Сафи
| Сафи | ||
|---|---|---|
| Шах на Иран | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1629 - 1642 | |
| Роден | 1611 | |
| Починал | 11 май 1642 | |
| Кушан | ||
| Погребан в | Кум | |
| Предшественик | Абас І Велики | |
| Наследник | Абас ІІ | |
| Династия | Сефевиди | |
Сафи (на персийски: شاه صفی) или Сафи І, Сефи І, по рождение Сам Мирза, е шестият шахиншах на Иран от династията на Сефевидите.
Той внук на своя предшественик - Абас І Велики и става владетел, след като двама от петте сина на Абас умират, а трима са наказани заради заговори. Но Сафи се оказва слаб владетел, недостоен да продължи делата на великия си дядо. Той бил изнежен и болен, както и склонен към алкохола юноша. Той бързо отблъснал от себе си любимците на предшественика си. Наказал един от тях - Имам Кол Хан, завоевател на Ормуз.
Слабото управление на шаха привлякло и външните врагове. Шах Джахан си върнал изгубения Кандахар, а турците нападнали от запад. През 1630 войската на султан Мурад IV превзела Хамадан и го разрушила. Този град последвали Ереван, Тебриз (1635) и Багдад (1638). Според договора от Зухаб, подписан на 17 май 1639 и прекратил Персийско-османската война от 1623-1639 Ереван и Азербайджан се възвърнали на Персия, но Месопотамия станала османска.
Умира от свръхдоза алкохол на 11 май 1642 и е погребан в Кум.
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сефи І“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
| Абас І Велики | → | Шах на Иран (1629 – 1642) | → | Абас ІІ |