Саргон Велики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за акадския цар. За асирийския цар вижте Саргон I (Асирия).

Саргон Велики
цар на Акад
Sargon of Akkad.jpg
Бюст на акадски владетел, XXIII-XXII век пр.н.е., Ниневия. Най-верояно изобразява Саргон, но е възможно да показва и внука му Нарамсин
Лични данни
Управление ок. 2270-2215 г. пр.н.е.
Пълно име рождено име неизвестно, владетелско име Шару-кин („истински цар“ или „законен цар“)
Други титли Цар на Киш, Лагаш, Ума, Урук, повелител на Шумер, Елам, Мари и Ярмут
Роден
вероятно 2334 г. пр.н.е.
Починал
вероятно 2215 г. пр.н.е.
Наследник Римуш
Семейство
Династия Акадска династия
Баща Лайбум (биологичен), Аки (приемен)
Брак Ташлултум
Потомци Ен-Хеду-Ана, Римуш, Манищушу, Ибарум и Абаиш-Такал
Саргон Велики в Общомедия

Саргон Акадски или Саргон Велики (на акадски: Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“)[1] е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.[2] На власт е между 2270 и 2215 г. пр.н.е. и е основател на Акадската династия.[3] Той става влиятелен член за владетелското обкръжение в Киш, след което убива царя на града и узурпира трона преди да започне завладяването на Месопотамия. В началото историците го упоменават като Саргон I, но това спира след откриването на документи, споменаващи за асирийски цар на име Саргон (днес упоменмаван като Саргон I).[4]

Огромната империя на Саргон се простира от Елам до Средиземно море, включвайки в себе си Месопотамия, части от днешните Иран и Сирия, а вероятно и Мала Азия и Арабския полуостров. Той управлява от новата столица Акад (Агаде), която според Списък на шумерските царе той построява (или вероятно само преустройва), на левия бряг на река Ефрат.[5] Понякога се изтъква като първият владетел в писаната история, създал многонационална и централно управлявана империя, макар че на шумерските царе Лугал-Ане-Мунду и Лугал-Заге-Си също се приписва тази заслуга. Династията му управлява Месопотамия около век и половина.[6]

Произход и издигане до властта[редактиране | редактиране на кода]

Създаване на Акадското царство[редактиране | редактиране на кода]

