Света Богородица Левишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Богородица Левишка
Bogorodica Ljeviška*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Our Lady of Ljeviš, Prizren, 2010. View from clock tower.jpg
Църквата 1980 г.
Държава Флаг на Сърбия Сърбия
Тип Културно
Критерии ii, iii, iv
Справка
Регион** Европа и Северна Америка
Координати 42°12′41″ с. ш. 20°44′09″ и. д. / 42.211389° с. ш. 20.735833° и. д.
Регистрационна справка
Вписване 2004  (28ма сесия)
Застрашен да
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

„Света Богородица Левишка“ е православна църква в Призрен. Възобновена е и принесена в дар на православните християни от крал Милутин. Църквата е възобновена през 1306-1307 г. върху руините на по-стара българска църква от 11 век. Преди първия градеж на местото е имало още по-стар християнски храм. Богородица Левишка е седалище на призренския охридски епископ. По време на Османското владичество църквата е била превърната в джамия.[1]

Архитектура[редактиране | edit source]

Първата сграда на българската църква от 11 век е под формата на трикорабна базилика. През 14 век над средния кораб на старата църква, е издигнат петкуполен храм с формата на вписан кръст, с издължена основа.[1] Възобновеният градеж на Богородица Левишка е в типичен вардарски стил. Възобновяването на църквата е извършено под ръководството на майстор Никола (архитектурна част), което е видно от надпис.

Стенописи[редактиране | edit source]

При възобновяването на храма изографисването му е дело на Михаил Астрап (1307-1313). Най-старите и ценни запазени фрески са от времето на цар Иван Асен II - 30-те години на 13 век.

Паметник на културата[редактиране | edit source]

Църквата Богородица Левишка е поставена под защитата на ЮНЕСКО през 2006 г., като е един от четирите православни храма в Косово които са в списъка на ЮНЕСКО от 2004 г. В момента се охранява от немски войници на КФОР към ЮНМИК.

Вижте също[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Дероко, Александар. Монументална и декоративна архитектура у средњевековној Србији, Београд, 1985, с. 127-128.