Света Богородица Кубелидики

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Богородица Кубелидики“
Παναγία Κουμπελίδικη
Църквата от север
Църквата от север
Карта
Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКостур
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
Тип на сградататриконхален с купол
ИзгражданеX – XI век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Богородица Кубелидики“ в Общомедия

„Света Богородица Кубелидики“, известна и като Скутариотиса[1] и Кастриотиса[2] (на гръцки: Παναγία Κουμπελίδικη или Σκουταριώτισσα) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[3][4][5][6]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата от запад
Западната фасада на църквата в 1918 г.

Църквата е разположена в Акропола на града, близо до крепостната стена.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според повечето изследователи – Габриел Миле, Анастасиос Орландос, Стилянос Пелеканидис, Питър Мегау, Рихард Краутхаймер, датира приблизително от X – XI век, на базата на сравнение с храмовете в Несебър и Епир.[6][4] Някои учени предлагат по-ранна дата - IX век.[5]

Името Кубелидики, тоест Куполна (от турското кубе, купол) храмът получава в османско време. Първоначалното име е Скутариотиса, което е отбелязано в надпис в основата на купола:[6][4]

…ΥΠΕΡΑΓΙΑΣ ΘΕΟΤΟΚΟΥ ΤΗΣ ΕΠΟΝΟΜΑΖΟΜΕΝΗΣ ΣΚΟΥΤΑΡΙΩΤΙΣΣΑΣ… ΕΚΕΝΟΥΡΓΗΘΗ Ο ΘΕΙΟΣ ΚΑΙ ΠΑΝΣΕΠΤΟΣ ΝΑΟΣ ΤΗΣ ΚΑΙ ΑΚΑΤΑΜΑΧΗΤΟΥ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΟΥ ΤΟΥ ΠΑΝΕΥΓΕΝΕΣΤΑΤΟΥ…[6][4]

на Пресвета Богородица, наречена Скутариотиса… Обнови се Божият и Пресвят и Непобеден Храм с приноса на труда и разходите на най-благочестивия…

Прилагателното Ακαταμάχητος, тоест Непобедена, препраща към крепостта в която се намира храмът.[6][4] Също с крепостта е свързано и името Καστριώτισσα, тоест Крепостна, от κάστρο, крепост.[5]

В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[7]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е малък правоъгълен храм с купол на четири арки между централния наос и три полукръгли конхи. На запад има тесен, по-голям на ширина, отколкото на дължина притвор с полукръгъл свод, а след него и външен притвор, добавен по-късно в края на XV век,[6][4] чийто свод е разрушен и впоследствие заменен с двускатен покрив. Входът на храма е от запад.[5] Голяма част от купола е разрушена по време на италианска бомбардировка в 1940 година, но е възстановена в 1949 година.[5] Той има забележителна керамична декорация.[8][6]

„Света Богородица Кубелидики“ е единствената триконхална църква, запазена до днес в района като декоративните тухлени елементи в нея наподобяват тези от „Свети Архангели Гимназиални“.[8] Никола Мавродинов свързва стила на църквата с този на костурската базилика „Свети Стефан“ и особено със „Свети Герман“ в преспанското село Герман, тъй като за разлика от други костурски църкви, тази група няма външна украса от псевдоконструктивни ниши. И при трите църкви прозорчетата в купола са украсени с широки страници и архиволти, заобиколени с корниз от „вълчи зъби“.[9] Храмът се отличава със забележителна архитектурна и декоративна хармония.[6]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Новозаветната Троица, стенопис от 1260 – 1280 г.

