Свети Георги (Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Църква "Свети Георги"
град Кюстендил
SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg
Свети Георги (Кюстендил) (България)
Black pog.svg
Вид на храма православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Кюстендил
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Софийска епархия
Архиерейско наместничество Кюстендил
Тип на сградата кръстокуполна църква
Архитектурен стил византийски
Време на изграждане Х-ХІ век
Съвременен статут недействащ храм, паметник на културата
Съвременно състояние реставрирана
Църква "Свети Георги"
град Кюстендил
в Общомедия

Свети Георги е средновековна българска църква в град Кюстендил.

Църквата се намира в кюстендилския квартал Колуша в подножието на планината Осогово. Колуша (средновековното село Коласия) е седалище на кюстендилския митрополит по времето на Османската империя.

История, особености[редактиране | edit source]

Църквата през зимата
Свети Никола - стенопис от църквата

Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан кръст", с размери 10 метра дължинна без притвора и ширина - 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити редове", техника при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден корниз тип "вълчи зъб".

Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на XII, XV-XVI и XIX век, представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от Солунската школа, е представена от християнските светци — Пантелеймон и Ермолай, Дамян и Козма, Мина както и от светиците Варвара, Неделя, Петка Българска и Екатерина. Най-добре запазеният образ е на Св. Никола. От XV-XVI в. са иконите на Сава Сръбски и Йоан Бабтийски. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар Михаил III Шишман, убит в битката при Велбъжд през 1330 г.

По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на XIX век. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878-1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.

Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната византийска живопис в България, а възрожденските - разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитекурна стойност.

Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).

Църквата носи името на Свети Георги Победоносец (ок. 284 - ок. 305)- воин и пълководец по времето на Римската империя, един от най-почитаните светци в Източноправославната църква.

Църквата чества деня на светеца на 6 май.

Реставрация[редактиране | edit source]

Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението - през 1878-1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.

Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов.

През 1974-76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 - 1985 г. от арх.Христина Станева и худ.рест.Люба Красовска. След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап - 2004 г. от Боряна Дживданова.

През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявена в нейните средновековен вид, обем и пропорции.

През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи.

Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.

Литература[редактиране | edit source]

  • Иванов, Йордан. Северна Македония. Исторически издирванияя, София, 1906 г.
  • Грабар, Андрей. Няколко средновековни паметници из Западна България. ГНМ, 1921 г.
  • Мавродинов, Никола. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.
  • Василиев, Асен. Художествени паметници и майстори от Трънско, брезнишко и Кюстендилско - комплексна експедиция 1957-58, София, 1961 г.
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.
  • Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата “Св. Георги” в квартал Колуша. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.II. 1990.
  • Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата "Св.Георги" в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
  • Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
  • Чилингиров, Асен. Църквата "Свети Герман до Преспанското езеро", Берлин, 2001 г., с.167 - 171;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата "Св. Георги", Колуша, Кюстендил. Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01-02;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги”, Колуша, Кюстендил. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т. XIV. 2007.
  • Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.XIV. 2007.

Галерия[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]