Саръчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияСаръчево
Βαλτοχώρι
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Саръчево
Саръчево на картата на Гърция
Dimos Chalkidonos - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Саръчево
Саръчево на картата на дем Илиджиево и област Централна Македония
Координати: 40°43′08.04″ с. ш. 22°38′13.92″ и. д. / 40.7189° с. ш. 22.6372° и. д.
Данни
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Население 314 (2001)
Надм. височина 2 m

Саръчево или Сараклово (на гръцки: Βαλτοχώρι, Валтохори, катаревуса Βαλτοχῶριον, Валтохорион, до 1926 година Σαρίτσα, Сарица[1]) е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 314 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено в Солунското поле, на 30 километра северозападно от Солун.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 19 век Саръчево е село в Солунска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саричовон (Saritchiovon), Воденска епархия, живеят 222 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саръдже (Сараклово) брои 175 жители турци.[3]

На 3 декември 1910 година българският търговски агент в Солун Атанас Шопов пише:

Преди десетина деня при всичките заплашвания на гръцките чети с. Саръчево, Солунска кааза се отказа от Патриаршията и призна ведомството на Св. Екзархия. Завчера в неделя мюдюрин с тридесет жандарми отишъл в това село, затворил черквата и училището и интернирал учителя. Селяните протестираха пред Хилми паша и цивилните агенти.[4]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сарѫчево) минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сариджа (Saridja) има 228 жители българи екзархисти.[6]

След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:

От името на 10 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското ни училище и да ни се разреши подред черкуването в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 13 патриаршистки семейства. От името на българите в с. Саръчево кмет Диме Георги[7]

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година името на селото е сменено на Валтохори, в превод блатно село.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Саръчево
  • Гърция Николаос Каравидас (Νικόλαος Καραβίδας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σαρίτσα -- Βαλτοχώρι
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
  3. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 140.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
  5. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 126.
  6. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  7. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр.527.
  8. Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903-1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 44


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.