Сбор (Област Пазарджик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Сбор (Област Кърджали).

Сбор
България
Red pog.png
Сбор
Област Пазарджик
Red pog.png
Сбор
Общи данни
Население 234 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 249 (НСИ)
Землище 27,767 km²
Надм. височина ? m
Пощ. код 4449
Тел. код 035256
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 65468
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Пазарджик
Тодор Попов
(независим)

Сбор е село в Южна България. То се намира в община Пазарджик, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Сбор е разположено на 2 км от пътя Пазарджик - Панагюрище. Населението на Сбор не надвишава 300 души, като така е сред най-малките в община Пазарджик. Релефът му е предимно низинен, но на север се усещат леките възвишения на Средна гора. Климатът на селото е по-точно преходно-континентален към субтропичен тип средиземноморски. Всеки, посетил селото, има чувството че сякаш времето от 50-60 години насам е спряло. Основно къщите там са много ниски и кирпичени, а 3/4 от населението е на над 60 години.

История[редактиране | edit source]

Землището на с. Сбор е заселено още от врмето на траките. Стари тракийски селища е имало: 1. на северозапад от селото на 2 км при Келтепе в местността Балакларе и Арабкьой, с некропол от 2 могили; 2. североизточно от селото на 1 километър разстояние в дерето, в местността Оманларе, при некропол от могила, с остатък от римска баня, делви, римски монети и др.; 3. източно от селото, долу по р. Луда Яна, в м. Чукарите, Гредата и Шоповите чукари с некропол от 9 могили. Това селище вероятно е било във връзка или единно с късноримското или ранно византийското селище на срещуположния бряг на Луда Яна със 7 могили при едновременна крепост /Асара/ в землището на с. Цар Асен.

Какви средновековни селища е имало в землището на с. Сбор не ни е известно. Но след турското завоевание тук се заселват турци-юруци както в Долно Левски. В 1691 г. в селото с име Джумалъ, юруците били 14. Възможно е из близките гори да е имало пръснато на махали българско население от разорени при завоеванието български села. Според народното предание турците са се заселили при Келтепе върху останките на споменатото по-горе тракийско селище, където се сочи, че е имало и джамия, също и гробища по̀ на изток до шосето за Панагюрище. Предполага се, че в това село е имало и българско население. Не се знае поради каква причина това село се премества на обширното равно място на днешното село, където също била построена джамия като теке в памет на убит, вероятно знатен турчин. Там около тая джамия ставал сбор за молитви, борби и пазар на добитък и други стоки на турския седмичен празник - петък, не само на местните турци, но и на такива от околните махали и села, дори идвали на джамия и турци от Щърковската Юрта. По този начин се създава днешното село, на което се слага името Джумая, което значи Сбор, както е наречено в 1934 г.

В подкрепа на това народно предание иде турският документ от 1576 г. - списък на едрите овцевъдци в нахията (подоколия) Коюнтепеси, където се пише за село Енидже-и Джумалик (Нова Джумая), в което имало 5 българи и турчин едри овцевъдци; българин бил дерменджи (воденичар). От това се заключава, първо, че селото на Келтепе се наричало също Джумая и е пренесено на мястото на днешното село и е наречено Енедже-и Джумалик, като впоследствие отпада Енедже-и остава Джумалъ, както го нарича Стефан Захариев[1], а по-късно - Джумая. Второ, и второто село е било със смесено население, защото има много българи едри овцевъдци, макар че изобщо турците и в 2-те села не са били малко защото имената на местностите в землището им са почти всички от турски произход. Вероятно в новото село са преселили не само българи от старото село, но по-късно и от други близки средногорски български махали или села, напр. Калагларе, защото юруците-турци, заети повече в животновъдството си, са имали нужда за земеделските им цели от български работни ръце, без да е имало турски чифлик, както е било напр. в с. Карабунар. Наличността на български воденичар показва, че още тогава (XVI в.) селото е имало воденица на Луда Яна.

Развитие и днешно състояние. Население.[редактиране | edit source]

Касае се най-напред за произхода на българското население. Произходът на днешните родове — всички преселници —- е следният: от стария род Айнаджиски, чийто прапрадядо Айнаджията е дошъл от някоя съседна калаграрска махала, се развили днешните родове: Дулчовци, Лучовци, Делипенчовци, Керкеланите, Дуловци, Чубрини и Цветковци. От стария род Ненковци, дошъл от близкото Калагларско Орехово, се развили следните родове: Джалъзите, Чоловци, Шуманете, Колчовци и Мусиевци. От друг стар род Кехайовци, (Коевци), чийто прапрадядо Велко Кехаята, овчар на турци, дошъл от с. Айваджик (Дюлево), Панагюрско. Преди около 300 г. се развили родовете: Тоталаците, Куртаците, Спасовци, Стойчовци и Видини. От стария род Балджиовци, чийто прапрадядо е дошъл от село Раковица, Елинпелинско, най-напред в Калагларското Орехово и после се преселил в Джумая, произлизат по-новите родове: Мазаровци и Куртовци. Старият род Узуновци преди около 300 г. е дошъл от от с. Мухово, Ихтиманско. А родовете Пешловци, Веляците и Нейкови произхождат от неизвестен по-стар корен. В Джумая са дошли в миналото откъм Софийско Ковачите - български цигани, които били повече от 10 къщи, но около 1940 г. се изселили в Пазарджик и с. Гелеменово, та днес (към 2010 г.) са останали само 2 къщи. Временно са се заселвали в Джумая цигани мохамедани-бургуджии, които изчезнали. Както се вижда, населението на Джумая се е събрало от разни места, но все от Средногорието, затова по език и бит то е средногорско население.

