Света Богородица (Бобошево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква "Света Богородица"
град Бобошево
Church of the Holy Mother of God, Boboshevo.1.jpg
Света Богородица (Бобошево) (България)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Бобошево
Вероизповедание Православие - Българска православна църква
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Дупница
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил възрожденски
Време на изграждане 1862 г.
Съвременен статут действащ храм
Църква "Света Богородица"
град Бобошево
в Общомедия

Света Богородица е възрожденска българска църква в град Бобошево, област Кюстендил.

История, архитектура[редактиране | edit source]

Църквата се намира в центъра на град Бобошево. Тя е сред най-красивите и величествени възрожденски храмове, не само в Кюстендилска област, но и в цяла България. Отличава се с необичайна архитектура, напомняща Рилския манастир.

Иззидана е от дялан камък с тухлени пояси, а във вътрешността ѝ се издигат десет колони, върху които са разположени осемнадесет кубета. По план е трикорабна базилика. Храмът е изграден върху основи с дължина 24 м и ширина 8 метра. Висок е 10 метра. Иззидан е от камък, с тухлени пояси, и е покрит с керемиди. Във вътрешността на църквата, като втори етаж, се издига т. нар. женско отделение, което събира 150 души; в ниската част храмът побира повече от 650 богомолци. Подът бил покрит с големи квадратни тухли, но през 1923 г. тухлената настилка е заменена с мозайка. Сградата има три големи дъбови врати. От запад и юг било издигнато покрито сводово преддверие "артика". Първоначално камбанарията е неразделна част от църквата и се издига високо над покрива в югозападния и ъгъл, над женското отделение. След Освобождението са поставени и три камбани. На 2 март 1904 г. силно земетресение събаря камбанарията и поврежда западното преддверие. През 1907 г. всички повреди са поправени от майстор Саве Илков от Радомирско, като новата камбанария е построена отделно от църквата в южната част на църковния двор.

Строителството на църквата започва през пролетта на 1851 г. и завършва след десетилетие - през 1862 г. Според историческите свидетелства вдигането на такава голяма църква се наложило поради факта, че съществуващите дотогава църкви - поради малките си размери, не можели да побират миряните. Неин строител е прочутият първомайстор Миленко от село Блатешница, Радомирско, който е строител и на южното крило на Рилския манастир.

Наосът, олтарът и галерията на втория етаж са цялостно изографисани. Изписването на огромната църква било поверено на големия възрожденски художник Станислав Доспевски, а негови помощници били братята му Никола Доспевски и Захари Доспевски. Освен тях в изографисването на църквата взели участие местният художник Георги Веселинов - Зограф, както и други самоковски и разложки художници. Иконостасните икони, рисувани 1859-1864 година, са дело на Никола Доспевски и Захари Доспевски. Част от стенописите (1890-1898) са изпълнени от Димитър Сирлещов и неговия ученик Костадин Хаджипопов.

Камбанарията на църквата

От запазени документи от това време е видно, че само на Станислав Доспевски и хората му било уговорено да се заплатят 24 000 гроша. Бобошевци обаче успели да заплатят само 14 000 гроша, а за остатъка Доспевски завжда дело пред софийския шериатски съд. В София подсъдимите бобошевски първенци се споразумяват с художника, който им опрощава 3000 гроша, а те му заплащат разликата от 7000 гроша.

Църквата е тържествено осветена на 29 октомври 1862 г. в присъствието на цялото население, селяни от близките села и пратеници от Кюстендил, Дупница, Самоков и Горна Джумая.

За покриване разходите по това огромно начинание се отзовават не само бобошевци, но и селяни от околните села. Разноските по църквата обаче били огромни и за погасяване на задълженията, три години след освещаването на храма, селото е принудено да прибегне до заем от Рилския манастир. На 1 декември 1865 г. бобошевските първенци издават задължителен запис в полза на манастира, за главница 30 000 гроша при годишна лихва от 3600 гроша, дължими на 3 вноски. На първия падеж обаче вноската не била платена и записът е протестиран. Манастирът и поръчителите прибягват до сурови мерки. Десет души от църковните настоятели са задържани и хвърлени в затвора в Дупница. Това стреснало всички. Първата вноска е платена и затворниците - освободени, а останалите задължения - покрити с вноски, разпределени между бобошевските първенци и доброволни дарения от селяните.

Днес църквата е действащ храм, паметник на културата.

Църквата носи името на Св. Богородица - така според християнската традиция се нарича Мария, майката на Иисус Христос. Известна е с различни прозвища като Дева Мария, Светата Майка, Мадона и други.

Литература[редактиране | edit source]

  • Кепов, Иван - Миналото и сегашно на Бобошево. 1935, 288 с., издава Бобошевска популярна банка, печатница Кехлибар, с.192-206;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител, София, 2008 г., изд. РИМ, Кюстендил, печат Дийор Принт ООД, с. 108

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]