Свен Хедин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Свен Андерс Хедин
шведски изследовател
Свен Андерс Хедин 
Роден: 19 февруари 1865
Стокхолм, Швеция
Починал: 29 ноември 1952
Стокхолм, Швеция
Маршрутите на експедициите на Свен Хедин 1886-1935, без шведско-китайската в периода 1926-1935

Свен Андерс Хедин (на шведски: Sven Anders Hedin), (18651952), шведски изследовател на Средна Азия.

Свен Хедин предприема първото си пътешествие в Азия през 1885. Той заминава като домашен възпитател през Русия към Баку, а оттам самостоятелно към Персия и Османската империя. След завръщането си публикува първата си книга "През Персия, Месопотамия и Кавказ" (1887). През 1889 публикува съкратен превод на книгата на известния руски изследовател на Средна Азия Николай Пржевалски. През 1889—1890 учи в Берлинския университет при изявения географ Фердинанд фон Рихтхофен, известен с въвеждането на термина „път на коприната“.

През 1890 Хедин заминава за Персия като член на шведската дипломатическа мисия, а след това продължава самостоятелно в руска Средна Азия и Кашгар. След завръщането си на следващата година издава две книги — "Посолството на крал Оскар" и "През Хорасан и Туркестан". През 1892 получава докторска степен от Университета в Хале.

През 1893 Хедин за трети път заминава за Средна Азия през Русия. Изследва Таримския басейн и река Тарим, котловината Цайдам, платото Ордос, пустинята Гоби, пустинята Такламакан, езерото Лобнор, езерото Кукунор и Северен Тибет и през март 1897 пристига в Пекин. Резултатите от това пътуване са публикувани в книгата "През Азия".

При четвъртото си пътуване 1899–1902 той се спуска по река Тарим към Лобнор и съставя карти на Тибет, но не е допуснат до Лхаса. Завръща се през Ладах и Кашмир и публикува книгата "Централна Азия и Тибет".

При петото си пътуване извършва в периода 1906–1908 с цел заличаване на "бялото петно" на север от горното течение на Брахмапутра. Тръгва от Трабзон преминава през Персия и Афганистан и през август 1906 достига до Лех, в долината на горното течение на река Инд, където наема голям керван. От там, въпреки противопоставянето на британските власти продължава на изток. Няколко седмици керванът се придвижва покрай северните склонове на хребета Алинг Гангри, а след това по тесни речни долини, притиснати мужду високи хребети. На 85° и.д. пътят завива на югоизток и навлиза в напълно ненаселени райони. В края на годината експедицията достига до езерото Нгангце (87° и.д.), където провежда кратко зимуване.

В средата на януари 1907 керванът продължава на юг, и скоро Хедин се убеждава, че от долината на река Цангпо (горното течение на Брахмапутра) го отделя грандиозна стена. По рано се е предполагало, че тук се простира плато с няколко тесни, разположени по паралела дълги хребети. От прохода Хедин вижда огромни каменни валове, образуващи, по негово мнение, единна непрекъсната верига. И той решава да провери своето предположение, да извърши пресичане на тази верига на възможно повече места. От Шигацзе, на река Цангпо, където му се налага да престои месец и половина, в края на март експедицията се насочва на запад, преодолявайки противодействието на китайските власти, като извършва странични маршрути на север и на юг от долината.

В най-горното течение на реката (там тя се нарича Мацанг) той определя, че от трите я съставящи южния поток е най-пълноводен и, след като се изкачва по него открива действителните извори на Брахмапутра. Недалеко от там Хедин открива и изворите на река Сутледж, от басейна на Инд. След това се спуска до езерото Манасаровар, там построява лагер и докато керванът почива няколко дни той изследва системата езера Манасаровар – Лангак. След това с петима спътници Хедин се насочва на север и открива изворите на река Синги, една от съставящите на река Инд. В края на октомври 1907, на 32° с.ш., експедицията достига до керванския път, минаващ по долината на река Гартанг.