Помни се, че селото е нападано от чума, затова е бягало за спасение на север в Домуздере. Помни се също, че е нападано и от кърджалийски банди, които се движели повечето по пътя край Луда Яна от Пловдив за Панагюрище. Турците били построили в селото две кули за защита срещу кърджалиите и имало кърджалийски гроб — на убит кърджалия от джумайските турци.

Българите населявали горната, северната махала на селото, а турците — долната махала. Българите и турците са живели дружелюбно, българите имали право да отглеждат свине.

Предполага се, че през XIX в. българското население в Джумая се е увеличавало. Към 1865 г. според Ст. Захариев /с. 37/ селото е имало: турци 50 къщи с 160 жители само мъже /300-320 с жените/ с джамия и мехтеп /училище/ с 20 ученици и българи 40 къщи с 150 жители само мъже /300 общо с жените/. Общо цялото население на Джумая било 600-620 жители. По време на Освободителната война турците избягали, като след войната 5-6 къщи турци се върнали, но след 1-2 години виждат, че не ще могат повече да останат, затова окончателно се изселват. Техните места естествено се заемат от местното българско население и при преброяването през 1884 г. от всичко 540 жители 536 са българи и само 4 цигани. При това се вижда, че в сравнение с 1865 г. населението на Джумая поради изселването на турците въпреки увеличението на българите е по-малко. Обаче до 1946 г. населението на селото непрекъснато се увеличава - в 1900 г. то е 721 души, 1920 г. - 947 души, 1934 г. - 1154, 1946 г. - 1266, 1956 г. - 986, 1965 г. - 742. В селото има около 170 къщи, като до 2009 г. само половината са обитаеми.

Частични изселвания от сбор са ставали преди и след Освобождението, но това между 1946-1965 г. е твърде голямо -масово, 50-60 къщи. Както и по-напред те са се изселили главно в Пазарджик.

Стопанство[редактиране | edit source]

Селскостопанските местности в землището на с. Сбор, изброени от север на юг, са следните: Келтепе - кории и ниви, Комина - кории, Къркъма - лозе и ниви, Королевица - ниви, Еленка - ниви и самозолесили се ниви, Черни ниви - ниви, Гюреш кър - ниви, Илафтърла - ниви, Копанищата - ниви и самозолесили се ниви, Балакларе - овошни градини череши, Безчийницата - овошни градини /череши/ и ниви, Под селото - ниви, Селските ливади - ливади, Алчакчаир - ниви и ливади, Узунов алчак - ниви, Моловица - гори, Айкъна - ниви, Воденичарска курия - гора, Къшла дере - гора, Домус дере - гора, Априлски бозалък - ниви, Курджа дере - ниви и мера, Лазаров келник - ниви, Крушата - ниви, Градината - самозалесили се ниви, палешникова курия, Сакарджа - ниви и гора, Гюмето - лозя, Аджийски ниви - ниви, Шопови чукари - ниви и мери, Толовица - ниви, Луда Яна - ниви, Ненчов гроб - ниви и пасища, Голямата поляна - ниви и пасища, Кара гьол - ниви, Юруков бряст - ниви, Нейкови дъбици - ниви, Джубулка - ниви, Чатърлъка - ниви и пасища, Чукур чир - ниви и овощнаи градини /череши/, Гробищата - ниви, Герена - ниви, Баталите - ниви, Келника - ниви и лозя, Немски ниви - ниви, Шилев гичин - ливади и мери. Към 2009 г. поради лошото стопанисване на земята от създадената през 1996 г. ЗК "Съгласие" много от обработваемата земя е залесена от храсти, шипки и капини и трудно може да бъде бъде доведена до състояние за обработка.

В далечното минало турците са били главно животновъди; по подражание и нужда - също и българите. Тогава пасищата и горите за паша са били по-обширни. До 1959 г. селото е имало 1780 дка мера. Сега има 300 дка естествени ливади. До 1989 г. е било добре развито овцевъдството и птицевъдството.

Постепенно взема връх земеделието, главно житарството, което и днес заема най-голяма част /5000 дка/ от всичката обработваема площ на Сбор - 13 960 дка.

Турската власт някога е налагала култивирането на памука.За лозарството има прекрасни условия /топогравски,почвени и климатични/,но до 1974 г. не е било така развито ,както в другите крайща на Средногорието.До 1974 г. е съществувало лозе само в Келника,а от 1974 г. са засадени Гюмето,Келника,Градината /или мерлото/.лозята вече са около 1400дка, като към 2009 г. лозята в Къркъма и Градината /или Мерлото/са занемарени и не се обработват.

