Саргон Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за акадския цар. За асирийския цар вижте Саргон I (Асирия).

Саргон Велики
цар на Акад
Sargon of Akkad.jpg
Бюст на акадски владетел, XXIII-XXII век пр.н.е., Ниневия. Най-верояно изобразява Саргон, но е възможно да показва и внука му Нарамсин
Лични данни
Управление ок. 2270-2215 г. пр.н.е.
Пълно име рождено име неизвестно, владетелско име Шару-кин („истински цар“ или „законен цар“)
Други титли Цар на Киш, Лагаш, Ума, Урук, повелител на Шумер, Елам, Мари и Ярмут
Роден вероятно 2334 г. пр.н.е.
Азупирану, Месопотамия (?)
Починал вероятно 2215 г. пр.н.е.
Акад, Месопотамия (?)
Наследник Римуш
Семейство
Династия Акадска династия
Баща Лайбум (биологичен), Аки (приемен)
Брак Ташлултум
Потомци Ен-Хеду-Ана, Римуш, Манищушу, Ибарум и Абаиш-Такал
Саргон Велики в Общомедия

Саргон Акадски или Саргон Велики (на акадски: Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“)[1] е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.[2] На власт е между 2270 и 2215 г. пр.н.е. и е основател на Акадската династия.[3] Той става влиятелен член за владетелското обкръжение в Киш, след което убива царя на града и узурпира трона преди да започне завладяването на Месопотамия. В началото историците го упоменават като Саргон I, но това спира след откриването на документи, споменаващи за асирийски цар на име Саргон (днес упоменмаван като Саргон I).[4]

Огромната империя на Саргон се простира от Елам до Средиземно море, включвайки в себе си Месопотамия, части от днешните Иран и Сирия, а вероятно и Мала Азия и Арабския полуостров. Той управлява от новата столица Акад (Агаде), която според Списък на шумерските царе той построява (или вероятно само преустройва), на левия бряг на река Ефрат.[5] Понякога се изтъква като първият владетел в писаната история, създал многонационална и централно управлявана империя, макар че на шумерските царе Лугал-Ане-Мунду и Лугал-Заге-Си също се приписва тази заслуга. Династията му управлява Месопотамия около век и половина.[6]

Произход и издигане до властта[редактиране | edit source]

Създаване на Акадското царство[редактиране | edit source]

Войни на северозапад и на изток[редактиране | edit source]

Последни години[редактиране | edit source]

Наследство[редактиране | edit source]

Семейство[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Chavalas, Mark William. The ancient Near East: historical sources in translation. Wiley-Blackwell, 29 Jun 2006. ISBN 978-0-631-23580-4. с. 23.
  2. Най-вероятно Саргон е владетелско име, а рожденото име е неизвестно. За детайлно проучване върху името на Саргон, виж Lewis 1984:277–292.
  3. Тази датировка се основава на информацията в Списък на шумерските царе. Точният период на царуването на Саргон е невъзможен за определяне с абсолютна точност. Виж Kramer, The Sumerians passim.
  4. Bromiley, Geoffrey. The international standard Bible encyclopedia. William B Eerdmans, Revised edition edition (31 Dec 1996). ISBN 978-0-8028-3784-4.
  5. Kramer, The Sumerians 1963:60–61. Вероятно Акад се намира между Сипар и Киш
  6. Van der Mieroop 64–72.

Литература[редактиране | edit source]