На молбата му да му се разреши да изследва "бялото петно" между 84° и 87° и.д. китайските власти му отказват. Пренебрегвайки техния отказ в началото на декември с нов керван тръгва на път към това "бяло петно". Началото на 1908 го заварва сред лабиринт от диви планини и студове до -40°С. Едва в началото на февруари керванът достига до добри пасища за яковете. В началото на април, на 84° и.д. Хедин още веднъж пресича планинската страна до долината на река Цангпо, като по този начин завършва нейното изследване.

Осемкратното пресичане на високопланинския регийон по 31° с.ш. (между 80 и 87° и.д.) му позволяват да оконтури планинска система, известна по рано в отделни пунктове и наименувана от него Трансхималаи (Гандисишан). Тази система се простира успоредно на Хималаите на север от тях и се явява вододел между индийския океан и многочислените безотточни тибетски езера. Хедин проследява Трансхималаите на около 700 км, а цялата им дължина оценява на на 2300 км (действителна 1600 км).

При завръщането си е посрещнат триумфално в Стокхолм, но предизвиква все по-силен скептицизъм и критики сред Британското кралско географско дружество. Резултатите от петото му пътуване са публикувани в книгата "Трансхималаи".

След 1911 Свен Хедин се включва в шведския политически живот като привърженик на въоръжаването. В началото на Първата световна война е военен кореспондент на Източния и Западния фронт. В резултат на прогерманските си репортажи е изключен от Британското кралско географско дружество. През 1916 пътува в Близкия Изток, а през 1923 в САЩ, откъдето се завръща през Пекин, Монголия и Москва.

Последната азиатска експезиция на Хедин се провежда между 1926 и 1935 със значително германско и китайско участие. Провеждат се изследвания в различни дисциплини в Монголия и Таримския басейн.

През 1936 Свен Хедин произнася реч при откриването на Олимпиадата в Берлин. През следващите години се ангажира с дипломатически мисии в Германия и пронацистки публикации, включително книгата Америка в борбата между континентите, в която обвинява Рузвелт за Втората световна война.

Носител на много отличия, като медала Виктория на Британското кралско географско дружество и медала Вега на Шведското географско дружество. След смъртта му на 26 ноември 1952 Кралската академия на науките в Швеция и Стокхолмския етнографски музей създават фондация „Свен Хедин“.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 189-190. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4

Трудове[редактиране | edit source]

  • Genom Persien, Mesopotamien och Kaukasien: reseminnen, 1887
  • Genom Khorasan och Turkestan: minnen från en resa i Centralasien 1890 och 1891, 1892-93
  • En färd genom Asien (Путешествие по Азии), 1-2, 1898
  • Asien — Tusen mil på okända vägar 1-2, 1903
  • Öfver land till Indien 1-2
  • Durh Asien Wüsten" (Bd. 1-2, 1899)
  • Scientific results of a journey in Central Asia 1899—1902, 1-7, 1904-07
  • Im Herzen von Asien (Bd. 1-2, 1903)
  • Transhimalaya: upptäckter och äfventyr i Tibet 1-3, 1909-12
  • Från pol till pol, 1-2, 1911
  • Fronten i väster, 1915
  • Kriget mot Ryssland, 1915
  • Ein Volk in Waffen: den deutschen Soldaten gewidmet, 1915
  • Southern Tibet: discoveries in former times compared with my own researches in 1906—1908, 1-12, 1915-22
  • Till Jerusalem, 1917
  • En levnadsteckning, 1920
  • Gran Canyon (1925)
  • Jehol — Kejsarstaden, 1931
  • Erövringståg i Tibet, 1934
  • Stora hästens flykt, 1935
  • Tyskland — 60 år, 1939
  • Chiang Kai-Shek: marskalk av Kina, 1939
  • Mitt liv som upptäcksresande, 1-4, 1930
  • Det kämpande Tyskland (under medverkan av Sven Hedin), 1941
  • History of the expedition in Asia 1927—1935, 1-4, 1943-45
  • Utan uppdrag i Berlin, 1949
  • Mina hundar i Asien, 1952