Света Петка (област Пазарджик)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Петка.
| Света Петка | |
 Централната част на Света Петка | |
  Света Петка  Света Петка | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1455 души[1] (15 март 2024 г.) 26,1 души/km² |
| Землище | 55,689 km² |
| Надм. височина | 1250 m |
| Пощ. код | 4620 |
| Тел. код | 035419 |
| МПС код | РА |
| ЕКАТТЕ | 65534 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община – кмет | Велинград Костадин Коев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Света Петка Бельо Мандраджиев (ДПС) |
| Света Петка в Общомедия | |
Света Петка е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.
География[редактиране | редактиране на кода]
Света Петка е село, разположено в котловината Чепино на 14 километра от Велинград, 54 км от Пазарджик и на 96 от Пловдив. Съставните му махали са Всемирци, Далова махала, Долна Дъбева, Сойка и Алендарова. Селото е изцяло мюсюлманско. То е разположено в югозападната част на рида Алабак, в Западните Родопи на височина около 1200 м.н.р.[редактиране | редактиране на кода]
Климат - планински.
Почви - светлокафяви горски почви.
Поминък - отглеждат се предимно картофи за семена и консумация. Няма промишлени предприятия. Основни източници на доходи са: дърводобив, горски продукти-гъби, билки и др.
Има железопътна спирка, на един километър от селото, на теснопътна железопътна линия Септември – Добринище.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според местната легенда първоначално се казва Мехмедова чука и е било колиби. До 1926 г. колибите са броени към с. Лъджене /днешен квартал на гр. Велинград/. Признато за село на 01.04. 1939 г. От 1952 до 1964 г. селото се е казвало „Лютово“, на името на партизанския помагач Мустафа Лютов. През 1964 година историческото име Света Петка е възстановено.[2] Причината да бъде наречено селото на името на Св. Петка е свързана с пренасяне мощите на светицата през XIII век. В района на селото мощите са пренощували.
След Руско-турската война и Съединението на България населението на Бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в Бабешките колиби, в която Света Петка е посочено като селище с 25 помашки семейства.
Селото е електрифицирано през 1958 г.[3]
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Селото разполага с 3 детски градини – най-голямата е в село Света Петка и две в махалите Алендарова и Всемирци.
- Средно образователно училище „Христо Смирненски“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на с. Света Петка се намират три тракийски надгробни могили /източник: „Енциклопедия на България“ /, чието местоположение не е точно определено.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Всяка година там се празнуват празниците Рамазан байрам и Курбан байрам.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Хората са мюсюлмани по вероизповедание. Те са етнически българи, които изповядват исляма – българомохамедани (помаци). Техният майчин език е български, а голяма част от песните и обичаите са типични за българския фолклор.
Кухня[редактиране | редактиране на кода]
Основните ястия, приготвящи се в селото, са предимно родопски. Запазена марка на селото е приготвянето на сладко от „зунички“ по стара рецепта.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989.
- ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
| ||||||||
