Света Петка Самарджийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.

Църква "Света Петка Самарджийска"
Sofia-st-petka-church-imagesfrombulgaria.jpg
Света Петка Самарджийска (София)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място София
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Време на изграждане ХІ век
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
Църква "Света Петка Самарджийска" в Общомедия

„Света Петка Самарджийска“ е православна църква в София.

История и архитектура[редактиране | edit source]

Църквата "Света Петка Самарджийска" се намира в центъра на София, в близост до катедралата „Света Неделя“.

Върху криптата, която е много стара римска гробница (крипта) от IV в., което означава, че е имало предишна обредна сграда, в ХІ век е издигнат настоящият храм. Най-старите запазени стенописи са от ХІVв. над него е слой от ХV и ХVІ в. зографисван от св. Пимен Зографски. Църквата е наречена на света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието и са се черкували и поддържали храма.

Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята. Под нея лежи древно култово място, където са открити стари римски гробници. Стените на църквата са дебели 1 м, изградени от тухли и камъни. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови. Църквата е реставрирана и експонирана през 70-те години на 20-ти век по проект на арх. Н. Мушанов и арх. Зл. Кирова. Стенописите са реставрирани от художник - реставратора Л. Делчев.

Съществува хипотеза, поддържана и от писателя Николай Хайтов, че в „Св. Петка Самарджийска“ е погребан Васил Левски. Основанията за тези твърдения са спорни интепретации на резултатите от проведените археологически разкопки през 1956 година и някои сведения в печата от 1937 година, препредаващи разказите на потомци на извършилите препогребването. През 80-те години на 20 век се развива остра полемика по въпроса, но до окончателно решение не се стига, поради противоположното становище на Археологическия институт и на станалите разисквания в Българската академия на науките не се приема единодушно становище. През 90-те години на храма е поставена мраморна плоча с текст че тук "според народната памет е погребан В. Левски", която по-късно изчезва. На 18.02.2012г.[1] с решение на Столичния общински съвет взето по предложение на Ангел Джамбазки, Вили Лилков и др. източно от абсидата пред църквата e тържествено осветена и открита плоча с надпис: „В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий". Добавката "редица научни данни" е в разрез с решението на Столичния общински съвет.[2]

Литература и източници[редактиране | edit source]

  1. Осветиха паметна плоча до предполагаемия гроб на Левски
  2. Решение № 314/26.05.2011 на Столичния Общински Съвет

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]