Сафо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сафо
древногръцка поетеса
Сафо 
Родена: 7 век пр.н.е.
Ересос, Гърция
Починала: 6 век пр.н.е.
Митилини, Гърция

Сафо (на еолийски диалект Ψάπφω, Псапфо), наричана още "божествената Сафо"[1], е древногръцка поетеса, ползваща се с голям авторитет през Античността и включвана в списъка на Деветимата лирици на Древна Гърция.

Основната част от стиховете на Сафо днес са изчезнали, като са запазени отделни фрагменти и три цели стихотворения. Според древните автори, които са разполагали с произведенията ѝ, темата на много от тях е хомосексуалната любов. От там думата лесбийка (по името на нейния роден остров Лесбос) се е превърнала в нарицателно.

Сафо произлиза от заможно семейство с политическо влияние на Лесбос, но политическите теми не намират голямо отражение в поезията ѝ. Тя е женена за богаташа Керкил от остров Андрос и е известно, че има поне една дъщеря на име Клеида. В началото на 6 век пр.н.е. живее по политически причини в изгнание в Сиракуза. По това време тя вече е толкова известна в гръцкия свят, че при пристигането ѝ в града там е издигната нейна статуя. Завръща се на Лесбос през 581 пр.н.е. и според някои източници доживява до дълбока старост.

Сафо: мит и легенда[редактиране | edit source]

Сафо и Алкей, картина на Лорънс Алма-Тадема от 1881 г.

В древността и през средните векове тя е била известна (според легендата) за това, че се е хвърлила от скала заради несподелена любов към моряк на име Фалон. Тази легенда датира от римско време, когато се споменава от Овидий и Лукиан, и със сигурност не е с християнски произход.

Философът Максим от Тир през 3 век пише, че Сафо е била "дребна и смугла" и че нейните взаимоотношения с приятелките ѝ са били подобни на тези на Сократ:

Какво друго беше любовта на жената от Лесбос, ако не Сократовото изкуство на любовта (стига да е позволено да сравняваме нея, по-древната, с нещо по-ново)? На мен ми се струва, че те са практикували любов всеки по своя начин, тя - тази на жените, той - тази на мъжете. Защото, казват, и двамата обичали мнозина и били запленявани от всичко, което е красиво. Това, което за него били Алкивиад, Хармид и Федър, за жената от Лесбос били Гирина, Атис и Анактория [според други източници името е Анагория].

Голямо ново литературно откритие, Миланският папирус,cds.colleges.org.367 намерен в обвивката на мумия и публикуван през 2001, показва голямото уважение, което поетът Посидип Пелски, известен автор на епиграми (3 век преди Христа), изпитва към "божествените песни" на Сафо. [2]

Бюст с гравиран надпис Сафо от Ересос римско копие на гръцки орегинал от 5-ти век преди новата ера

Според епиграма в Палатинската антология (9.506), приписвана на Платон:

Клавдий Елиан пише в „Пъстри истории“ (Ποικίλη ιστορία), че Платон наричал Сафо мъдра. Хораций пише в своите Оди, че лириката на Сафо е достойна за свято възхищение. Една от поемите на Сафо, „Струва ми се равен на боговете“ (Φαίνεταί μοι κἠνος ἴσος θέοισιν), е известна с това, че е преведена от римския поет от 1 век пр.н.е. Катул в неговата "Ille mi par esse deo videtur" (Catullus 51).

Анотирана библиография[редактиране | edit source]

  • Reading Sappho: Contemporary Approaches. Berkeley: University of California Press, 1996.
  • Re-Reading Sappho: Reception and Transmission. Berkeley: University of California Press, 1996.

Два сборника под редакторството на Ellen Greene със статии от съвременни автори в областта на класическата филология, литературната история, културологията, феминистката теория и др. Дават изчерпателна информация за богатството от теми и гледни точки в изследванията върху Сафо от последните десетилетия.

  • Margaret Reynolds. The Sappho Companion. New York, 2002

Изключително интересно изследване за начина, по който всяка епоха “конструира” Сафо според собствените си потребности, за клишетата, съпровождащи разказа за личността й, и за това колко различни и често противоположни неща се асоциацират с името й в отделните исторически моменти.

  • If Not, Winter: Fragments of Sappho, translated by Anne Carson. New York, 2002.

Сьвременен, красив и вдъхновен превод на Сафо от една от най-значимите англоезични поетеси на настоящето.

  • Margaret Williamson. Sappho's immortal daughters. Harvard University Press, 1995, ISBN 0674789121

Това е внимателно подготвен критицизъм, който грабва вниманието, макар да не интерпретира почти никой текст на Сафо. Книгата е исторически материал за социалното и историческо място на Сафо в света на мъже и жени, заедно с отлична дискусия върху изображенията върху вази. [3]

Една различна гледна точка[редактиране | edit source]

Сафо, най-прочутата поетеса на древността, е живяла на о. Лесбос около VІІ-VІ в. пр.Хр. Единственото сигурно сведение за нея е аристократичният й произход, както и фактът, че поради политически размирици на острова е била в изгнание за 10 години в Сицилия. Писала е лирическа поезия, изпълнявана в съпровод на лира, с музика, която сама е създавала. Стиховете й са се носели от уста на уста, била е известна и почитана още приживе, а след смъртта й името й се превръща в легенда.

Приписвани са й всевъзможни биографични факти, както в древността, така и до днес. Сведенията за брака й, самоубийството поради любов към по-млад мъж или прословутата й школа за неомъжени девойки почиват на слухове, анекдоти, театрални пиеси с тема живота й или просто предположения, без да бъдат потвърждавани от никакъв достоверен източник.

Авторитетът й на поетеса през класическата епоха е безспорен - Аристотел я нарежда сред мъдреците, а Платон я нарича "прекрасна"; двата града на о. Лесбос, Ересос и Митилена, спорят за честта да са нейно родно място, секат монети с образа й. През елинизма поезията й е събрана от филолозите на Александрийската библиотека в девет книги, а Сафо е включена в канона на деветимата големи лирически поети. През късната римска епоха обаче текстовете й започват да се преписват и изучават все по-рядко и постепенно се изгубват.

Днес от Сафо са запазени само едно цяло стихотворение, няколко по-големи фрагмента и откъслечни фрази и стихове, цитирани в съчинения на други антични автори. Откритията обаче продължават. Разкопките в египетския град Оксиринх, където поради сухия климат са запазени голям брой папируси от времето на късния елинизъм, обогатяват с немалко текстове библиографията й. Най-скорошната находка е едва от 2005-та година - стихотворение на Сафо, разчетено върху папирусни късове, намерени случайно в корема на една мумия в Кьолнския университет.

Издания на български[редактиране | edit source]

Сафо, 100+1 фрагмента, превод от старогръцки, уводна статия и бележки Яна Букова, изд. Стигмати, София, 2009

Сафой

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Гео Милев, Литературно-художествени писма от Германия, IV Немските поетки
  2. Rare Greek Scroll Found With Egyptian Mummy
  3. William Harris, Prof. Em. Middlebury College, Sappho and the World of Lesbian Poetry

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

На български:

На английски:

За филма Сафо:

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Sappho“ и страницата „Sappho“ в Уикипедия на английски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.