Войни на северозапад и на изток[редактиране | редактиране на кода]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chavalas, Mark William. The ancient Near East: historical sources in translation. Wiley-Blackwell, 29 Jun 2006. ISBN 978-0-631-23580-4. с. 23.
  2. Най-вероятно Саргон е владетелско име, а рожденото име е неизвестно. За детайлно проучване върху името на Саргон, виж Lewis 1984:277–292.
  3. Тази датировка се основава на информацията в Списък на шумерските царе. Точният период на царуването на Саргон е невъзможен за определяне с абсолютна точност. Виж Kramer, The Sumerians passim.
  4. Bromiley, Geoffrey. The international standard Bible encyclopedia. William B Eerdmans, Revised edition edition (31 Dec 1996). ISBN 978-0-8028-3784-4.
  5. Kramer, The Sumerians 1963:60–61. Вероятно Акад се намира между Сипар и Киш
  6. Van der Mieroop 64–72.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Albright, W. F., A Babylonian Geographical Treatise on Sargon of Akkad's Empire, Journal of the American Oriental Society (1925).
  • Alotte De La Fuye, M. Documents présargoniques, Paris, 1908–20.
  • Biggs, R.D. Inscriptions from Tell Abu Salabikh, Chicago, 1974.
  • Beaulieu, Paul-Alain, et al. A Companion to the Ancient near East. Blackwell, 2005.
  • Botsforth, George W., ed. "The Reign of Sargon". A Source-Book of Ancient History. New York: Macmillan, 1912.
  • Cooper, Jerrold S. and Wolfgang Heimpel. "The Sumerian Sargon Legend." Journal of the American Oriental Society, Vol. 103, No. 1, (Jan.-Mar. 1983).
  • Deimel, A. Die Inschriften von Fara, Leipzig, 1922–24.
  • Diakonov, Igor, 'On the area and population of the Sumerian city-State', VDI (1950), 2, pp. 77–93.
  • Frankfort, H. 'Town planning in ancient Mesopotamia', Town Planning Review, 21 (1950), p 104.
  • Frayne, Douglas R. "Sargonic and Gutian Period." The Royal Inscriptions of Mesopotamia, Vol. 2. Univ. of Toronto Press, 1993.
  • Gadd, C.J. "The Dynasty of Agade and the Gutian Invasion." Cambridge Ancient History, rev. ed., vol. 1, ch. 19. Cambridge Univ. Press, 1963.
  • Grayson, Albert Kirk. Assyrian and Babylonian Chronicles. J. J. Augustin, 1975; Eisenbrauns, 2000.
  • Hallo, W. and J. J. A. Van Dijk. The Exaltation of Inanna. Yale Univ. Press, 1968.
  • Jestin, R. Tablettes Sumériennes de Shuruppak, Paris, 1937.
  • King, L. W., Chronicles Concerning Early Babylonian Kings, II, London, 1907, pp. 3ff; 87–96.
  • Kramer, S. Noah. History Begins at Sumer: Thirty-Nine "Firsts" in Recorded History. Univ. of Pennsylvania Press, 1981.
  • Kramer, S. Noah. The Sumerians: Their History, Culture and Character, Chicago, 1963.
  • Levin, Yigal. "Nimrod the Mighty, King of Kish, King of Sumer and Akkad." Vetus Testementum 52 (2002).
  • Lewis, Brian. The Sargon Legend: A Study of the Akkadian Text and the Tale of the Hero Who Was Exposed at Birth. American Schools of Oriental Research Dissertation Series, No. 4. Cambridge, MA: American Schools of Oriental Research, 1984.
  • Luckenbill, D. D., On the Opening Lines of the Legend of Sargon, The American Journal of Semitic Languages and Literatures (1917).
  • MacKenzie, Donald A. Myths of Babylonia and Assyria. Gresham, 1900.
  • Nougayrol, J. Revue Archeologique, XLV (1951), pp. 169 ff.
  • Oates, John. Babylon. London: Thames and Hudson, 1979.
  • Oppenheim, A. Leo (translator). Ancient Near Eastern Texts Relating to the Old Testament, 3d ed. James B. Pritchard, ed. Princeton: University Press, 1969.
  • Parrot, A. Mari, Capitale Fabuleuse, Paris, 1974.
  • Parrot, A. Le temple d'Ishtar, Paris, 1956.
  • Parrot, A. Les temples d'Ishtarat et de Ninni-zaza, Paris, 1967.
  • Poplicha, Joseph. "The Biblical Nimrod and the Kingdom of Eanna." Journal of the American Oriental Society Vol. 49 (1929), pp. 303–317.
  • Postgate, Nichol. Early Mesopotamia: Society and Economy at the Dawn of History. Routledge, 1994.
  • Rank, Otto. The Myth of the Birth of the Hero. Vintage Books: New York, 1932.
  • Roux, G. Ancient Iraq, London, 1980.
  • Sayce, A. H., New Light on the Early History of Bronze, Man, Royal Anthropological Institute of Great Britain and Ireland (1921).
  • Schomp, Virginia. Ancient Mesopotamia. Franklin Watts, 2005. ISBN 0-531-16741-0
  • Strange, John. "Caphtor/Keftiu: A New Investigation." Journal of the American Oriental Society, Vol. 102, No. 2 (Apr.–Jun., 1982), pp. 395–396
  • Sollberger, E. Corpus des Inscriptions 'Royales' Présargoniques de Lagash, Paris, 1956.
  • Van der Mieroop, Marc. A History of the Ancient Near East: ca. 3000–323 BC. Blackwell, 2006.
  • Van der Mieroop, Marc., Cuneiform Texts and the Writing of History, Routledge, 1999.
  • Vandersleyen, Claude. "Keftiu: A Cautionary Note." Oxford Journal of Archaeology. Vol. 22 Issue 2 Page 209 (2003).
  • Wainright, G.A. "Asiatic Keftiu." American Journal of Archaeology. Vol. 56, No. 4 (Oct., 1952), pp. 196–212.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

няма цар на Акад (2270 – 2215 г. пр.н.е.) Римуш