Свети Атанасий (Елешница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Атанасий.

„Свети Атанасий“
Карта
Местоположение в Разлог
Вид на храмаправославна църква
Страна България
Населено мястоЕлешница
РелигияБългарска православна църква - Българска патриаршия
ЕпархияНеврокопска
Архиерейско наместничествоРазложко
Тип на сградататрикорабна псевдобазилика
Изграждане1835 г.
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
Църква „Свети Атанасий“

„Свети Атанасий“ е българска възрожденска църква в разложкото село Елешница, България, част от Неврокопската епархия на Българската православна църква. Обявена е за паметник на културата.[1][2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е построена в 1835 година. В архитектурно отношение е голяма трикорбна каменна псевдобазилика с допълнителни нартекс и камбанария от западната страна.[1] Размерите са 28 m Х 12 m.[2] В централният кораб върху тавана е поставено изображение на Христос Вседържител, рисувано върху платно. Иконостасът е дървен, триделен, изцяло рисуван с изключение на резбованите царски двери и венчилката.[3] На осемте цокълни табла има сцени от Шестоднева.[4] 46-те иконостасни икони от 1882 година са дело на Симеон Молеров.[5][4] Иконите са изпълнени с тънък декоративен усет и свободен рисунък.[4] Ценност е Сребърното евангелие, старопечатна книга от 1748 г., Москва.[4][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 312.
  2. а б в Национален парк Пирин. Ползи за хората и природата // Архивиран от оригинала на 2014-11-21. Посетен на 13 ноември 2014.
  3. Пенчева, Жана, Марков, Васил, Костадинова, Петя. Християнски храмове от Югозападна България. Благоевград, УИ "Неофит Рилски", 2021. ISBN 978-954-00-0283-5. с. 105-107.
  4. а б в г Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 313.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 586.