Света Троица (катедрала, Карлайл)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Света Троица“
Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity
Carlisle Cathedral 02.JPG
Света Троица (катедрала, Карлайл) (Англия)
Black pog.svg
Вид на храма християнски англикански храм
Страна Flag of England.svg Англия
Населено място Карлайл
Вероизповедание англиканство
Епархия епархия на Карлайл
Тип на сградата трикорабна базилика
Архитектурен стил готика, романика, норманика
Време на изграждане 1123 - 1350 година
Съвременен статут англиканска катедрала
„Света Троица“
Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity
в Общомедия

„Света Троица“ (на английски: Cathedral Church of the Holy and Undivided Trinity), по-известна като „Катедралата на Карлайл“ е англикански християнски храм, разположен в град Карлайл, графство Къмбрия, Северозападна Англия. Има статус на катедрална църква, като седалище на англиканския епископ на Карлайл.

Строителството ѝ е започнато през 1123 година, като монашеска църква за августинския манастир основан в Карлайл с разрешението на Хенри І.

История[редактиране | edit source]

През 1123 година в Карлайл е основан манастир от ордена на августините, като клон на римокатолическата църква. През същата година започва изграждането и на монашеската църква от англичанина Athelwold, който става първия игумен на обителта. Десетилетие по-късно, през 1133 година, храмът е издигнат в статус на катедрала и Athelwold става първия епископ на Карлайл (1133-1155).

Поглед към катедралата от Замъка „Карлайл“.

През последващите векове, сградите на църквата и манастирските постройки са регулярно ремонтирани и обновявани.[1][2]

С „Актът за разпускане на манастирите“ от 1536 година и въздигането на Англиканската църква като официална религия в кралството по времето на Хенри VIII, катедралата в Карлайл и другите манастирски храмове в страната започват да се управляват според приетия светски законопроект.[3]

По време на Английската революция през 1640-те, част от кораба на катедралата е разрушен от шотландската презвитерианска армия с цел използването на каменния материал за подсилване на крепостните стени на замъка „Карлайл“.

В периода 1853-1870 година, сградата е основно реконструирана от британския архитект Юън Крисчън. В началото на XIX век, катедралата е обект на изследователски труд и анализ от художника и архитект от викторианската епоха - Робърт Уилям Билингс.[4]

Архитектура[редактиране | edit source]

Предполага се, че монашеската църква е издигната върху основите на по-стар християнски храм, съществувал на същото място. Новата сграда е била изградена в доминиращият по това време нормански архитектурен стил с масивна каменна зидария. За основен материал е използван добиваният в района червен пясъчник. След повече от 800 години, в днешни дни се забелязва, че сградата страда от слягането на почвата, за което свидетелстват образуваните наклони в някои от вертикалните колони.

През XIII век, хорът на катедралата е препостроен в готически стил и по-широк от първоначалния. За нещастие, новата работа е сериозно засегната от пожар избухнал през 1292 година. Реконструкцията е трябвало да се извърши наново. До 1322 година е готова напълно и колонадата с готическите арки заедно с най-източната ниша със сложна ажурна украса. Стъкленият витраж на този най-голям прозорец е монтиран през 1350 година. Несъмнено най-забележителния архитектурен елемент на сградата е източния прозорец. Ажурната му структура е изпълнена в най-сложния от английските готически стилове, наречен - „Flowing Decorated Gothic“. С височина от над 15 метра и ширина от близо 8 метра, това е най-големият и най-богато декориран прозорец от този вид в цяла Англия. Някои части от витража все още съдържат оригиналното средновековно стъкло.

Таванът на хора е изпълнен с дървен цилиндричен свод датиран към XIV век. През 1856 година, той е реставриран и изпълнен с нов стенопис по проект на архитекта Оуен Джоунс.[1]

Като габарити, храмът е с дължина от 73 метра и ширина от 43 метра. Вътрешната (светла) височина е 22 метра, а височината на кулата е 33,5 метра.

Галерия[редактиране | edit source]

интериор на
централния кораб
интериор на
страничен кораб
характерното готическо
оребряване на тавана
Carlisle Cathedral 03.JPG Carlisle Cathedral TheNave.jpg CarlisleCathedral-Cumbria-2.jpg CarlisleCathedral-Cumbria-3.jpg

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Tim Tatton-Brown and John Crook, The English Cathedral, New Holland (2002), ISBN 1843301202
  2. Carlisle Cathedral website accessed Oct 21 2008
  3. John Harvey, English Cathedrals, Batsford (1961)
  4. Gentlemans Magazine, Printed by F. Jefferies (1840)

Външни препратки[редактиране | edit source]