Стенописите, макар и разрушени на места, покриват изцяло вътрешните стени и западната стена отвън и са от няколко слоя – от XIII до XVII век.[5][10][6]

1260 - 1280 г.[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите стенописи в наоса са от периода 1260 – 1280 година и са силно повредени от бомбардировките в 1940 година. Забележителни от този период са сцените Успение Богородично на западната стена и Новозаветната Света Троица в полукръглия свод на вътрешния притвор. Стенописите се отличават с изискани цветове и хармонични съчетания, единно зелено предаване на лицето и пластичност на облеклото, което добавя обем на фигурите. Този стил е типичен за константинополските ателиета.[10][6]

1495/1496 г.[редактиране | редактиране на кода]

Изображението на Свети Николай от долната зона на северната стена на притвора (1495/1496)
Изображението на Свети Мина на кон от северната стена на втория притвор (1495/1496)

Значително по-добре са запазени са стенописите от XIV, XV и XVII век, които са както във вътрешността, така и по външната фасада на храма.[10][6]

От 1495/1496 година са стенописите на западната фасада на църквата, фрагментът в долната зона на северната стена на притвора с допоясно изображение на Свети Николай и фигурата на Свети Мина на кон на северната стена на втория притвор.[5]

Стенописите на западната фасада са силно избледнели особено в долната зона. На-отгоре на фасадата е развита композицията Дейсис (край на XIV век[6]). Под нея са сцени от житието на Свети Йоан Кръстител - Свети Йоан пред Ирод, Секновение, Танцът на Саломе и Пирът на Ирод.[10] Най-впечатляващата сцена е Танцът на Саломе (1496[6]). Под него има по-стар слой от края на XIV век с изображение на молитва.[10]

В първата зона на фасадата, в отделни рамки са изобразени Пророк Илия хранен от гарвана и Богородица Страстна северно от входа, както и Свети Йоан Кръстител южно от входа, и по-късно изписаната Света Петка. От тези изображения са останали само силуети, но са запазени на фотографии.[5]

Идентификация на зографското ателие[редактиране | редактиране на кода]

Конят на Свети Мина от „Света Богородица Кубелидики“ (1495/1496) и от „Свети Георги“ на Кремиковския манастир (1493)

Живописта от 1495/1496 година в църквата принадлежи към зрелия период от развитието на Костурската художествена школа през 90-те години на XV век. Дело на костурски зографи от същия период са фрагментът в църквата „Свети Николай Теологинин“ в Костур (края на XV век), стенописите в Погановския манастир (1499) и част от живописта в „Света Петка“ в Брайчино (края на XV век). Стенописите от западната фасада на „Света Богородица Кубелидики“ обаче имат най-близък паралел в по-голямата част от живописта в притвора на стария католикон „Свети Георги“ на Кремиковския манастир (1493). И в двете църкви присъства изображение на Свети Йоан Кръстител без крила и със свитък, което и рядък иконографски вариант.[5]

Икона на Дева Мария с много рядък иконографски тип от църквата
Рождество Христово, стенопис от XVII век

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δασκαλάκης Νικόλαος. Παναγιά η Κουμπελίδικη: οδηγός επισκέπτη, Θεσσαλονίκη, 1992.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα-Παναγία του Πάθους „Αμόλυντος“, архив на оригинала от 16 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100716124923/http://www.parembasis.gr/2003/03_11_19.htm, посетен на 9 февруари 2009 
  2. Παϊσίδου, Μελίνα. Παναγία Κουμπελίδικη ή Καστριώτισσα Καστοριάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 20 май 2014 г.
  3. Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα, Καστοριά // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 23 октомври 2016.
  4. а б в г д е Παναγία Κουμπελίδικη // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-22. Посетен на 22 декември 2018.
  5. а б в г д е ж з и к Кунева, Цвета. Костур, църква „Св. Богородица Кубелидики“ (стенописи от 1495/1496) // Пътища на балканските зографи. Посетен на 6 октомври 2020 г.
  6. а б в г д е ж з и к л м н Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 17. (на гръцки)
  7. ΠΔ 3-11-1924 – ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
  8. а б Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Православието. Посетен на 18 май 2014 г.
  9. Мавродинов, Никола. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. София, 1959. с. 270.
  10. а б в г д Παναγία Κουμπελίδικη ή Σκουταριώτισσα // Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2016-12-27. Посетен на 26 декември 2016.