Свети Атанасий (Горна Рибница)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.
| „Свети Атанасий“ | |
 Стенопис от храма | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Горна Рибница |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Неврокопска |
| Архиерейско наместничество | Санданско |
| Тип на сградата | трикорабна псевдобазилика |
| Изграждане | 1846 – 1849 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Атанасий“ в Общомедия | |
„Свети Атанасий“ или „Свети Атанас“ е православна църква в светиврачкото село Горна Рибница, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Изграждането на църквата започва през 1846 година.[1][2] Местните първенци учредяват съвет, за да подпомогнат събирането на необходимите средства и самия строеж. Според едни предания култовата сграда е завършена през 1849 години, според други – в 1851 година, когато е осветена.[3] Към нея е създадено и килийно училище, в което да се учат децата от селото.[1][2] Първият свещеник, който служи в църквата е Димитър Икономов, известен още като поп Димитрето или Рибнишкия поп.[1][2] След него в църквата служат Георги Перусанов (над 50 години), свещеник Димитър Иванов, Димитър Панковски, Серафим Спасов. За изграждането на църквата са допринесли рибнишките първенци. Учреден е бил ктиторски съвет, като в него влизат повечето от първенците.[1]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
По своята архитектура църквата „Свети Атанасий“ е вкопана в земята трикорабна едноапсидна псевдобазилика.[4][1] Има открит трем на северната и западната страна. На северозападната страна е пристроено килийно училище. В интериора таваните са дървени и апликирани, като на този над централния кораб е изобразен Христос Вседържител. Корабите са отделени с живописани колони. Иконостасът е рисуван с растителни мотиви и има примитивна плоска дърворезба върху венчилката и царските двери.[1] Дело на същия автор са проскинитарият, владишкият трон и балдахинът над престолния камък.[5] Върху цокълните табласа има класически сцени от Шестоднева. Стенописите и иконите са от 1850 – 1860 година, дело на майстор Атанас от Мелнишкото художествено средище и дебърски зографи.[2][1] В храма има икони на мелнишкия зограф Яков Николай.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 213.
- ↑ а б в г д Храмове // Община Струмяни. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 101-104.
- ↑ Терзийски, Г. Църквата „Свети Атанас“ в с. Горна Рибница./Church of St. Athanasius in the village of Upper Rybnitsa // Infinite past. Посетен на 18 декември 2015.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 214.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος – Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 317. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
| |||||||||||
