Свети Влас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в България. За арменския светец вижте Влас.

Свети Влас
България
Red pog.png
Свети Влас
Област Бургас
Red pog.png
Свети Влас
Общи данни
Население 4 092 (ГРАО, 2014-06-15)*
Землище 36,125 km²
Надм. височина 0 m
Пощ. код 8256
Тел. код 0554
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 11538
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Несебър
Николай Димитров
(независим)
Кметство
   - кмет
Свети Влас
Иван Николов
(МОРЕ)
Адрес община
гр. Несебър
Общ изглед

Свети Влас е град в Югоизточна България. Той се намира в Община Несебър, Област Бургас. На 2 февруари 2006 г. с решение на правителството град Свети Влас придобива статут на град.

Местоположение[редактиране | edit source]

В подножието на южните склонове на Стара планина, в непосредствена близост до брега на Черно море е разположен град Свети Влас. Той е на 10 км от историческия град Несебър.

Свети Влас заема северната част на залива, край който се намира Слънчев бряг и вилно селище Елените, а Бургас е на 40 км по на юг.

История[редактиране | edit source]

Селището е основано през 2 век от древните траки. Тогава то е носело названието Лариса, чак през 14 век приема името на Свети Влас - покровител на търговците, животновъд, лечител.

На името на светеца е съществувал манастир през 14-18 век, опожарен от безбройните набези на пирати. Свети Влас е почитан светец и от католическата и от източно-православната църква.

В околностите на селото са били разположени още 4 манастира. Град Свети Влас е едно от най-старите селища в Несебърска община. През годините на османското владичество са известни няколко имена на селото и всички са свързани с манастирите.

Турците го наричали Кючюк манастир, а в регистрите е записано като село Манастир. С това име го споменават в своите трудове и големите изследователи на българските старини - братята Шкорпил. През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей", "Св. Влас", от който произлиза името на сегашния град, и девическият "Св. Ана". Всички те са унищожени през XVIII век, но отделни остатъци от тях все още могат да бъдат намерени.

След освобождението от турско робство, когато Източна Румелия е присъединена към Българското княжество името на селището се променя на Свети Влас. Това име се води официално в държавните регистри след 1886 година.

В продължение на векове и до 1920 г. местното население е било преобладаващо гръцко. В началото на 20-те години на XX век местните гърци се изселват в Западна Тракия, предадена на Гърция през 1920 г., и по-конкретно в село Чадърли, преименувано през 1920 г. на Стрими /днес в община Сапес, област Родопи/. По-малко от 10 гръцки семейства остават да живеят в Свети Влас след 1920 г.

След войните от 1912-1918 г. в Свети Влас се заселват 79 български семейства от Солунско и 29 от Гюмюрджинско.[1] Почти половината бежанци след 1924 година са от Бубакево, по 10 семейства от Дамян и Геркарци, и по няколко от Литовой, Петгъс, Оризарци, Дъбово, Боймица, Либахово, Аларе и по едно семейство от Рамна и Енидже Вардар. Пристигат и 20 семейства малоазийски българи от с. Йеникьой, край град Бандърма, Северозападен Анадол, по едно семейство от Булгаркьой, Одрин и Бабчор, а едно семейство от Цигарево се изселва после в Несебър[2]. В момента е любимо ваканционно селище на граждани на Русия и бившия СССР, които притежават над 40% от недвижимите имоти в Свети Влас.

През 1963 година Влас е обявен за климатичен морски курорт. Микроклимата тук е благоприятен за лечение на белодробни заболявания.

През 2006 село Свети Влас придобива статут на град с решение на Министерския съвет.

През 2007 г. в Свети Влас е открито най-голямото яхтено пристанище в България, с капацитет от 300 яхти.

Забележителности[редактиране | edit source]

Плажът на Свети Влас

Плажът на Свети Влас е с изложение на юг. Пясъкът е ситен, златист. Уникално съчетание на чист планински въздух, морски климат и красива природа. Свети Влас е любимо място за отдих на много българи и чужденци. Летните дни се характеризират с тиха утрин и сравнително прохладен следобед.

Уникално дълга, топла и тиха есен. Последните години се наблюдават температури от 15 градуса в средата на декември. Зимата тук е не повече от месец.

Забележителности[редактиране | edit source]

Любимо място за разходка и пикник е нос Робинзон на морския бряг. Характерен е с поляни, малка горичка, скали на брега и малък плаж.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Съборът на Свети Влас се провежда на 2 май — летния Атанасовден.

Международна ветроходна регата „Св. Влас” се провежда в акваторията на Несебърския залив на 18, 19 и 20 юли. Домакин на състезанието е Общински Морски Клуб „Несебър 2000”. Регата „Св. Влас“ има зад гърба си петгодишна история, като до 2007 г. се провежда под името „Victory“.

Суперкар рали „Свети Влас“.

Съвременно строителство и застрояване[редактиране | edit source]

В гр. Св. Влас съвременното строителството може да се раздели на 2 периода – до 2000г. и след 2000 година.

До 2000г. се строят фамилни и еднофамилни жилищни сгради с етажност на застрояване до 2, 3 етажа. Покривите са характерни за страната с керемиди и са двускатни (оседлани), трискатни (калкани), четирискатни, двускатни скосени, четирискатни скосени и мансардни.

До този момент строителството се е разгръщало в строителните граници на землището, които са: Склон-залесяване на Стара планина; шосе „Сл. бряг – к.с. Елените”; дн. бензиностанция на входа на града.

Всички останали територии са със статут на земеделски земи – ниви и пасища.

След 2000г., започва строителство в земеделските земи, оттатък шосето, в посока морския бряг. Изградена е улица (дн. „Бор”) от шосето до комплекс „Сън Палас” (Sun Palace)(2001г.), който е първият комплекс изграден на първа линия, и построен изобщо в териториите извън село Влас, по това време.

Днес, ул. Бор е продължена и изградена в посоки изток-запад, като организира по-голямата част от модерното застрояване на първа и втора линия от морския бряг.

Съвременното застрояване е гъсто и не е обединено в конкретен стил. В модерната част на града, се наблюдава известна тенденция в българския стилманастири”.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 252.
  2. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.475

Външни препратки[редактиране | edit source]