  • Albright, W. F., A Babylonian Geographical Treatise on Sargon of Akkad's Empire, Journal of the American Oriental Society (1925).
  • Alotte De La Fuye, M. Documents présargoniques, Paris, 1908–20.
  • Biggs, R.D. Inscriptions from Tell Abu Salabikh, Chicago, 1974.
  • Beaulieu, Paul-Alain, et al. A Companion to the Ancient near East. Blackwell, 2005.
  • Botsforth, George W., ed. "The Reign of Sargon". A Source-Book of Ancient History. New York: Macmillan, 1912.
  • Cooper, Jerrold S. and Wolfgang Heimpel. "The Sumerian Sargon Legend." Journal of the American Oriental Society, Vol. 103, No. 1, (Jan.-Mar. 1983).
  • Deimel, A. Die Inschriften von Fara, Leipzig, 1922–24.
  • Diakonov, Igor, 'On the area and population of the Sumerian city-State', VDI (1950), 2, pp. 77–93.
  • Frankfort, H. 'Town planning in ancient Mesopotamia', Town Planning Review, 21 (1950), p 104.
  • Frayne, Douglas R. "Sargonic and Gutian Period." The Royal Inscriptions of Mesopotamia, Vol. 2. Univ. of Toronto Press, 1993.
  • Gadd, C.J. "The Dynasty of Agade and the Gutian Invasion." Cambridge Ancient History, rev. ed., vol. 1, ch. 19. Cambridge Univ. Press, 1963.
  • Grayson, Albert Kirk. Assyrian and Babylonian Chronicles. J. J. Augustin, 1975; Eisenbrauns, 2000.
  • Hallo, W. and J. J. A. Van Dijk. The Exaltation of Inanna. Yale Univ. Press, 1968.
  • Jestin, R. Tablettes Sumériennes de Shuruppak, Paris, 1937.
  • King, L. W., Chronicles Concerning Early Babylonian Kings, II, London, 1907, pp. 3ff; 87–96.
  • Kramer, S. Noah. History Begins at Sumer: Thirty-Nine "Firsts" in Recorded History. Univ. of Pennsylvania Press, 1981.
  • Kramer, S. Noah. The Sumerians: Their History, Culture and Character, Chicago, 1963.
  • Levin, Yigal. "Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad." Vetus Testementum 52 (2002).
  • Lewis, Brian. The Sargon Legend: A Study of the Akkadian Text and the Tale of the Hero Who Was Exposed at Birth. American Schools of Oriental Research Dissertation Series, No. 4. Cambridge, MA: American Schools of Oriental Research, 1984.
  • Luckenbill, D. D., On the Opening Lines of the Legend of Sargon, The American Journal of Semitic Languages and Literatures (1917).
  • MacKenzie, Donald A. Myths of Babylonia and Assyria. Gresham, 1900.
  • Nougayrol, J. Revue Archeologique, XLV (1951), pp. 169 ff.
  • Oates, John. Babylon. London: Thames and Hudson, 1979.
  • Oppenheim, A. Leo (translator). Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament, 3d ed. James B. Pritchard, ed. Princeton: University Press, 1969.
  • Parrot, A. Mari, Capitale Fabuleuse, Paris, 1974.
  • Parrot, A. Le temple d'Ishtar, Paris, 1956.
  • Parrot, A. Les temples d'Ishtarat et de Ninni-zaza, Paris, 1967.
  • Poplicha, Joseph. "The Biblical Nimrod and the Kingdom of Eanna." Journal of the American Oriental Society Vol. 49 (1929), pp. 303–317.
  • Postgate, Nichol. Early Mesopotamia: Society and Economy at the Dawn of History. Routledge, 1994.
  • Rank, Otto. The Myth of the Birth of the Hero. Vintage Books: New York, 1932.
  • Roux, G. Ancient Iraq, London, 1980.
  • Sayce, A. H., New Light on the Early History of Bronze, Man, Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland (1921).
  • Schomp, Virginia. Ancient Mesopotamia. Franklin Watts, 2005. ISBN 0-531-16741-0
  • Strange, John. "Caphtor/Keftiu: A New Investigation." Journal of the American Oriental Society, Vol. 102, No. 2 (Apr.–Jun., 1982), pp. 395–396
  • Sollberger, E. Corpus des Inscriptions 'Royales' Présargoniques de Lagash, Paris, 1956.
  • Van der Mieroop, Marc. A History of the Ancient Near East: ca. 3000–323 BC. Blackwell, 2006.
  • Van der Mieroop, Marc., Cuneiform Texts and the Writing of History, Routledge, 1999.
  • Vandersleyen, Claude. "Keftiu: A Cautionary Note." Oxford Journal of Archaeology. Vol. 22 Issue 2 Page 209 (2003).
  • Wainright, G.A. "Asiatic Keftiu." American Journal of Archaeology. Vol. 56, No. 4 (Oct., 1952), pp. 196–212.

Външни препратки[редактиране | edit source]

няма цар на Акад (2270 – 2215 г. пр.н.е.) Римуш