Свети Архангели Михаил и Гаврил (Бенче)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Архангели Михаил и Гаврил“
Света Богородица Ширшая небес в конхата на апсидата
Света Богородица Ширшая небес в конхата на апсидата
Карта
Местоположение в Брод (община)
Вид на храмаправославна църква
Страна Северна Македония
Населено мястоБенче
РелигияМакедонска православна църква – Охридска архиепископия
ЕпархияДебърско-Кичевска
Архиерейско наместничествоБродско
Тип на сградатаеднокорабен храм
ИзгражданеXVII век
„Свети Архангели Михаил и Гаврил“ в Общомедия

„Свети Архангели Михаил и Гаврил“ (на македонска литературна норма: „Свети Архангели Михаил и Гаврил“) е поствизантийска църква в поречкото село Бенче, Северна Македония. Църквата е част от Бродското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия. Църквата е изградена в XVII век.[1]

Храмът е разположен на самия източен вход на селото, от лявата страна на пътя и представлява гробищна църква. В архитектурно отношение е малка еднокорабна сграда с правоъгълна основа, която на изток завършва с тристранна апсида отвън. За протезис служи малка полукръгла ниша в източната стена, която не излиза отвън. Църквата е засводена с издължен, полуцилиндричен свод, който директно се опира на страничните стени. Над тази конструкция има обичайният двускатен покрив от каменни плочи. Олтарната апсида е покрита с правилна полукалота и също с каменни плочи. Входът е от запад и над него има полукръгла ниша. На южната фасада има малък правоъгълен прозоречен отвор. Зидарията е от камък и кал.[2] В по-ново време на запад е дограден притвор, като западната стена е разрушена и е оформено цялостно пространство.[1]

Няма данни за времето на изграждане на храма. По иконографските и стилистичните особености на запазените стенописи се смята, че храмът е изграден и изписан в първата половина на XVII век.[1][3] Стенописите в горните зони и свода са частично повредени.[1]

В 1988 година археографът Михайло Георгиевски открива 5 запазени стари ръкописни книги, датирани между XIV и XVI век. Днес се съхраняват в Народната и университетска библиотека „Свети Климент Охридски“ в Скопие, под инвентарните сигнатури Мс 17, 167, 168, 169 и 171.[3] Сред тях са Бенчевският литургичен сборник[4] и Бенчевското четвероевангелие.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 188.
  2. Митревски, Никола. Фрескоживописот во црквата Свети Архангел Михаил во селото Бенче, Порече, в: Прилози ХLІV 1-2, посветени на академик Цветан Грозданов по повод 50 години научноистражувачка деjност. Зборник на трудови од научниот собир одржан на 4 октомври 2012 година во Охрид. Скопje, 2013. с. 187.
  3. а б Велев, Илија. Средновековната духовна и книжевна традиција во Поречието, во: Луческа, Ели, Звонко Димоски, уредници. Сто години от раѓането на Јозеф Обрембски. Прилеп-Poznan, Институт за старословенска култура – Прилеп, Институт за словенска филологија УАМ – Познањ, 2013. с. 74. Посетен на 14 март 2016.
  4. Бенчевски литургиски зборник // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.
  5. Бенчевско четвороевангелие // Средновековни словенски ракописи во Македонија. Архивиран от оригинала на 2014-03-07. Посетен на 7 март 2014 г.