Сафо
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Сафо (на еолийски диалект Ψάπφα, Псапфа) е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.
Основната част от стиховете на Сафо днес за изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и трй цяли стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.
Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.
[редактиране] Сафо: мит и легенда
В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.
Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "дребна и смугла" и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:
- Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].
Голямо ново литературно откритие, Миланският Папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001, показва голямото уважение, което поетът Посидип от Пела, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо. Английският превод на тези нови епиграми, с бележки, е на разположение www.stoa.org.368, както и оригиналният гръцки текст. www.chs.harvard.edu.369
Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:
Някои казват, че Музите са девет: колко безразсъдно!
Вижте, сред тях е и Сафо от Лесбос, тя е десетата.
Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).
[редактиране] Източници
- „Sappho“, статия в Уикипедия на английски от 1ви превод 17 януари, 2ри 25 април 2006.
[редактиране] Външни препратки
На български:
На английски:

