Свети Георги (Лазарополе)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.
| „Свети Георги“ „Свети Ѓорѓи“ | |
 | |
 Местоположение в Маврово и Ростуше | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Лазарополе |
| Посветен на | Георги Победоносец |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Дебърско |
| Изграждане | 15 април 1832 – 1841 г. |
| „Свети Георги“ в Общомедия | |
„Свети Георги“ (на македонска литературна норма: „Свети Ѓорѓи“) е православна църква в село Лазарополе, община Маврово и Ростуше, Северна Македония. Тя е част от Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1832 година в Лазарополе на основите на стар храм, съдейки по формулата „съгради и обнови“ в ктиторския надпис от 1841 г.,[2] започва строеж на църква, чийто ктитор е Гюрчин Кокале.[3] Църквата се строи без разрешение 6 години, до 1838 година, когато Гюрчин Кокале отива на аудиенция при султана, от когото получава ферман за построяване на църквата.[4] През 1841 църквата „Свети Георги“ е завършена и осветена.
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
.jpg)
Стенописите са изработени от много зографи, сред които и зограф Михаил, пазарен и доведен чак от Света гора, който обаче поради неморално поведение е заменен от Дичо Зограф от Тресонче. Иконата на Свети Георги със сцени от житието му в южния край от престолния ред на иконостаса е от началото на XVII век. Амвонът е дело на Наум Дойчинов.[2] Иконостасът е от 1836-1837 година, като в него са употребени елементи от XVIII век.[3] Царските двери са от края на XVIII век и са дело на зограф Неделко от Росоки и вероятно са инвентар на предходната църква.[5] Иконите „Света Богородица с Младенеца“ и „Христос Вседържител“ са дар от уста Велян Огненов и са дело на Димитър Томов Хаджиикономов. Те имат идентичен надпис: „Тази света икона... поклониха кир Велю и братята му Дамян и Георги, Огненови синове, Даркоски, в годината 1849. От ръката на Димитър Тома хаджи Икономов от Разлога“.[6]
Камбанарията е завършена през 1857 година, като дар от сина на Гюрчин Кокале, Дамян. Гюрчин е погребан в двора на църквата до олтара.
Нартексът е изписан от Никола Кръстев от Лазарополе в 1873 година, а впоследствие покрит с нови стенописи в 1926 година от Константин Николов, за което говори надписа над южната входна врата в нартекса: „За успомен и за здравље обновио ових упореду три малих кубета, својим прилогом! Стефан Симоновић Жупчески са породицом. Живописац Коста Николић са синовима Јаћим Томо и Тодосија. Из Лазаропоља, 10 фебр. 1926 г.“[7]
В 1892 година владишкият трон е позлатен от Яков Мажовски, който оставя надпис „живописеца Іакова Радефъ Маџоски 1892“.[8]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
Стенописи от църквата -
Стенопис, дело на Дичо Зограф -
Иконостасът -
Входът с фреската на Свети Георги, обновена от Томо Колоски в 1964 г. -
Стенописи в църквата -
Гробовете на Гюрчин Кокале, поп Мартин Петров Димковски, архимандрит Теофил Аврамов и поп Серафим Мартинов Димковски
.jpg){kind=small}
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дебарско-реканско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-06-20. Посетен на 21 март 2014 г.
- ↑ а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 224.
- ↑ а б Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 223.
- ↑ Матковски, Александар. „Ѓурчин Кокалески“, Скопје, 1959, стр. 143-144.
- ↑ Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 225.
- ↑ Гергова, Иванка. Майстор Велян Огнев // Патримониум 11 (16). 2018. с. 386.
- ↑ Поповска-Коробар, Викторија. За иконостасот на црквата Св. Ѓорѓи во Лазарополе // Патримониум.мк (11). Скопје. с. 237.
- ↑ Историја: списание на Сојузот на историските друштва на СР Македонија, том 5. Сојуз, 1969. с. 226.
