Свастика
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Свастиката представлява кръст, чиито рамене са пречупени на 90° надясно. Обикновено е поставян хоризонтално или под 45-градусов ъгъл. В индийския му вариант има точка във всеки квадрант (показано е на изображението вдясно).
Съдържание |
Произход [редактиране]
Думата „свастика“ идва от санскритското स्वस्तिक, свастика, което означава някакъв предмет, носещ щастие или предвещаващ добро, и по-точно отличителен знак, който се поставя върху предмет или човек, за да носи късмет. Думата е съставена от представката су- (сроден на гръцкото ευ-), означаващ „добър, добро“, и асти — езикова абстракция на корена „ас“ 'да бъда'. Така се получава свасти, което означава „благосъстояние“. Наставката „-ка“ служи за образуване на умалителни, и „свастика“ буквално означава «малко нещо, свързано с благосъстоянието». Може да се каже, че „свастика“, грубо казано, означава „щастлив амулет“.
Разпространение [редактиране]
Свастиката присъства в изкуството и като проект през цялата история на човека. Тя символизира множество различни неща — късмет, Суря (Слънцето), Брахма, или индуското понятие самсара. Всъщност индусите обикновено използват свастиката като религиозен символ — за пръв път е спомената във ведите, свещените книги на индуизма. Тя се пренася и в други религии като будизма и джайнизма. Среща се и в други азиатски, европейски и индиански култури — понякога като геометричен мотив, понякога като религиозен символ.И досега в Индия се рисува свастика навсякъде: на вратите на храмовете, във всяко жилище, върху тъканите, в които се завиват свещените текстове, върху погребалните покрови. Свастиката е един от най-древните и свещени символи на арийците. Нанасянето на този знак означава нещо много сходно с кръстния знак, който християните правят, например изпращайки някого на път, за да му пожелаят късмет и Божията закрила.
Използване като националсоциалистически символ [редактиране]
Общоприетото мнение за свастиката се изменя през първата половина на 20 век, когато тя е приета за емблема на Националсоциалистическата германска работническа партия. След Втората световна война, повечето европейци и дори европейски законодателства се отнасят към свастиката като към единствено националсоциалистически символ, без да вземат под внимание възможната ѝ друга употреба.
Разпространение в България [редактиране]
Архитектурна употреба на свастика в България може да се види на една от църквите в Стария град в Несебър, като там е поставена като орнамент на апсидата от външната страна, а така също в археологическите находки под църквата „Света София“ в град София.