От 1905 г. е въведена тютюневата култура, а след Първата световна война - слънчогледът и по-късно овощарството първо покрай Луда Яна - ябълси и сини сливи, но сега те не съществуват. По-късно са засадени черешовите градини в Балакларе и Безчийницата. През 2000 г. от ЗК "Съгласие" е засадена и най-младата овощна градина в местността Чукур чир.

През 1945 г. се основава ТКЗС "Заветите на септември". То е създадено като производствен отдел към кредитната кооперация "Съгласие", която е създадена през 1929 г. и към нея е имало и винарски отдел. А през 1959 г. се присъединяват към НПВЛК, гр. Септември заедно със с. Гелеменово и сборското ТКЗС се присъединява към ТКЗК "Ернст Телман". До 1989 г. в селото са се отглеждали разнообразни земеделски култури като: житни култури, царевица, лозя, череши, ябълки, сливи, фъстъци, дини, домати, тютюн и др. От 1989 до 2009 г. в селото се обработват малко декари - предимно с житни култури, които не могат да задоволят нуждите на селото и да осигурят препитание на живеещите в него.

Религия[редактиране | edit source]

Вероизповедание - 100% християни. Първата черква "Св. Иван Предтеча" е строена в 1874 г., но през Априлското въстание е била изгорена. След това на същото място през 1899 г. е построена сега съществуващата църква.За първи път от август месец 2014г. за почна ремонт на покривната конструкция на църквата ,но все още ноември 2014 г. не е завършен.

Забележителности[редактиране | edit source]

В турско време за училище се използвали стаи в частни къщи. За пръв учител се сочи Петко Даскала от гр. Панагюрище. Първата училищна сграда е строена 2 години след Освобождението. Ново начално училище се строи през 1927 г., като общинско място е подарено с разрешение на XVII обикновено народно събрание, първа редовна сесия от 1914 г. През 1959 г. е направена пристройка към него за прогимназия. Училището съществува до 1964 г. и е закрито; оттогава 70 ученика ходят на училище в с. Долно Левски /сегашното с. Левски/. Училището се е казвало "Петко Р. Славейков".

Читалище "Просвета" е основано в 1928 г. В първите години се е помещавало в стая на училището. През 1978 г. започва строителството на ново читалище на мястото на старото. Новото читалище е открито на 11 март 1982 г.

в землището на село Сбор се намира и местността Воденичарска курия, която има статут на защитена територия.

Култура[редактиране | edit source]

Село Сбор има фолклорна група за народни песни и танци. В нея участват деца и възрастни жители на селото. Групата е участвала в много фестивали из станата.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година на 6 септември селото чества своя празник.От 2002г. е възобновен празникът посрещане на Св.Георги-той се прави на 5 май край селото около обреден камък и с това посрещане хората са измолвали от св. Георги дъжд. В празникът вземат участие всички ,като жените правят обредни пити и се пеят песни за Св. Георги.

Кухня[редактиране | edit source]

Кухнята ня с. Сбор е специфична с това, че продуктите за приготвяне на ястията са предимно собствено производство. Ето и няколко рецепти, характерни за с. Сбор.

Сач пиле /Топени петури/

Продукти: 1кг. брашно, 1 ч.ч. хладка вода, 1 щ. сол, 1ч.л. оцет, 200 гр. натрошено сирене и 150 гр. масло

Начин на приготвяне: от брашното, водата, солта, оцета замесваме тесто за баница. Разточват се кори за баница малко по-дебели и се препичат отгоре на печката. В дълбока тава или тиган се запържва маслото и се налива 1 л. вода и започва да се редят запечените кори по следния начин: ред кори, ред сирене и така нататък. Сервира се горещо.

Гръчена баница

Продукти: 1 кг. брашно, 300 гр. вода; за сиропа: 1 кг. захар, 700 мл. вода

Начин на приготвяне: замесва се тесто от брашното и водата и се разточват кори, които се оставят разперени да позасъхнат около половин час и след това се гърчат в подмазана тава, после се поръсват с олио и се пече до зачервяване. Като изстине, се залива с горещ сироп от захарта и водата. Тази баница се е приготвяла навремето за сватби, когато се е ходило при кумовете.

Кисела каша

Продукти: 1 л. зелева чорба, 1 с.л. брашно, 1 стрък праз, 5 с.л. олио

Начин на приготвяне: загряваме олиото и в него запържваме ситно нарязания стрък праз. След като се запържи празът, се добавя брашното и се запържва, разрежда се със зелевия сок и се вари до сгъстяване.

Клин чорба

За тази супа се използва кисело мляко което има силен кисел вкус

Продукти: 1 стрък пресен лук, 1 кофичка кисело мляко, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.ч. ориз, 1 к.л. червен пипер, сол и джоджен, 4-5 с.л.олио

Начин на приготвяне: запържваме лука в олиото, добавяме брашното и след него червения пипер, изсипваме млякото и разреждаме с вода. След като заври, добавяме ориза и накрая нарязания джоджен.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Стефан Захариев. Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза (Виена), стр. 37.