Свети Атанасий (Бобошево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Карта
Местоположение в Бобошево
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоБобошево
РелигияБългарска православна църква
ЕпархияСофийска
Архиерейско наместничествоДупнишко
ИзгражданеXVI век
Статутнедействащ храм, паметник на културата
„Свети Атанасий“ в Общомедия

„Свети Атанасий“ е късносредновековна българска църква в град Бобошево, област Кюстендил.

Свети Атанасий – икона върху платно в патронната ниша на западната фасада.

Църквата се намира върху обширна тераса в градските гробища, в т.нар. Горна махала на град Бобошево. Малка, еднокорабна църква с полукръгла апсида и с анти. Дълга е 8 м и широка 5 м. (външни размери). От лявата страна на апсидата се намира проскомидийната ниша, а вдясно – четвъртита, на диаконика. На северната страна има малка, полукръгла ниша – умивалня. Църквата е имала сводово покритие, което при реставрацията и е заменено със стреховидно. През XVIII век е прибавен закрит притвор, а през 1926-27 г. е изграден нов притвор с трапезария. Стените на първоначалната църква, дебели 0,70 м. са каменни. Църквата е била изписана изцяло отвътре, а западната фасада – и отвън, съобразно установения канон. Съгласно получетливия ктиторски надпис на южната стена църквата е построена през 1590 или 1600 г. До 29 октомври 1862 г. тя е главна църква на селото и в нея се черкуват бобошевци и хора от съседните села. След построяването на голямата църква „Света Богородица“, „Свети Атанасий“ е превърната в гробищна църква.

През есента на 2009 г. църквата е частично обновена (направена е външна изолация и боядисване, поставена е ПВЦ дограма) от местни ентусиасти. Ремонта е направен без съгласуване с НИПК – София и РИМ – Кюстендил, като е подменен автентичния външен облик на сградата.

Стенописите в олтарната апсида и патронната ниша над входа са дело на банския зограф Димитър Молеров.[1] Стенописите в църквата са в много лошо състояние, покрити с дебел слой сажди и прах, но за щастие, не са „обновени“ при ремонта и очакват вещата намеса на специалисти-реставратори.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата от местно значение (ДВ, бр.77/1972 г.) и архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.38/1972 г.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Кепов, Иван – Миналото и сегашно на Бобошево. С., 1935, с. 191;
  • Василиев, Асен – Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Струма. – Известия на Института за изобразителни изкуства, VII, 1964 г., с.157 и сл.;
  • Марди, В. – Бабикова – Научно мотивирано предложение за обявяване на църквата „Св. Атанас“ в с. Бобошево, Кюстендилско за паметник на културата. С., 1969, 23 с.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв., Л. Слокоска. Археологически паметници от Кюстендилски окръг. С., 1978, с. 13;
  • Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 587..
  • Матуски, В. Иконографската програма на храма „Св. Атанасий Александрйски" в гр. Бобошево и някои особености в иконографията му. – В: Любен Прашков – реставратор и изкуствовед. Материали от научна конференция посветена на 70 г. на проф. Л. Прашков, 14-15 декември 2001, ВТУ. С. 2006, с. 291-300;
  • Матуски, В. За три храма по долината на река Струма. – В: Проф. д.и.н. Станчо Ваклинов и средновековната българска култура, Велико Търново, 2005, с. 452-458;
  • Матуски, В. Стенописни надписи от бобошевския храм „Св. Атанасий Александрийски" в контекста на неговата иконография. – В: Културните текстове на миналото, носители, символи и идеи. Т. IV. С., 2005, с. 60-63;
  • Ангелов, Светозар – Църквата „Св. Атанасий“ в Бобошево – проучвания и проблеми. – Известия на Историческия музей – Кюстендил, XIV, 2007, с. 123-140;
  • Ангелов, Светозар – Църквата „Св. Атанасий“ в Бобошево, В: Църкви и манастири от Югозападна България през XV- XVII в., София, ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“, 2007 г., с.38-40;
  • Заедно по свещените места на планината Осогово. Пътеводител. С., 2008, с. 108.
  • Събев, П. Страстният цикъл в българската стенна живопис през XVII век. Изд. „Абагар“, В. Търново, 2011.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Куюмджиев, Александър и други. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. София, Българска академия на науките. Институт за изследване на изкуствата, 2018. ISBN 978-954-8594-73-8. с. 839.