изявява през шестдесетте години с публикации в списания и антологии. Става член на Съюза на писателите в ГДР, а по-късно влиза и в неговото ръководство. Заедно със съпруга си поета Райнер Кирш публикува стихосбирката "Разговор с влечугото" (1965), която намира официално признание. След това издава и самостоятелните стихосбирки "Пребиваване на село" (1967) и "Птиците пеят най-добре в дъжда" (1968). За свой учител в поезията Сара Кирш смята Йоханес Бобровски, от когото усвоява изкуството на свободния стих. Установила се в Източен Берлин, поетесата издава стихосбирката "Заклинания" (1973). Във ФРГ е публикувана подборка от нейни стихове под заглавие "Имаше го това паметно лято" (1974). В ГДР излиза стихосбирката и "Попътен вятър" (1976), в която са развити мотивите любов, раздяла и самота, породени от политически затруднената връзка със западноберлинския поет Кристоф Мекел.

ГДР и ФРГ[редактиране | edit source]

Сара Кирш през 1964 г. в Източен Берлин

Сара Кирш е сред първите, които подписват протеста срещу лишаването от гражданство на поета Волф Бирман в 1976 г. В резултат на това тя е изключена от партията и от Съюза на писателите. В 1977 г. Поетесата се преселва в Западен Берлин и там публикува стихосбирките "Пускане на хвърчила" (1979), "Земно царство" (1982), "Котешки живот" (1984) и "Топлината на снега" [1] (1989). След политическата промяна в Германия през 1989 г. Сара Кирш отказва поканата да стане член на Берлинската академия на изкуствата, понеже там са намирали укритие бивши сътрудници на Държавна сигурност. Излиза стихосбирката и "Дъщеря на самодивския цар" (1992), за която получава наградата "Петер Хухел" (1993), а също и стихосбирката и "Бездънно" (1996). В 1996 г. поетесата става професор в Каселския университет, а наред с това — гост-лектор по поетика във Франкфуртския университет. Установява се да живее в Тиленхен, Шлезвиг-Холщайн.

Сара Кирш през 2002 г.

Признание[редактиране | edit source]

Сара Кирш е удостоена с редица отличия, между които литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1973), наградата "Петрарка" (1976), "Австрийската държавна награда за европейска литература" (1980), наградите "Розвита" на град Бад Гандерсхайм (1983), "Фридрих Хьолдерлин" на град Бад Хомбург (1984) и "Петер Хухел" (1993), престижната награда "Георг Бюхнер" (1996), а също наградите "Жан Паул" на провинция Бавария (2005) и "Самуел Богумил Линде" (2007).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Die betrunkene Sonne, Kinderhörspiel, 1962 (zusammen mit Rainer Kirsch)
  • Berlin -- Sonnenseite. Deutschlandtreffen der Jugend in der Hauptstadt der DDR, Bildreportage, 1964 (zusammen mit Thomas Billhardt und Rainer Kirsch)
  • Gespräch mit dem Saurier, Gedichtband, 1965 (gemeinsam mit Rainer Kirsch)
  • Landaufenthalt, Gedichtband, 1967
  • Die Vögel singen im Regen am Schönsten, 1968
  • Gedichte, 1969
  • Zaubersprüche, Gedichtband, 1973
  • Trauriger Tag
  • Die Pantherfrau. Fünf unfrisierte Erzählungen aus dem Kassettenrecorder, Prosaband, 1973
  • Die ungeheuren bergehohen Wellen auf See, Prosaband, 1973
  • Es war dieser merkwürdige Sommer, Gedichtauswahl, 1974
  • Caroline im Wassertropfen, Kinderbuch, 1975
  • Zwischen Herbst und Winter, Kinderbuch, 1975
  • Rückenwind, Gedichte, 1976
  • Musik auf dem Wasser, Auswahlband, 1977
  • Wintergedichte, 1978
  • Katzenkopfpflaster, Gedichtauswahl, 1978
  • Sieben Häute. Gedichte 1962-1979, 1979
  • Drachensteigen, Gedichte, 1979
  • La Pagerie, Prosagedichte, 1980
  • Geschlechtertausch 1980, (zusammen mit Irmtraut Morgner und Christa Wolf)
  • Hans mein Igel, Kinderbuch nach den Kinder- und Hausmärchen der Brüder Grimm, 1980
  • Papiersterne, 1981
  • Erdreich, Gedichte, 1982
  • Katzenleben, Gedichte, 1984
  • Landwege. Eine Auswahl 1980-1985, 1985
  • Reisezehrung, Prosa, 1986
  • Irrstern, Prosaband, 1987
  • Allerlei-Rauh. Eine Chronik, Prosaband, 1988
  • Luft und Wasser, Gedichte, 1988
  • Schneewärme, Gedichte, 1989
  • Wintermusik, 1989
„Високо в Исландия“
(2002)
  • Die Flut, 1990
  • Schwingrasen, Prosa, 1991
  • Spreu, Bilder-Tagebuch, 1991
  • Erlkönigs Tochter, Gedichte, 1992
  • Das simple Leben, Prosaminiaturen und Gedichte, 1994
  • Bodenlos, 1996
  • Gesamtausgabe, 5 Bände im Schuber, 1999
  • Beim Malen bin ich weggetreten, Kunstband, 2000
  • Schwanenliebe. Zeilen und Wunder, lyrische Miniaturen, 2001
  • Gedichte, 2001
  • Islandhoch, Tagebruchstücke, Prosa, 2002
  • Tartarenhochzeit, 2003
  • Sämtliche Gedichte, 2005
  • Kommt der Schnee im Sturm geflogen, Prosa, 2005
  • Kuckuckslichtnelken, Prosa, 2006
  • Regenkatze, Prosaband (Lyrisches Tagebuch), 2007
  • Sommerhütchen, 2008
  • Krähengeschwätz, 2010
  • Märzveilchen, 2012

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Тогава няма да е нужен огън" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]