Света Богородица Челница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Света Богородица“
„Света Богородица“
Църквата отвън
Църквата отвън
Карта
Местоположение в Охрид
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоОхрид
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоОхрид
ИзгражданеXIV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Света Богородица“ в Общомедия

„Света Богородица Челница“ (на македонска литературна норма: Света Богородица Челница) е православна църква в град Охрид, Северна Македония, част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според Никола Мавродинов и Станчо Ваклинов „Света Богородица Челница“ е базиликата, построена според историческите извори от българския владетел Борис I в IX век в Охрид, но според други изследователи църквата е от XIV век.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Стенопис от църквата

Църквата е разположена югоизточно от църквата Мали „Свети Врачи“. Тя е двукорабна, което е рядко явление в църковната архитектура, и на практика е единствената подобна в Северна Македония. Двата кораба на свързани с арки, като северният е по-малък, а южният – по-голям. Апсидата ѝ е стъпила върху старата крепостна стена.[2][1] Църквата има второ ниво с вход от юг.[1] В XIX век от западната страна на църквата е изграден трем с камбанария.[1]

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

От XIV век е най-ранният запазен живописен слой, от който има останали части на южната и северната стена над арката.[2] В 1862 Дичо Зограф изписва на западната стена на наоса сцената Успение Богородично и оставя голям наспис с подпис.[1] В 1901 година над някои стенописи работи и Коле Момиров.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Петровска, Светлана, Александар Целески, Надежда Поп-Костова, Горан Патчев. Студија за интегрирана заштита на Старото градско јадро (предлог план). Дел 1. Охрид, Национална Установа –Завод за заштита на спомениците на културата и Музеј –Охрид, 2016. с. 65.
  2. а б в Базайтова, Ралица. Охрид и неговите храмове // Православието. Посетен на 9 март 2020 г.
  3. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.