Сатовча

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сатовча
България
Red pog.png
Сатовча
Област Благоевград
Red pog.png
Сатовча
Общи данни
Население 1 938 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 55,373 km²
Надм. височина 1029 m
Пощ. код 2950
Тел. код 07541
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 65440
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС)
Адрес община
ул. „Тодор Шопов“ 37
п.к. 2950
тел.: 07541/21-16
факс: 07541/20-05
e-mail: satovchabl@abv.bg

Сато̀вча е село в Югозападна България. То е административен център на община Сатовча, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Сатовча попада в историко-географската област Чеч.

История[редактиране | edit source]

Античност и Средновековие[редактиране | edit source]

Около селото са открити редица антични некрополи и останки от антично и средновековно селище, обявени за паметници на културата. В местността Жидово е проучен некропол от късното средновековие. Намерени са материали от римската епоха и ранното средновековие. През лятото на 1977 година случайно край селото е намерено съкровище от сребърни западноевропейски и турски монети:

Откриване на първата чешма в Сатовча през 1935 година.

Повечето монети са надупчени, което предполага, че са били предназначени за накит. При монетите е открита и огърлица от медни пластини.[1]

Според народното предание Сатовча е съществувало преди падането на България под османско иго под името Сватовица или Сатовица. В околните местности Кръст, Жидово, Трапи, Мисалково, Скрибина, Радеви ливади и Грамада са съществували малки селища. Местните жители се заселили в днешното село за по-голяма сигурност.

Сградата на старото българско училище (1992 година).

Наименованието на селото вероятно произлиза от старобългарската дума съд (пчелна пита с мед) или от личното име Сато.

В Османската империя[редактиране | edit source]

Споменава се в османските регистри още през втората половина на 15 век.

В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Сатовча (Сатовиче) е посочено като село, в което живеят 60 немюсюлмански семейства.[2]

През 1839 година руският монах Партений (Петър Агеев) преминава през село Сатовча, като отбелязва, че името му било Сатовчу, а населението му било мюсюлманско, но говорило български език.[3] През 1844 г. е построена църквата „Света Неделя“, която днес е паметник на културата. През 1873 г. е открито първото килийно училище в селото, а през 1893 г. - новобългарско светско училище.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саторшия (Satorchia), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сатофча (Satofcha) е посочено като село със 125 домакинства и 200 жители помаци и 180 жители българи.[5] В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) отбелязва Сатофче като село с 45 български и 80 турски къщи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Сатовче, на СИ от Неврокоп 4 ч. Лежи в самия Доспат. Околност гориста. Жителите са повечето дърводелци. В църквата четат славянски. 130 къщи: 90 д. турци и 500 д. българе.[7]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сатовча (Сатовица) е предимно българо-мохамеданско селище. В него живеят 832 българи-мохамедани и 650 християни[8] в 200 помашки и 120 български къщи.[9] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Сатовча е било съответно 1502, 1417, 1613 и 1787 души.[10]

В България[редактиране | edit source]

Днес Сатовча е административен, стопански, политически и културен център на Сатовчанска община.

Религии[редактиране | edit source]

Джамията в Сатовча.

По-голямата част от населението на Сатовча (2/3) изповядва исляма. В селото има една джамия. Православните християни съставляват 1/3 от населението на селото, а в него има също една православна църква - „Света Неделя“. През последните години циганското население на Сатовча постепенно минава в лоното на Евангелистката протестантска църква. През 2009 година в циганския квартал е построена и евангелистка църква.

За помаците се смята, че са наследници на преселници от обезлюденото богомилско селище Букорово, намиращо се край Долен или от принудително разселената богомолска община Драговищица. На стелата на джамията в Сатовча е изписана годината 1341 след хиджра, което отговаря на 1922 година. Сатовча е едно от трите селища в Български Чеч, в което живеят българи християни - другите две са Долен и Хаджидимово. Въпреки че има коренни християни, някои са преселници от Беломорието, пристигнали по време на и след Балканските войни.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • СОУ „Св. Св. Кирил и Методий“
  • ДГС „Дикчан“
  • НЧ „Св. Св. Кирил и Методий - 1926“ и библиотека с фонд 13 687 тома.
  • Полицейски участък

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

При археологически проучвания край Сатовча са открити късноантичен некропол, късноантично, средновековно селище и средновековен некропол[11] - Букорово.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Празник на селото - 6 май.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Сатовча
  • Илия Терзиев - дългогодишен учител по музика, ръководител на самодейни фолклорни състави, общественик издирил и записал текстове, песни и обичаи от местния и самобитен Сатовчански фолклор;
  • Иван Попов - краевед и автор на книгата „Сатовчанските камбани“.
  • Мехмед Бехчет Перим - журналист и писател

Литература[редактиране | edit source]

  • Попов, Иван. Сатовчанските камбани. София, Св. Климент Охридски, [2001]. ISBN 954-0712-55-6.
  • Терзиев, Илия Николов и др. Народни песни от Долен и Сатовча. Благоевград, Огнище, [1996]. ISBN 954-8653-14-1.
  • Stiftung FVS. Verleihung des Europa-Preises für Volkskunst 1988 an die Musikkapelle und Volkstanzgruppe Algund (Südtirol) und die Frauen-Gesangsgruppe Satovcha (Bulgarien). Hamburg, [1988].

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Юрукова, Й.. Открити монети. // Археология 1-2. 1981. ISSN 0324-1203. с. 130.
  2. Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 294.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 15-16.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  5. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.. II издание. София, Македонски научен институт, 1995, [1878]. с. 130-131.
  6. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
  7. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 11.
  8. Кънчов, Васил. Неврокопска Каза. // Македония. Етнография и статистика. II фототипно издание. София, Проф. М. Дринов, 1996, [1900]. с. 195.
  9. Кънчов, Васил. Неврокопската каза. // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 274.
  10. Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  11. Гоце Делчев - Археологически обекти и места
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.