Саурон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Саурон
герой на Дж.Р.Р.Толкин
от Властелинът на пръстените
Sauron replica.jpg
Саурон в трилогията на Питър Джаксън
Характеристики
Описание владетел на страната Мордор
Прякор Гортаур, Анатар

Саурон (/'sɑʊɻɒn/, от куенийски — „ненавистния“)[1] е герой на Дж.Р.Р.Толкин от романа Властелинът на пръстените и книгата Силмарилион; айнур, един от маярите, първоначално служител на Ауле, а по-късно на Мелкор и владетел на страната Мордор в Средната земя. Известен още като Гортаур, Анатар, Властелинът на пръстените.

За него[редактиране | edit source]

Той бил маяр , най-великият от слугите на Черния Валар Мелкор/Моргот, чиито имена знаем. Елфите го наричали Гортаур (приб. ужасен, отвратителен) и "Саурон", което означава "омразен, ненавистен". Наричал се също Аннатар /Властелин на даровете/, Артано /царствен, благороден ковач/, Аулендил /във връзка с службата му при Ауле/, Некроманта и др.

Саурон служил и на Великия Ковач Ауле и запазил придобитите знания и умения до края на съществуването си. Не е известно, защо и кога е преминал на страната на Черния Валар Мелкор /същия по-късно Моргот/, но най-вероятно е назначен за комендант на крепостта Ангбанд още от създаването ѝ.

По време на присъствието на Моргот в Ангбанд бил на негово пряко подчинение, а при отсъствието му го замествал, ръководейки крепостта и военните операции.

Превзел крепостта Минас Итил и се заел с управлението ѝ. По това време придобил популярност на всяващ ужас магьосник, повелител на сенките, призраците и господар на Назгулите. Не е известно дали Саурон е взел участие във Войната на гнева, когато Валарите окончателно разбиват армиите на Моргот. След войната Саурон се явил в прекрасен облик пред Еонве и се отрекъл от злите си дела /може би искрено/, но Еонве му наредил да се върне в Аман, което Саурон не пожелал да направи и останал в Средната земя.

Около 500 г. от втората епоха той се установил в Мордор и започнал изграждането на кулата Барад-дур /Лугбурз на Черната реч/, а през 1200 г. в същия прекрасен вид и под името Аннатар се опитал да се договори с Елдарите. Но Гил-Галад и Елронд отказват да говорят с него. По-друг начин реагира владетелят на Ерегион Келебримбор, който го кани в земите си и Саурон остава няколко столетия.

През това време Саурон предава на елфите от своите познания за ковашкото изкуство, но едновременно с това разбира всички техни тайни. Примерно през 1500 г. започва изковаването на Пръстените, Саурон напуска Ерегион и се връща в Барад-дур. Там изковава тайно Единственият пръстен, докато Келебримбор също в тайна прави трите Елфически пръстена. По някакъв начин и двете страни разбират за тайните на другия, което води до война между Елфите и Саурон, в резултат на която Келебримбор е убит, а Саурон бяга победен с помощта на хората от Нуменор, дошли на помощ на елфите.

Някъде след 1800 г. Саурон започва да раздава пръстените и да разпространява своето влияние на изток. Около 2251 г. за пръв път се появява Назгул. Влиянието на Саурон расте.

През 3261 Ар-Фаразон, крал на Нуменор, обявява война на Саурон. Саурон доброволно капитулира и отива в плен на острова. Той бил тъй прекрасен и мъдър, че скоро спечелил доверието на краля и съветвайки го, реално управлявал острова. Бялото дърво било отсечено, а на най-високия хълм построили огромен храм на Мелкор, където извършвали кървави жертвоприношения. Саурон ловко манипулира и умело насъсква нуменорците срещу елфи и Валари и накрая по негов съвет Ар-Фаразон тръгва с цяла флотилия към Валинор. Като наказание за тази дързост корабите както и целият остров Нуменор бил потопен в океана /3319 г./

При потъването на Нуменор Саурон отново загубил материалното си тяло, но се завърнал като дух в Мордор през 3320 г. Скоро той отново събрал сила и нападнал Гондор. Срещу него се събира Последният съюз на Елфите и Хората, който му нанася тежко поражение и обсажда Барад-дур.

Обсадата е доста продължителна и Саурон решава лично да се включи в битката като призовава водачите на Последния съюз на дуел. Той слиза от кулата и убива Гил-Галад и Елендил, но Исилдур случайно успява да отреже пръста, на който Саурон носи Единственият пръстен, което води до поредното му дематериализиране. {{Биография инфо|

Отново Саурон се появява приблизително през 1050 от Третата епоха. През 2060 г. неговата мощ става осезаема в Дол Гулдур.

Около 2480 г. Саурон започва да населява Мория с орки и тролове. През 2850 г. Гандалф окончателно се убеждава, че Саурон е Некроманта, магьосникът от Дол Гудур. През 2885 г. верните на Саурон източни народи започват да атакуват Гондор.

През 2941 г. Белия съвет напада на Дол Гудур и Саурон имитирайки отстъпление тайно се връща в Мордор. В 2951 г. Саурон открито заявява присъствието си и започва възстановяването на Барад-дур. Около 3000 г. Саурон частично подчинява Саруман. Някъде между 3009 и 3017 г. Саурон разбира от Ам-Гъл, че пръстенът му е при хобитите от рода Бегинс/Торбинс.

По-нататъшните събития са подробно описани във Властелина на пръстените. През 3019 г. Единствения пръстен е унищожен а Саурон дематериализиран. Според думите на Гандалф - завинаги.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Арда на Куличках, руско издание
Айнури от Средната земя
Айнулиндале (Песен на Айнурите)
Господари на Валарите Манве • Ауле • Ороме • Ирмо (Лориен) • Намо (Мандос) • Тулкас • Улмо
Господарки на Валарите Варда • Явана • Вана • Есте • Вайре • Неса • Ниена
Врагът:  Моргот (Мелкор)
Маяри Еонве • Илмаре • Осе • Уинен • Салмар • Саурон • Мелиан • Ариен • Тилион • Готмог
Курумо (Саруман) • Олорин (Гандалф) • Аивендил (Радагаст)