Свети Георги на хълма

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Свети Георги на хълма“
Άγιος Γεώργιος του Βουνού
Общ изглед
Общ изглед
Карта
Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКостур
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
ИзгражданеXIV век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Георги на хълма“ в Общомедия

„Свети Георги на хълма“ (на гръцки: Άγιος Γεώργιος του Βουνού, Агиос Георгиос ту Вуну) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е разположена във Варлаамската енория. Наречена е „на хълма“ (του Βουνού), тъй като е построена в склона на хълма Свети Атанасий.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е от XIV век. Вероятно е била католикон на манастир, което се потвърждава от надписа на големия дъгообразен вход към двора:

ΕΙ ΜΕΝ ΦΙΛΟΣ ΠΕΦΥΚΑΣ ΕΙΣΕΛΘΕ ΧΑΙΡΩΝ. ΕΙ ΔΕ ΕΧΘΡΟΣ ΚΑΙ ΒΑΣΚΑΝΟΣ ΠΟΡΡΩ ΠΕΦΕΥΓΕ ΕΚ ΤΗΣ ΜΟΝΗΣ ΤΑΥΤΗΣ[3][1]

В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[4]

Във второто десетилетие на XXI век е свалена външната мазилка на храма, за да се види оригиналната зидария.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е малка еднокорабна базилика с нартекси от южната и северната страна и вход от юг. Построена е от камък, като за спойващ материал е използвана кал, както е в повечето костурски паметници от втората половина XIV век.[1][3]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

В наоса[редактиране | редактиране на кода]

Богородица Всепетая Мати, XIV век
Стенопис на Свети Георги, около 1365 година

Стенописите в храма са от втората половина на XIV век. Макар и да има оставено място за надпис над входа – той по неясни причини не е написан. Иконографската програма е обичайната за еднокорабните базилики в Костур от XIV век. На източната стена, над фронтона е изобразена сцената на Възнесението, под нея Благовещението и в апсидата на храма е Богородица Всецарица (Пантанаса). В южната стена в горната зона от сцените на Дванадесетте празника се отличават тези на Рождество Христово и на Сретение. В долната зона са изобразени от ляво надясно, фигури на светии, Свети Георги, Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат и Онуфрий. От вътрешната страна на зидарията на входа е Света Марина. На западната стена горе е Преображение Господне, а в долната зона Успение Богородично и Христос Елкоменос. В долната зона, от лявата страна е изобразен Архангел Михаил, а вдясно Константин и Елена. От вътрешната страна на стената на западната врата е Свети Симеон Стълпник. На северната стена в горната зона са сцените на Разпятието, Оплакването, Камъка и Слизането в Ада. В долната зона Свети Артемий, Меркурий, Прокопий, Димитър, Йоан Богослов, Дейсис и в светилището Видението на Свети Петър Александрийски. Между двете основни зони на южната, западната и северната страна в медальони са изобразени второстепенни светци.[1][3]

В притвора[редактиране | редактиране на кода]

Нартексът също е изписани със стенописи в 1651 година, според съществуващия надпис.[1][3]

ΑΝΗΓΕΡΘΗ ΚΑΙ ΑΝΑΚΕΝΑΙΘΗ Ο ΑΓΙΟΣ ΜΕΓΑΛΟΜΑΡΤΙΣ ΓΕΩΡΓΙΟΣ ΔΙΑ ΣΥΝΔΡΟΜΗΣ ΚΟΠΟΥ ΚΑΙ ΕΞΟΔΕΥΣΗΣ ΤΗΣ ΔΟΥΛΗΣ ΤΟΥ ΘΕΟΥ ΕΥΠΡΑΞΙΑΣ ΚΑΙ ΣΗΝΚΛΙΤΙΚΗ ΕΦΙΜΕΡΕΥΟΝΤΑΣ Ο ΚΗΡ ΠΑΠΑΚΗΡΑΖΗΣ ΕΤΕΛΟΙΟΘΙ ΜΟΙΝΟΣ ΑΠΡΙΛΙΟΥ ΚΗ ΕΠΙ ΕΤΟΥΣ ΑΧΝΑ(1651).[1][3]

Иконографската програма на притвора е посветена на Свети Георги. В горната зона са изписани сцени от живота и мъченичеството на Свети Георги, а в долната зона са светци в цял ръст: Григорий Палама, Атанасий Велики, Григорий Богослов, Йоан Златоуст, Василий Велики, Теофан в голямо поле и Свети Герасим. На южната страна към изток е гробът на ктиторите.[3][1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з Άγιος Γεώργιος του βουνού // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-21. Посетен на 20 декември 2018.
  2. Trifonova, Alexandra. Οι τοιχογραφίες του Αγίου Γεωργίου του Βουνού στην Καστοριά: συμβολή στη μελέτη της ζωγραφικής του δεύτερου μισού του 14ου αιώνα στην ευρύτερη περιοχή της Μακεδονίας. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Φιλοσοφική Σχολή, Τμήμα Ιστορίας και Αρχαιολογίας, 2010. Посетен на 28 декември 2016.
  3. а б в г д е ж Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 59. (на гръцки)
  4. ΠΔ 3-11-1924 - ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.